Как България прие валутния борд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как България прие валутния борд

Служебният премиер Стефан Софиянски и шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк са щастливи, защото най-сетне са се договорили за въвеждането на валутния борд

Как България прие валутния борд

Олга Раева, Асен Асенов
4844 прочитания

Служебният премиер Стефан Софиянски и шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк са щастливи, защото най-сетне са се договорили за въвеждането на валутния борд

© Живко Ангелов


Два дена преди служебното правителство да постигне споразумение с МВФ, преговорите изглеждаха в задънена улица. След петъчната среща на Софиянски и Деплер различията между фонда и правителството не бяха изгладени и двете страни останаха на предишните си позиции. Българското правителството - че периодът, за който се въвежда валутен борд, трябва да е кратък (6 месеца примерно); че фондът трябва да участва с пари при стабилизирането на банковата система и че нивото на валутния курс не трябва да се фиксира със закон, за да се оставят възможности за по-гъвкава политика. Искането за кратковременен борд предизвикало тих ужас сред представителите на мисията на МВФ и според осведомени това наложило пристигането на Майкъл Деплер в България (вторник, 11 март). Освен това фондът смята, че България трябва сама да намери решение на банковите проблеми преди борда (което вече е факт със заема от Булбанк за "Биохим") и че валутният курс трябва да е установен със закон, за да има по-голямо доверие в борда. "Не се споразумяхме и май така ще си остане", каза пред "Капитал" след срещата в петък един от участниците в преговорите.

Същия ден лидерът на СДС Иван Костов се срещна в Будапеща с Джорж Сорос, за да го помоли да съдейства за постигане на по-добро за България споразумение с МВФ. Според източници от "Раковски" 134 още в Будапеща Сорос се свързва по телефона с първия зам. изпълнителен директор на МВФ Стенли Фишер и получава обещание за личната подкрепа на Фишер за българското правителство при обсъждането на окончателното предложение на МВФ. Според същите източници Сорос се ползва с изключителното уважение на Стенли Фишер. Вторият човек в МВФ внесъл яснота по възможния изход от преговорите и обяснил защо фондът държи на въвеждането на борд в България.

Предполага се, че задочният контакт със Стенли Фишер е сложил началото на смекчаването на българската позиция при преговорите през почивните дни, за да се достигне до споразумението в неделя вечерта. Два дни след това премиерът Софиянски отлетя за Вашингтон за срещи с МВФ и Световната банка с декларация на политическите лидери в подкрепа на действията за сключване на споразумение. Там на среща с шефа на фонда Мишел Камдесю и заместника му Стенли Фишер българският премиер е получил потвърждение, че няма да има забавяне от страна на фонда за одобрение на подписания в София документ. "Получих гаранции, че отлагане от страна на МВФ няма да има", заяви Софиянски пред "Капитал".

Наличието на споразумението с фонда е първостепенен политически въпрос, заяви правителствен източник. Ако служебното правителство не беше подписало сега, това със сигурност щеше да има негативно влияние върху изборния резултат на опозицията през април. Че сключването на споразумение ще има и предизборен ефект, е сигурно, защото предстои бордът на директорите на МВФ да го одобри през втората седмица на април, а парламентарните избори са в края на третата.

От друга страна, в България се застъпваше тезата, че сега можем да се договорим с фонда само за зърнения заем, без да се ангажираме с въвеждането на борд. И без това финансирането, което България получава по стенд-бай споразумението като първи транш, е необичайно малко - под 50 млн. долара. С което фондът недвусмислено подсказва, че не е получил достатъчно гаранции за приемственост в българската позиция по борда и не иска да рискува с повече пари. Вторият транш, който се очаква през юни, е значително по-голям - 138 млн. долара, но след потвърждаване на намеренията на излъченото от парламента правителство за въвеждането на борд и завършване на подготовката на законодателството за това.

Представителите на МВФ, особено след пристигането на Деплер, ясно са дали да се разбере, че ако няма яснота по борда, споразумение е фонда няма да има. Стенд-бай с МВФ пък е задължително политическо условие и предпоставка за всички пари, които България би могла да получи от други официални кредитори и от частни инвеститори.

"Служебното и правителството, което ще се състави след изборите, би трябвало да продължат да работят тясно с МВФ и другите финансови институции. Тези институции могат да осигурят значителни ресурси за стабилизирането на българската икономика", пише и в писмото на американския президент Бил Клинтън до Петър Стоянов.

С други думи, ако се гледа непредубедено на преговорите с фонда, въвеждането на валутен борд в голяма степен беше предопределено, а маневреността на българската страна в преговорите - предварително орязана, фондът в крайна сметка постигна това, за което неотклонно настояваше от есента на миналата година.

Политическата интрига

Въпреки че проблемът стои отдавна, политическите сили сякаш бяха малко неподготвени по въпроса за споразумението с Международния валутен фонд. Те избраха пасивната съпротива и подкрепиха по принцип".

България ще бъде може би единствената страна с одобрено споразумение с правителство, което не е подкрепено от парламент. Затова от Вашингтон поискаха солидни гаранции от всички политически сили. Характерът на реформите също изискваше по-дълъг период на действие и затова МВФ поиска да се застрахова за тяхното прилагане независимо от това кой е на власт. Затова още от самото начало на мисията както от МВФ, така и от служебното правителство особено държаха да информират политиците.

В края на мисията обаче стана крайно необходимо да се получи по-широка подкрепа. В началото се смяташе, че за доказателство за приемствеността е достатъчна декларацията на Консултативния съвет за национална сигурност от 10 февруари. Някои лавирания в позициите на правителството обаче наложиха повторно изявление, подкрепено и от посещението на премиера Стефан Софиянски във Вашингтон. Затова и политиците бяха спешно събрани при президента на 18 март. Предложи им се текст на декларация, която да бъде подписана и да замине заедно с министър-председателя. Според източници от Вашингтон наличието на такъв документ е изиграло положителна роля при срещите на Софиянски с Мишел Камдесю и Стенли Фишер.

Как реагираха различните политически сили

СДС подкрепи безрезервно. Иван Костов дори не поиска да застане пред микрофона. "Изразявам подкрепата на СДС и си тръгвам", каза лаконично той. В същото време Иван Костов не замина с премиера за Вашингтон въпреки очакванията, че ще отиде да потвърди приемствеността в политиката. Според източници от опозицията се е наложило Костов да остане заради напрежение около съставянето на листите. Най-изненадващо

Съпротивата дойде от Ахмед Доган и Александър Томов

а не от доскорошните управляващи от БСП. "Вие искате от мен да поема отговорността за мерките, предприети от служебното правителство. Това аз не мога да направя", декларирал Доган още от самото начало. Той бил подкрепен и от други политически лидери. Така беше приет компромисен текст, в който политическите сили "изразяват общата си воля в подкрепа на действията на правителството за сключване на споразумение с Международния валутен фонд". Именно действията, а не мерките. Това е по-обща формулировка, с която политическите сили се разграничават от конкретните мерки на правителството. "Имаше различия. Едно е да подкрепиш усилията, а друго - мерките", каза лидерът на демократическата партия Стефан Савов след срещата.

Второто решение на политиците беше новият български парламент да приеме незабавно законите, "необходими за осъществяване на споразумението с Международния валутен фонд". И тук може би неслучайно е изпуснато конкретното изискване за въвеждане на валутен борд, а е възприета по-общата формулировка за споразумението като цяло. Някои политически сили подсказаха, че има вероятност

Следващият парламент ще преразгледа договорките с МВФ

Най-откровени бяха представителите на Българския бизнес блок. "Всичко това, което в момента се договаря с МВФ, подлежи на преразглеждане в българския парламент и това е нормално в една парламентарна република", каза говорителят на БББ Христо Иванов. "Що се отнася до дългосрочните мерки и намерения, очевидно, че там има доста неизяснени места и предстои много работа", каза лидерът на социалистите Георги Първанов.

Виденов се обяви срещу борда

Доскорошното управляващо мнозинство подкрепи действията на правителството с единствената уговорка, че това са действия, предвидени в антикризисната програма на кандидат-премиера Николай Добрев. "Нашата позиция ви е добре позната от началото на годината. Тя плътно следва линията на новото ръководство на БСП - на конструктивизъм, съзидателност с останалите политически партии и държавни институции. Подкрепяме принципно усилията на правителството за сключване на новото споразумение и настояваме за една по-голяма прозрачност в хода на постигането на тези реформи. Ще подкрепим краткосрочните мерки, които се предвиждат. Още повече че една значителна част от тях кореспондират с мерките в антикризисната програма на нереализираното правителство на Николай Добрев", каза Първанов след срещата. Неслучайно безрезервната подкрепа на лидера Първанов за споразумението с МВФ беше атакувана на пленума в четвъртък от експремиера Жан Виденов. Според Виденов е трябвало да има политическо решение на Висшия съвет на БСП, а не лидерите на партията да си присвояват правото да излизат със становище по споразумението от името на партията.

Лидерът на евролевицата Александър Томов отказал да подпише документа под претекст, че не е запознат с конкретните ангажименти. По обед във вторник политическите сили получиха по факса извадки от писмото за намеренията, но не и конкретните числа. Това доведе и до принципна и най-обща подкрепа, но без поставяне на подписи под документа, наречен от някои декларация, а от други съобщение.

Наистина не беше просто да се намери начин хем да се атакуват действията на правителството, хем да не излезе, че дадена политическа сила е против реформите. Но все пак декларацията на политическите лидери очевидно си е свършила работата във Вашингтон.

Два дена преди служебното правителство да постигне споразумение с МВФ, преговорите изглеждаха в задънена улица. След петъчната среща на Софиянски и Деплер различията между фонда и правителството не бяха изгладени и двете страни останаха на предишните си позиции. Българското правителството - че периодът, за който се въвежда валутен борд, трябва да е кратък (6 месеца примерно); че фондът трябва да участва с пари при стабилизирането на банковата система и че нивото на валутния курс не трябва да се фиксира със закон, за да се оставят възможности за по-гъвкава политика. Искането за кратковременен борд предизвикало тих ужас сред представителите на мисията на МВФ и според осведомени това наложило пристигането на Майкъл Деплер в България (вторник, 11 март). Освен това фондът смята, че България трябва сама да намери решение на банковите проблеми преди борда (което вече е факт със заема от Булбанк за "Биохим") и че валутният курс трябва да е установен със закон, за да има по-голямо доверие в борда. "Не се споразумяхме и май така ще си остане", каза пред "Капитал" след срещата в петък един от участниците в преговорите.

Същия ден лидерът на СДС Иван Костов се срещна в Будапеща с Джорж Сорос, за да го помоли да съдейства за постигане на по-добро за България споразумение с МВФ. Според източници от "Раковски" 134 още в Будапеща Сорос се свързва по телефона с първия зам. изпълнителен директор на МВФ Стенли Фишер и получава обещание за личната подкрепа на Фишер за българското правителство при обсъждането на окончателното предложение на МВФ. Според същите източници Сорос се ползва с изключителното уважение на Стенли Фишер. Вторият човек в МВФ внесъл яснота по възможния изход от преговорите и обяснил защо фондът държи на въвеждането на борд в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С деца в Рим

С деца в Рим

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK