С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 юни 2006, 16:11, 1017 прочитания

Високомерната разходка

Павел Койчев в страната на стиропорите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Кой е павел койчев и може ли той да си позволи високомерна разходка по „Раковска“? Отговорът е: че кой, ако не Койчев, който може всичко; и къде, ако не в зала „Райко Алексиев“ на „Раковска“. Не че не е правил своите скулптурни приумици на всевъзможни места, но той е от малцината автори, които не се боят от особеностите на експозиционното пространство на залата, умеят да се настанят удобно в него, превръщат го в част от самата експозиция.
Това се случва за пореден път при Койчев, защото известният рецидивист пак го насели със своите си койчевски човеци. Преди време неговите крилати хора от пръчки и коприна, водени от порива си да напуснат своя сив, зазидан в бита делник, хвъркаха из залата и се блъскаха като слепи пеперуди в оберлихта. Днес същите те, или по-скоро техните мутирали тела, дефилират в своеобразно прет-а-порте на суетата в най-новата койчевска инсталация с красноречивото име „Високомерна разходка“. Сюжетът е пределно прост – огромни човеци крачат важно в кръг, натрапвайки високомерно на простосмъртните новите си бутикови дрехи. Мутантите исполини никога вече няма да могат да летят, но по-тъжно е, че дори и насън няма да го поискат. Те са самодостатъчно самодоволни от своите стиропорени тела, от своите стиропорени дрехи и от своето стиропорено самочувствие. Въртят се до припадък, глупаво щастливи в своята кръгова разходка. Красиви и доволни в своя доброволен затвор на затвореното и добре охранявано VIP общество.
Трябва да си много омерзен, но и много добър, за да направиш толкова директен, но и така снизходителен и добродушно-шеговит коментар на измислените елити в домораслото ни общество.
След изложбата „Оникс“, в която извади наяве душата на полускъпоценния камък, Койчев пак се връща към стиропора. Дълги години скулпторът работеше съзнателно и дори демонстративно в нетрайни, мимолетни материали. Той залагаше на трайността на впечатлението – не само за да измести центъра на тежестта от ценността на материала към ценността на смисъла в скулптурата. Съществуваше и съвсем прозаичната причина – нямането на пари. Така се родиха редица запомнящи се проекти като „Торен бръмбар“ край НДК, „Нещо за клонирането“ в село Осиковица, „Черната биволица“ на брега на морето... Но за „Високомерна разходка“ точният материал е точно стерилният стиропор. Та нали изтънчените от изтощителен шопинг лирически герои биха били ужасени от неизтънчените аромати на кирпича: букет от кал, тор и слама.
Какво знаем за стиропора? Произвежда се от зрънца полистерол. Под високо налягане на гореща пара те увеличават многократно обема си и намаляват многократно относителното си тегло. После от тези свръхлеки и евтини гранули се формират опаковките на всичко онова, което консумативното общество потребява…
И Павел Койчев затваря кръга! Потребителите се превръщат в опаковки на самото потребление. Във функция и фикция на нещо лишено от смисъл.
Павел Койчев бе този, който през 90-те превърна същата зала в „Рицарската зала на Камелот“. Кръглата маса беше там. И троновете. Само рицарите липсваха, но тогава още ги очаквахме…
Днес никой не се надява. Дори и Койчев, който може всичко.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да четем бързо

17 ное 2006, 4648 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Събития" Затваряне
Българският ренесанс

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10