Бунтът на различните

Едно е да си различен в америка сега, друго в началото на 60-те. Тогава комиксът на „Марвел“ X-men е бил повече от тийн забавление, принадлежал е към контракултурата. Чернокожи, битници, хипари, хомосексуалисти - това са „мутантите“ от гледна точка на консервативния бял истаблишмънт. Филмовият пренос на комикса на Стан Лий, направен през 2000 и 2003 г. от режисьора на „Обичайните заподозрени“ Брайън Сингър, държеше жива бунтарската нишка. В X-men 2 битката на различните бе срещу фашизоиден генерал със син мутант, от който той силно се срамуваше. Брайън Сингър беше перфектен едновременно в компютърния екшън и в емоционалния резонанс в личната драма на различния. Впечатляваха както дигиталните баталии, така и пътуването на Върколак (Хю Джакман) към собствените му корени, желанието му да разбере кой е и какво е. Един доста надкомиксов въпрос.

Сингър работеше не само за тийнейджърската публика, затова X-men 2 събра рекордните $405 млн. световен боксофис, направи третото продължение задължително. Проектът е бил в ход, когато режисьорът получава от „Фокс“ предложение, което не се отказва - „Супермен се завръща“. Сингър напуска мутантите с целия си екип - сценаристи, оператор, художници по ефектите и декорите. Замества го Брет Ратнър, известен с „Час пик“ и клиповете си за Мадона, последният му опит „След залеза“ е полупровал. Защото силата на Ратнър не е в драмата, а в дъвката за очите. В „X-men 3: последният сблъсък“ той и екипът му претупват политическия подтекст и индивидуалните драми на различните в алиениращото ги и отхвърлящо общество, правят филма валиден само за тийнейджъри.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал