С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 авг 2006, 17:23, 663 прочитания

Пленници на своите роли

Интервю на Джована Пайета с Мануел Пуиг, "Крисис", N41, април 1986 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трийсет години след публикуването на оригинала и десет след триумфа на едноименния филм на български излезе "Целувката на жената-паяк" ("Колибри", юли 2006). Библия на теориите за хомосексуалността, любовен опус за киното на 40-те и 50-те, постмодерен шедьовър, композиран от диалог и бележки под линия - "Жената-паяк" е всичко това без страх от клишетата, които са неин градивен материал и метод. Двама затворници - всеки от тях посвоему ощетен от съвремието и от собствените си предразсъдъци, убиват времето преди сън с разговори. Неусетно, така както си разправят филми и семейни истории, Валентин и Молина излизат от своите второстепенни роли и стават истинските герои на собствените си животи.

Повечето аржентински интелектуалци в изгнание се върнаха в страната след падането на военната диктатура. Защо вие не се прибрахте?


Докато бях в изгнание, никой не се поинтересува от моята съдба, никога. Оцелях с подръчни средства. Отхвърлиха ме прекалено радикално. А за отзвука от моето творчество ще ви кажа нещо, което няма да повярвате. Две години вече "Целувката на жената-паяк" се разпространява свободно, но досега за книгата не бе публикуван дори един коментар в пресата.

Как възприемате американската й екранизация?

Когато изгледах филма сам, в монтажната кабина, преди да излезе на големия екран, искрено се притесних, видя ми се твърде различен от книгата... Имах си някои тревоги от по-рано заради избора на актьорите. Не ми пасваха на ролите, бяха физически много различни. Раул Хулия е прекалено възрастен за Валентин, който в книгата е на двайсет и шест, а присъствието на Уилиам Хърт е прекалено характерно. Аз си представях Молина около четирийсетте, леко оплешивяващ, нито хубав, нито грозен... В книгата той е сивкав персонаж, който не приема определен телесен облик. В монтажната видях въплътени най-лошите си страхове. Но по-късно, на премиерата, преживях огромна изненада. Почувствах, че авторите на филма успяват да предадат на публиката голяма част от онова, което исках да кажа с книгата. По други пътища, но се бяха справили. Така че спокойно мога да заявя: това не е моят филм, а този на Бабенко, но мен ме удовлетворява.



Доколко темата "хомосексуалност" е намерила верен израз във филма?

Смятам, че се е получило добре. За мен такова нещо като хомосексуалност не съществува, то е проекция на един реакционен начин на мислене. Съвсем не отричам, че има хора, които се намират в хомосексуално взаимодействие. Това, което твърдя, е, че трябва най-сетне да проумеем, че сексът е лишен както от свръхсмисъл, така и от нравствена тежест. Сексът е като яденето, пиенето и съня - част от вегетативния ни живот, затова смятам за грешка идентичността да се извежда от сексуалността. Идеята да се приписва нравствена стойност на секса е престъпление, сторено още преди векове. Някога някой патриарх е измислил това безумие, за да може чрез него да контролира жените.

Значи не вярвате нито в гей идентичността, нито в гей културата?

Много се възхищавам на движенията за гей освобождение, но вярвам в интеграцията и мисля, че трябва да си поставим за цел нещо далеч по-радикално - да отречем пола като личностен определител. Имал съм ред сериозни конфликти с гей културата, но вярвам, че те са необходимост, намираме се в преходен период. От друга страна, най-голямото ми разочарование са малцинствата, които сами се обособяват като такива. На мен гетата не ми понасят...

Цялата ми книга е размисъл върху ролите. И двамата герои са жертви, пленници на ролите си. Любопитното е, че в определен момент успяват да избягат от персонажите, които са си наложили. Но така и не преодоляват всичките си ограничения и Молина охотно се превръща в романтична "героиня", избрала красивата саможертва в името на любимия човек.

Веднъж споменахте, че изборът ви на литературата пред киното се дължи и на допълнителната възможност за реализъм, която киното не дава...

При реалистичен сюжет литературата ми върши много по-добра работа - чувствам се по-близък до действителността заради нейния аналитичен процес на работа, който позволява натрупването на детайли. В киното много повече ми допадат фантастичните, алегорични повествования. За мен фантазията е синтез - както киното, така и сънищата са примери за удивителен синтез, при който за минута само пред очите ни протичат сложни истории. Кинематографичният реализъм малко ме плаши - страх ме е да не ме затвори в рамките на някакво фотографско правдоподобие.

Интервю на Джована Пайета с Мануел Пуиг, "Крисис", N41, април 1986 г.

Превод и представяне: Нева МИЧЕВА



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да четем бързо

17 ное 2006, 3803 прочитания

"Реално" по-високи очаквания "Реално" по-високи очаквания

17 ное 2006, 1620 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Събития" Затваряне
Внимавайте - лош сайт!

Защо "Гражданската отговорност" е обречена да поскъпва

И без решението на ВКС цената на застраховката е тръгнала нагоре

Синя вълна с червено мъртво вълнение

Демократи и републиканци си поделиха контрола над Конгреса, което означава повече надзор и отчетност за управлението на Тръмп

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете