Шифърът на Мариус

Напоследък гласът на Мариус Куркински често се "явява" в режисираните от него спектакли, макар самият той като актьор по правило да не участва пряко в сценичното действие. Гласът му обикновено прозвучава в краткото затишие и мрак, които предхождат вдигането на завесата и служи като камертон за останалите актьори, помагайки им да уловят верния тон. Артистите в неговата постановка на "Кървава сватба" от Лорка, ДТ - Пловдив, обаче са изправени пред изпитание, на каквото са подложени оперните певици, изпълняващи "Каста дива" от "Норма" на Белини. Трябва да започнат с много висок тон, без никаква предварителна загрявка и настройка на гласа.

Още в самото начало Мариус Куркински задава едно трагическо горно до, рецитирайки "зад кадър" стиховете на испанския поет така, като че изборът е между живота и смъртта (но при Мариус Куркински всичко е на живот и смърт, независимо дали играе, поставя, отстоява някаква кауза или просто разговаря). Оттук нагоре трябва да надграждат актьорите, докато доведат до финалния акорд тази история за любов, измяна и смърт, чийто сюжет Лорка взима от вестникарските хроники, за да го превърне в драматургична творба, построена от песен, поезия, проза, ритъм и музика. Спектакълът на пловдивския театър успява да пресъздаде неравноделния такт на текста, преминавайки през напева на приспивната песен, речитатива на народните наричания и заклинания, ритъма на фолклорния танц и провлеченото нареждане на оплаквачките (музика Емилиян Гацов). Мариус Куркински е намерил верен ключ към пиесата на Лорка (завършена през 1932 г., първа от неговата трилогия за испанската жена, продължена с "Йерма" и "Домът на Бернарда Алба"), решавайки дори откъсите проза в определен музикален ритъм. Така те естествено преливат в стихове, които на свой ред преминават в песен, доближавайки спектакъла до звученето на древногръцка трагедия. Но този ред се накъсва и губи заради очевидния дисонанс в изпълнението на актьорите.