Шифърът на Мариус

Шифърът на Мариус

При Мариус Куркински всичко е на живот и смърт, независимо дали играе, поставя, отстоява някаква кауза или просто разговаря.

1724 прочитания

Напоследък гласът на Мариус Куркински често се "явява" в режисираните от него спектакли, макар самият той като актьор по правило да не участва пряко в сценичното действие. Гласът му обикновено прозвучава в краткото затишие и мрак, които предхождат вдигането на завесата и служи като камертон за останалите актьори, помагайки им да уловят верния тон. Артистите в неговата постановка на "Кървава сватба" от Лорка, ДТ - Пловдив, обаче са изправени пред изпитание, на каквото са подложени оперните певици, изпълняващи "Каста дива" от "Норма" на Белини. Трябва да започнат с много висок тон, без никаква предварителна загрявка и настройка на гласа.

Още в самото начало Мариус Куркински задава едно трагическо горно до, рецитирайки "зад кадър" стиховете на испанския поет така, като че изборът е между живота и смъртта (но при Мариус Куркински всичко е на живот и смърт, независимо дали играе, поставя, отстоява някаква кауза или просто разговаря). Оттук нагоре трябва да надграждат актьорите, докато доведат до финалния акорд тази история за любов, измяна и смърт, чийто сюжет Лорка взима от вестникарските хроники, за да го превърне в драматургична творба, построена от песен, поезия, проза, ритъм и музика. Спектакълът на пловдивския театър успява да пресъздаде неравноделния такт на текста, преминавайки през напева на приспивната песен, речитатива на народните наричания и заклинания, ритъма на фолклорния танц и провлеченото нареждане на оплаквачките (музика Емилиян Гацов). Мариус Куркински е намерил верен ключ към пиесата на Лорка (завършена през 1932 г., първа от неговата трилогия за испанската жена, продължена с "Йерма" и "Домът на Бернарда Алба"), решавайки дори откъсите проза в определен музикален ритъм. Така те естествено преливат в стихове, които на свой ред преминават в песен, доближавайки спектакъла до звученето на древногръцка трагедия. Но този ред се накъсва и губи заради очевидния дисонанс в изпълнението на актьорите. "Кървава сватба" стои върху четири основни образа - Майката, загубила съпруга си и по-големия си син в семейна вендета, която възлага всички надежди на единствения оцелял мъж в семейството; Женихът, нейният син; Невестата, която отива под венчило по-скоро за да забрави измяната на предишния си годеник, и неверният Леонардо. От този квартет в пловдивския спектакъл е останал само дуетът между двете жени: Виктория Колева, една сурова, обсебена от мъка и жажда за мъст Майка, която все пак надмогва омразата след смъртта на втория си син, и Невестата на Александра Василева - преднамерено груба и недодялана, скрила страстта и раните си под дивия вид на израсла в пустош мома ("Свекърва" на Куркински също главно разчиташе на тяхното изпълнение). Те успяват да удържат зададената от режисьора трагическа нота без фалцет независимо от високите котурни, върху които е покачен спектакълът. Покрай тях Ивайло Христов (Женихът) и Милен Янчев (Леонардо) изглеждат по-скоро като обслужващи единствено сюжета персонажи. Затова пък изпълнението на Елена Кабасакалова (жената на Леонардо), Анелия Ташева (Просякиня/Смъртта) и Троян Гогов (Луната) леко прекрачва от прозата в поезията и от бита към мистиката.

Паралелите със "Свекърва" не приключват с доминирането на Виктория Колева и Александра Василева. И в "Кървава сватба" има включен стилизиран фолклорен обред (преди беше кръщене, сега е венчавка), който ескалира в хипнотичен нестинарски танц на Виктория Колева, съчетаващ тук ръченица и фламенко. За разлика от "Свекърва" обаче "Кървава сватба" е оплетен в сложна кодова система, чийто трудно разгадаем шифър го прави напълно некомуникативен. Този спектакъл прилича по-скоро на разговор на Куркински със самия себе си.

Причината за това може би е текстът на Лорка - твърде мариусовски, много близък до неговото светоусещане. В опита си да извади всички важни (според него) смисли Куркински струпва символи (ножът, който преминава от ръка в ръка и сменя предназначението си; сватбарките, които се превръщат във вещиците от "Макбет", орисващи младоженците; черното - за празник, бялото - за скръб), които взаимно се обезсмислят. И зрителите си тръгват от залата, без да са получили ключ към шифъра на Куркински.

Напоследък гласът на Мариус Куркински често се "явява" в режисираните от него спектакли, макар самият той като актьор по правило да не участва пряко в сценичното действие. Гласът му обикновено прозвучава в краткото затишие и мрак, които предхождат вдигането на завесата и служи като камертон за останалите актьори, помагайки им да уловят верния тон. Артистите в неговата постановка на "Кървава сватба" от Лорка, ДТ - Пловдив, обаче са изправени пред изпитание, на каквото са подложени оперните певици, изпълняващи "Каста дива" от "Норма" на Белини. Трябва да започнат с много висок тон, без никаква предварителна загрявка и настройка на гласа.

Още в самото начало Мариус Куркински задава едно трагическо горно до, рецитирайки "зад кадър" стиховете на испанския поет така, като че изборът е между живота и смъртта (но при Мариус Куркински всичко е на живот и смърт, независимо дали играе, поставя, отстоява някаква кауза или просто разговаря). Оттук нагоре трябва да надграждат актьорите, докато доведат до финалния акорд тази история за любов, измяна и смърт, чийто сюжет Лорка взима от вестникарските хроники, за да го превърне в драматургична творба, построена от песен, поезия, проза, ритъм и музика. Спектакълът на пловдивския театър успява да пресъздаде неравноделния такт на текста, преминавайки през напева на приспивната песен, речитатива на народните наричания и заклинания, ритъма на фолклорния танц и провлеченото нареждане на оплаквачките (музика Емилиян Гацов). Мариус Куркински е намерил верен ключ към пиесата на Лорка (завършена през 1932 г., първа от неговата трилогия за испанската жена, продължена с "Йерма" и "Домът на Бернарда Алба"), решавайки дори откъсите проза в определен музикален ритъм. Така те естествено преливат в стихове, които на свой ред преминават в песен, доближавайки спектакъла до звученето на древногръцка трагедия. Но този ред се накъсва и губи заради очевидния дисонанс в изпълнението на актьорите.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал