Арабел Караян и Please Shut Up Bend представят дебютния си албум
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арабел Караян и Please Shut Up Bend представят дебютния си албум

Арабел Караян и Please Shut Up Bend представят дебютния си албум

2770 прочитания

Арабел Караян завършва фотография през 1986 г. в Parson’s School of Design в Ню Йорк.

През 1987 г. учи съвременна композиция в Berklee College of Music - Бостън, САЩ, където среща Георги Дончев и Росен Захариев. Тримата започват спонтанно да импровизират и откриват различен подход към музикалната интерпретация. По-късно живее в Лондон и продължава да се занимава с музика. През 1997 г. Арабел посещава България и среща Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко, Румен Тосков и Иван Лечев. При една спонтанна звукозаписна сесия се появява идеята за създаване на групата Please Shut Up Band. От осем години Арабел прави музика в България. Свири в джаз клубовете Back Stage, Swinging hall и много други. Заедно с Росен Захариев и Георги Дончев през 2005 г. се ражда и проектът: Sound Play -импровизирана музика. Той е перманентно състояние на правене на музика - къщата на Арабел и Роко е пълна със стотици етнически инструменти от различни континенти. В нея е достатъчно да се появи течение, за да засвири нещо. Към този проект се прибавят непрекъснато нови участници, като след най-активните са - Стоян Янкулов, Елица Тодорова, Алекс-Red Оne и др.

И ако Please Shut Up Bend, от една страна, е разглобяване, от другата, Sound Play е изграждане без концепция и идея. Резултатът от успоредяването на тези два проекта е баланс. И свобода.

Защо групата ти се казва Please shut up band… Кой трябва да млъкне? Имаше една песен с това заглавие, посветена на един познат, който искаше всички освен него да млъкнат, и като се чудехме как да си кръстим групата, един приятел ни посъветва да изберем точно това име на една от песните… но на мен Shut up ми се стори твърде грубо, затова го направихме Please, shut up band. Сега осъзнавам, че това заглавие има по-широко значение - напомня ми да не говоря толкова много. То умолява обществото да замълчим за малко и да си спомним, че има ситуации, които просто не могат да се променят, особено с говорене… И тъй като нищо не можем да променим, ако не започнем промяната от себе си, първо се опитвам да спра да говоря за негативни неща, да критикувам и да се повтарям. Please, shut up band отправя покана не само да спрем вербалния брътвеж, но и да се опитаме да спрем мелничката на ума, от която идват повечето проблеми и, разбира се, покана да се забавляваме повече.

Израснала съм в къща, където цареше тотална тишина около баща ми и майка ми. Той се занимаваше със своята музика, тя - със своите картини. Така беше - за да има спокойствие за работа или за да си починат.

Ти как се чувстваше в тази тишина? Не съм си задавала дори въпроси, защото това бе единственият вариант, който познавах. Сега, когато отглеждам дъщеря ми, аз също обичам тишината и спокойствието, но често с голямо удоволствие се присъединявам към нея, когато вика и пее силно.

"Калиначи" е името на албума - какво значи това? Калина се казва дъщеря ни, а Чи са началните букви на кучето Чита и също е енергията Чи. Калиначи е припомняне какво е енергията в чист вид. Калиначи е в известен смисъл percussive album, защото за мен най-важното в музиката е ритъмът, много по-важен от мелодията дори. Всяка мелодия си има ритъм, но аз го чувам във всичко - докато вървя, докато давам мигач, за да завия. Всичко в живота е настроение, състояние, ритъм, който се повтаря - като дишането - вдишване и издишване, не мога да разделя живота от музиката, те са едно.

Ако баща ти чуе първия ти албум, какво мислиш, че би казал? Хайде в следващия ти диск да изсвиря нещо на тъпан (смее се)...

Какво е Sound play - формата, в която особено напоследък ви слушаме в Червената къща? Музика, която поема рискове. Вид музикален пърформанс. В работата в стил Sound play ние очакваме да бъдем повикани от инструмента. Свиренето е изградено на несигурността, на неочакваността. В нея всичко е възможно. Нещо като разговор с пустотата, в който равностойно участват пространство, публика, музиканти и инструменти. Форма, в която чакам музиката да се зададе към мен, а не аз да я търся, за да я създавам. Проблемът на музиката, която се създава днес, е, че твърде много се свири. Няма тишина. Има ужас от празнотата. И непременното показване на това, което е научено преди, на всяка цена доказването на някакво умение. Това, че никога не съм се концетрирала да се усъвършенствам в нито един инструмент, наистина ми дава свободата да свиря, да търся звука и интонацията, въпреки че нямам техника.

Sound play е едно наистина голямо предизвикателство да започнеш да се вслушваш в това, което се случва, да слушаш другите, да внимаваш в това, което се заражда в теб самия. Понякога ми идва някаква идея от другите, посягам към един инструмент и в този момент виждам, че вече тя не върви и се отказвам от нея. Просто Sound play е форма, в която се отваряш, слушаш и казваш, когато дойде моментът за това.

Концертът - промоция на дебютния албум Kalinachi на Арабел Караян и lease Shut Up Bend, ще се бъде на 11 декември 2006 г. в Театъра на Българската армия в София от 20.00 часа.

В концерта ще участват Арабел Караян - вокал, перкусия, Росен Захариев - тромпет и перкусия, Мирослав Иванов - китара, Стоян Янкулов - барабани, перкусия, Веселин Веселинов-Еко - бас и Румен Тосков - синтезатори. Специални гости са Иван Лечев, Георги Дончев и Red One-beat box.

Арабел Караян завършва фотография през 1986 г. в Parson’s School of Design в Ню Йорк.

През 1987 г. учи съвременна композиция в Berklee College of Music - Бостън, САЩ, където среща Георги Дончев и Росен Захариев. Тримата започват спонтанно да импровизират и откриват различен подход към музикалната интерпретация. По-късно живее в Лондон и продължава да се занимава с музика. През 1997 г. Арабел посещава България и среща Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко, Румен Тосков и Иван Лечев. При една спонтанна звукозаписна сесия се появява идеята за създаване на групата Please Shut Up Band. От осем години Арабел прави музика в България. Свири в джаз клубовете Back Stage, Swinging hall и много други.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ерик Клептън

Ерик Клептън

Какво е идеяист

Какво е идеяист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK