Укротяване на опърничавата

Евгений Евтушенко я нарича буен гений и заедно с Маяковски и Пастернак я причислява към великата троица, променила руската поезия в началото на ХХ век. Според него стиховете й притежават мускулите на ковач и фините пръсти на ювелир.

За други е своенравна, опърничава дори, отказваща още с първата си стихосбирка “Вечерен албум” (1910), която издава едва 18-годишна със собствени средства, да се присъедини и подчини на който и да било от съществуващите тогава в Русия литературни кръгове. До трагичния край на своя живот Марина Цветаева остава “самотен дух”, изгнаница, неприета от критиката и литературните среди нито в Москва, нито в Прага, нито в Берлин, нито в Париж. Това обаче не й пречи гордо да обяви: “И на моите стихове, като на скъпоценните вина, ще им дойде времето.” А нейните стихове са веднъж огнедишащи, диви, необуздани, препускащи в стакато (Из-под копыт -/Грязь летит!/Перед лицом -/Шаль, как щит./Без молодых/Гуляйте, сваты!/ Эй, выноси,/Конь косматый!/Не дали воли нам/ Отец и мать -/Целое поле нам -/Брачная кровать!). Друг път са болезнено нежни, задушаващо красиви и трагични (Мне нравится, что вы больны не мной/Мне нравится, что я больна не вами,/Что никогда тяжелый шар земной/Не уплывет под нашими ногами).