Споразумението с МВФ: приватизация, либерализация, валутен борд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Споразумението с МВФ: приватизация, либерализация, валутен борд

Финансовият министър Светослав Гаврийски още не знае, че президентският икономически съветник Красимир Ангорски ще му стане нещо като началник, тъй като ще отговаря за изпълнението на програмата, договорена с МВФ

Споразумението с МВФ: приватизация, либерализация, валутен борд

3687 прочитания

Финансовият министър Светослав Гаврийски още не знае, че президентският икономически съветник Красимир Ангорски ще му стане нещо като началник, тъй като ще отговаря за изпълнението на програмата, договорена с МВФ

© Reuters


След близо четири седмици преговори служебното правителство успя да договори с представителите на Международния валутен фонд програма за стабилизация на страната. Отличителните черти на програмата са: бюджет без финансиране от централната банка, промени във финансовия и банковия сектор за възстановяване на доверието, структурни реформи, поземлена реформа, либерализация на цените и търговията. Като резултат от преговорите още преди изборите се очаква да получим около 180 млн. долара - 150 млн. долара за внос на зърно и останалите за платежния баланс. Преди това обаче трябва да изпълним редица условия. Останалите около 470 млн. долара от програмата ще бъдат разпределени на равни части в тримесечията до края на март 1998 г. Преди всеки транш обаче ще трябва да изпълняваме доста условия.

Предишното стенд-бай споразумение се провали заради отслабване на икономиката, криза във финансовата политика и забавяне в структурните реформи. Въпреки постигнатия значителен първичен бюджетен излишък сривът на лева подкопа фиска и банките - двете опорни точки на програмата.

Валутен борд

Правителството поема ангажимента да въведе валутен борд, като това вероятно ще стане от началото на второто полугодие. Целта е новият парламент да приеме закона за валутния борд скоро след като новото правителство поеме властта. Специфичните параметри заедно с необходимите промени във финансовата и структурната политика ще бъдат одобрени при тогавашните обстоятелства.

Основните изисквания са да има фиксиран курс на базата на резервна валута, да няма заеми от БНБ за правителството, заеми за банките се допускат само ако съществува системен риск за банковата система и тези заеми са напълно обезпечени и провизирани. Четвъртото изискване е БНБ да престане да контролира лихвените нива.

БНБ ще се преструктурира в емисионно управление (или валутен борд), който ще има 100% покритие в чужда валута и банково управление - кредитор от последна инстанция по ясно определени условия. Ще има и независимо управление за банков надзор.

Макрорамката за 1997 г.

се основава на постепенното доверие в крайно несигурна обстановка. При тези условия се очаква брутният вътрешен продукт да намалее с 4.8% в резултат на спада в икономическата активност през първото тримесечие на 1997 г. За някакво оживление в икономиката може да се говори едва през второто тримесечие на 1997 г., когато стабилизационната политика започне да набира скорост и напрежението около курса на долара намалее. Инфлацията ще остане относително висока през март и април. От март до декември прогнозата е за 73% инфлационен индекс. Очакваната стабилизация на валутния курс и приемането на валутен съвет предполагат намаление на инфлацията до месечни нива под 2% в края на годината. Платежният баланс се очаква да бъде леко положителен през 1997 г. Официалните резерви на БНБ без златото паднаха до 408 млн. долара в края на февруари, но ще се увеличат значително с ускоряването на приватизацията и заемите в подкрепа на платежния баланс. В навечерието на валутния борд се очаква валутният резерв да бъде около 700 млн. долара. С външното финансиране и възстановяването на доверието в лева обаче се очаква те да се удвоят.

Според прогнозите основната лихва ще се задържи около сегашните си нива до приемането на валутен борд. След въвеждането му тя би трябвало да падне до нивото на лихвата по резервната валута, разбира се, с надбавка за риск.

За държавните предприятия заплатите се образуват пазарно. Контролираните от държавата цени ще бъдат адаптирани редовно, за да остават субсидиите в съгласуваните лимити. При тези уговорки заплатите в доларово изражение в държавния сектор ще нарастват през 1997 г., но до края на годината ще са пак под средното ниво за 1996 г. с около 10%.

Бюджетната политика

не включва финансиране от централната банка или допълнителен нетен кредит от търговските банки. В този случай трябва да се постигне първичен излишък около 4.5% от БВП, а дефицитът ще е 3.8% от БВП. Голямо облекчение за бюджета ще дойде от обезценката на лева и отрицателните реални лихвени нива. Разчита се също и на приходи от приватизация. Въпреки това нужно е и значително по размер външно финансиране.

Разходната част на бюджета трябва да бъде преструктурирана, като приоритет остава социалната защита. Средната заплата в обществения сектор ще бъде увеличавана в съответствие с инфлацията, докато достигне ниво от около 65 долара през втората половина на 1997 г. В държавния сектор ще бъдат съкратени 58 000 души на равни дялове през последните три тримесечия от годината. За заплати от бюджета за 1997 г. не могат да отидат повече от 709 млрд. лева. Пенсиите, които сега са под 10 долара, ще стигнат 34 долара през четвъртото тримесечие. Субсидии за селското стопанство са предвидени в много ограничени размери и ще бъдат заложени в бюджета. Републиканският бюджет ще осигури необходимите трансфери за изплащането на пенсии. В областта на приходите се вземат редица мерки за увеличаване на събираемостта.

През април трябва да се създаде централна служба, която да обслужва големите данъкоплатци. В нея ще се отделят големите фирми от ранга на Нефтохим, НЕК, БДЖ. Инспекторите от тази централизирана служба ще следят почти непрекъснато тези дружества. Целта е да се подобри събираемостта от тях. Друга мярка, която трябва да мине веднага през новия парламент, е вдигането на прага за регистрация по ДДС на 50 000 долара, т.е. около 100 млн. лева. Много бързо трябва да се прекрати регистрацията по ДДС на всички фирми с годишен оборот от облагаемите сделки под това ниво. По препоръките на МВФ се изисква и увеличаване на срока за възстановяване на данъчния кредит, след като инфлацията тръгне надолу. Тази мярка се предлага отдавна, но изобщо не стига до парламента поради силната си непопулярност.

Преди първия транш трябва да се ограничат зоните за временен внос и да се премахне временният внос на цигари и алкохол. Това може да стане с промяна във външнотърговския режим. Мярката не изисква санкция на парламента, защото европейското право тълкува търговската политика като елемент от правителствената политика. Това изискване също не е ново. Доста съмнително е обаче дали ефектът от мярката ще е доста голям, тъй като все пак остава възможността цигари и алкохол да преминават през страната транзит.

В областта на подоходните данъци трябва да се подобри събираемостта от свободните професии и изобщо върху доходите извън трудов договор. Таблицата трябва да се направи така, че ефективната данъчна ставка да е относително постоянна. Сега заради високата инфлация ефективната данъчна ставка нараства с няколко процента между две смени на таблицата.

Оценките на имотите за данъчни цели трябва да са равни на пазарната им цена. МВФ настоява лихвата за закъснели плащания на данъци да се вдигне до 5 пункта над основната. Не е уточнено обаче за какъв период се отнася това. По сега действащото законодателство годишната наказателна лихва е 18 пункта над основната. Ставката по ДДС обаче трябва да остане непроменена поне до края на 1997 г. Междувременно обаче представители на СДС се изказват за намаляване на данъците. Нов закон за облагане на доходите ще влезе в сила от началото на 1999 г. През следващите няколко месеца правителството ще гарантира минимални доходи със собствени средства, заеми от Световната банка, ЕС. Работниците, уволнени от закритите държавни предприятия, ще получат наведнъж 250 долара. Още толкова ще се дават, ако безработният започне бизнес и наеме поне още един член от семейството си.

Скритите дефицити - неразплатените от бюджета разходи, могат да създадат проблеми при въвеждането на валутен борд. Затова се предвижда те да бъдат изчистени до края на май и да не бъдат допускани повече. При валутен борд бюджетът трябва да се справя със своите разходи, без да прибягва до кредит от централната банка. В най-скоро време трябва да се създаде специална сметка "фискален резерв". В нея ще влизат съществуващите бюджетни и извънбюджетни средства в левове и чужда валута, приходите от приватизация и външното финансиране. Балансите на тази консолидирана сметка ще се публикуват месечно. Средствата във "фискален резерв" ще служат като предпазен буфер при управлението на паричните потоци на бюджета срещу неочаквани обрати.

След въвеждането на валутния борд ще бъде необходимо да се преразгледат бюджетните прогнози. Одобрението по този бюджет и неговото приемане от парламента представлява условие за изпълнението на първия преглед в края на май или началото на юни.

Банков сектор

Банките бяха най-сериозният проблем за подписването на споразумение с фонда. След няколко неуспешни операции по рекапитализация на банки резултатът за данъкоплатците беше само нови дупки в бюджета. Преди въвеждането на борд българският банков сектор трябва да се стабилизира като показатели за капиталова адекватност и ликвидност. По принцип това се налага, тъй като при валутен борд силно се намалява възможността БНБ да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция. Отпадат и хипотетичните възможности за оздравителни и спасителни операции за банките през бюджета.

Съществуват и някои латентни рискове, които биха настъпили при неуспех на оздравителната операция за "Биохим" и фалити на неподготвени частни банки при въвеждането на валутен борд. Рискът от фалити на частни банки обаче едва ли се преценява като особено съществен, тъй като цяло частният банков сектор държи не повече от 20% от пазара.

Основното предизвикателство на споразумението е съсредоточено в това българските държавни банки да бъдат приватизирани до края на 1998 г. Предхождащото условие по споразумението е България да поеме незабавен и бърз ангажимент от 50 млн. долара за оздравяване на "Биохим" за сметка на бюджета. Ангажиментите по ликвидността на Хебросбанк, другата споменавана като слаба банка, са с доста по-периферно значение.

При очертаването и двата основни ангажимента, които поемаме в рамките на споразумението с МВФ - оздравяване (със собствени средства на първата фаза) и приватизация на банките - носят сходни послания. Първо - че българската банкова система на ниво мениджмънт стои зле и в някои случаи продължава да съсредоточава в себе си източници на корупция.

Другият аргумент в подкрепа на необходимостта и основателността на така зададените параметри е, че смяната на собствеността в банките не само ще промени критериите за дисциплинираност и отговорност на мениджърите. Също така чрез смяната на собствеността в банките се преустановява процесът по кампанийните им обвързвания с различни мероприятия на изпълнителната власт и/или опити банките и техните шефове да бъдат манипулирани чрез политически интереси.

Липсата на добри традиции в банковия мениджмънт и все още несигурността на всяка инвестиция обясняват и мотивацията на фонда да не отпусне пари за банковата система.

Въпреки всички усилия, положени през последната година за заздравяване на мениджмънта на банките, за съжаление трябва да се признае, че дори и имиджово няма почти никакво подобрение. Слабата държавна банка "Биохим", която в момента се спасява за сметка на БНБ и бюджета, е последният пример за характерните негативи при формирането на определен тип поведение на банков мениджмънт и начин на общуване с управляващите.

Преодоляването на ниското ниво на компетентност на банкерите, липсата на дисциплина и лоялност на мениджмънта към собственика и собствеността въобще според фонда явно представляват твърде сериозна заплаха. Доколкото може да се съди от договорените ангажименти. Категоричният отказ за външна финансова подкрепа търси обяснението именно по този показател, който прави и без това икономическата среда за опериране в България още по-рискова. Едва ли причините са толкова и точно в показателите на банките за ликвидност и капиталова адекватност, каквито обяснения се появиха.

"Международните финансови институции искат да видят чисто български ангажимент за стабилизация на банковата система", заяви на пресконференция шефът на Булбанк Чавдар Кънчев, който е и член на Съвета за финансова стабилизация.

"Подкрепата за държавните банки за осигуряване на достатъчна платежоспособност и ликвидност ще бъде предоставена само в контекста на фундаментални промени в управлението - както под формата на договор за управление, така и на приватизация", се казва в договорения с МВФ меморандум за икономическа политика. Мениджърският договор, както и приватизацията като форми, гарантиращи промяна на управлението, ще се прилагат както в периода преди, така и след въвеждането на валутен борд. Като подходящи за сключването на мениджърски договори според МВФ и българското правителство се смятат чуждестранни финансови институции с утвърден авторитет и българската Булбанк. "Целта на договорите за управление ще бъде да подготвят банките за приватизация...", се казва в меморандума с МВФ.

В договореностите не се изключва опцията договорът за управление по принцип да бъде обвързан с ангажимент за рекапитализация, тоест дава се право на инвеститора (независимо дали част от акциите примерно остават държавни) върху управлението и/или върху избора на мениджмънт на банката.

"Всяка операция, осигуряваща на други държавни банки (с изключение на "Биохим" - бел. ред.) достигане на приемлива ликвидност или платежоспособност преди края на април, ще се съпровожда със сключването на договори за управление до тяхната приватизация", се посочва в меморандума.

В опита да привлече по-надеждни инвеститори правителството се ангажира да премахне всички пречки за чуждестранни вложения в български банки.

Още преди първия преглед на мисията, вероятно през юни, правителството заедно с БНБ се ангажира с промени в нормативната уредба, позволяващи деноминиране на капитала на банките в чуждестранна валута и по-благоприятно третиране на нереализираните печалби и разходите за провизии.

Банковата приватизация

ще бъде извършвана на няколко етана. Първият е финализиране на напреднали сделки при две банки (вероятно Обединена българска банка и Експресбанк) до края на септември. Условията по приватизацията на още две държавни банки трябва да бъдат уточнени към края на годината, а към средата на следващата и за останалите две от общо шест опериращи към момента държавни банки.

Тъй като Банковата консолидационна компания в момента е с основен набелязан приоритет продажба на банките, в условията е посочено назначаването на консултант към холдинга с признат опит в приватизацията. Изборът трябва да бъде съгласуван между българското правителство и Световната банка. Косвеното обяснение за нуждата от подобно координирано усилие издава известни надежди, че част от средствата по FESAL, който може да бъде отпуснат през юни, ще се насочат към банковия сектор.

Дори и без въвеждането на борд поради обезценката на лева и необходимостта за по-прецизно отчитане на завишения риск текстовете на наредбите на БНБ за капиталова адекватност, валутни позиции, класифициране на вземания и ликвидност се нуждаят от промяна.

Банките трябва да имат 6% капиталова адекватност до края на 1997 г., вместо първоначално препоръчваните от МВФ 12% в края на същия период. До края на юни 1998 г. капиталовата им адекватност трябва да бъде 8%, до края на същата година - 10%. Постигането на 12% капиталова адекватност от банките трябва да стане към края на юни 1999 г. При приватизираните държавни банки трябва да бъдат покрити минималните показатели за поне 8% капиталова адекватност. Търговските банки, независимо от формите на собственост, при невъзможност да покрият стандартните изисквания за съотношение на капитала към рисковите активи подписват меморандуми за разбирателство с управление "Банков надзор" на БНБ и се отчитат по него на месечна база. Изискванията за капиталова адекватност трябва да се преведат в съответствие с международните стандарти - отчитане на активите по пазарна стойност, провизиране на задбалансови ангажименти и пр. Въпреки че в споразумението никъде императивно не се говори за нови банкови фалити, оставането на всички частни банки на пазара е трудно прогнозируемо. "Нито една банка, която не е здрава и не е ликвидна, не може да влезе във валутен борд", е единствената по-ясна индикация за редуциране на участниците на финансовия пазар.

Фискалната стратегия заедно с реформите в банковия сектор ще позволят на БНБ да избягва по-нататъшното рефинансиране в навечерието на въвеждането на валутния борд. При сегашното ниво на валутния курс резервите на централната банка заедно със златото са съвсем достатъчни да покрият паричната маса. Въпреки това заради значителната доза риск, която остава през следващите няколко месеца, официално ние не искаме да фиксираме валутния курс до въвеждането на борда. (Изчисленията на експертите на МВФ са правени при ниво 2000 лева за долар.) Ако левът продължи да поскъпва, централната банка ще трябва да купува долари. Тя обаче няма да се намесва, ако левът тръгне пак надолу. В този случай БНБ може да продава държавни ценни книжа от портфейла си и ако е необходимо, да вдигне минималните задължителни резерви. По време на споразумението няма да се намаляват изискванията за минимални задължителни резерви или да се увеличава процентът, който банките могат да използват от тях.

Властите направиха няколко стъпки, за да подготвят банковата система за работа в условията на валутен борд. Министерството на финансите всекидневно предлага неограничени количества 7-дневни ДЦК, докато БНБ постепенно до средата на май трябва да прекрати операциите на открития пазар и необезпеченото рефинансиране. Лихвата ще се определя всяка седмица на база доходността на аукционите за седемдневни държавни ценни книжа до края на април. БНБ ще организира аукциони на ЗУНК-ове на цена, равна на сегашната минимална. Правителството ще премахне ценовите ограничения за търговията на ЗУНК-овете до първия преглед. Лихвите на ДСК трябва да са близки до пазарните нива.

Платежен баланс

Въпреки всичките проблеми на конюнктурата и очаквания спад във вноса и износа се очаква платежният баланс да приключи с положително салдо за около 0.1% от БВП. С възстановяването на доверието се предполага и връщането на част от изнесените капитали. По този начин с външното финансиране ще се натрупат валутни резерви в размер на 1.6 млрд. долара заедно със златото. В средносрочен план се очаква увеличаване на приходите от износ и на чуждите инвестиции. За 1997-1998 г. България има нужда от около 1.9 млрд. долара. Ускорената приватизация ще помогне с около 350 млн. долара през 1997 г. Недостигащите за тази година около 1 млрд. долара ще бъдат финансирани от МВФ, Световната банка, заедно с Япония и пакета от ЕС и Г-24.

През март правителството спря обслужването на плащанията по неразсрочени задължения към Парижкия клуб, за да опита преговори с официалните кредитори. Става въпрос за две неподписани споразумения в рамките на Парижки клуб 3. Шефът на Булбанк Чавдар Кънчев заяви през седмицата за Ройтер, че в контекста на преговорите с МВФ за въвеждането на валутен борд България ще поиска преструктуриране на дълга към официалните кредити. Условията, които ще се стремим да постигнем, са близки до тези, договорени с Полша (50% редукция) или с Русия (25 години отсрочване). България също така ще преговаря и за разширяване на кръга на задълженията по гарантирани от държавата дългове на други (освен Булбанк) български банки. Едновременно с преговорите с Парижкия клуб ще се водят и преговори за задълженията ни към двете банки на бившия СИВ.

Според писмото за намеренията България се ангажира да ограничи нарастването на външния си дълг със заеми или гаранции със срок на връщане над 1 година. Това се отнася както за правителството, така и за БНБ.

България може да разчита на около 150 млн. долара заем от МВФ за внос на зърно, съобщи шефката на мисията Ан Макгърк. По оценки на фонда недостигът на зърно от юли 1996 до новата реколта е около 1.2 млн. тона. Нашето правителство има намерение да намали импортната такса с 1 пункт (т.е. до 4%) от 1 юли 1997 г. Ако условията позволяват, е възможно по-нататък тази такса да бъде премахната изцяло. Нашата страна поема и ангажимента да премахне въведения през миналата година праг от 50 000 долара за регистриране на чужди инвестиции, който не позволява на по-дребните фирми да изнасят печалбата си. Правителството декларира, че няма да въвежда ограничения във валутния и вносния режим.

Структурна реформа

Служебното правителство набляга силно на приватизацията. В писмото за намеренията е поет амбициозният ангажимент през следващите две години да се приватизират всички предприятия и половината от националната инфраструктура. Списъкът с предприятия за ускорена приватизация е допълнен. Така в него влизат предприятия, които притежават 22.5% от всички държавни активи. До края на май се очаква да бъдат продадени друга група предприятия, които държат 4.5% от държавните активи. За приватизация през тази година ще бъдат предложени 31 от всичките 41 предприятия от група Б на списъка за изолация. Според писмото за намеренията консултантът за БТК е вече избран. Предвиждат се и някои промени в законодателството за ускоряване на приватизацията. С втория и третия кръг на масовата приватизация се очаква да бъдат приватизирани други 13% от държавните активи. До първия преглед на програмата в края на май или началото на юни се очаква да бъдат закрити останалите 23 от 64-те предприятия в списъка за ликвидация. Така ще бъдат елиминирани 28% от загубите. До края на май правителството ще реши дали да закрива още предприятия.

От първи април започват да действат програмите за оздравяване на предприятията в списъка за изолация. В бюджета за 1997 г. ще бъдат предвидени до 20 млн. долара субсидия за БДЖ. Външното финансиране за НЕК ще бъде ограничено до 10 млн. долара през 1997 г.

Загубите ще се намаляват, като се увеличат цените до ниво, което покрива разходите. Инфраструктурните предприятия в списъка за изолация трябва да имат достатъчно приходи, за да покриват техните текущи и финансови разходи. От 1 април фиксираните цени на водата, въглищата, топлата вода за промишлени нужди, електроенергията, природния газ, течните горива и телекомуникационните услуги няма повече да се субсидират. В същото време значително ще бъдат увеличени цените на брикетите, отоплението за населението, транспорта, но за тях се предвиждат известни субсидии. След този скок цените ще продължат да се движат всеки месец. До края на май трябва да се премахне и контролът върху печалбата от продажба на земеделски продукти и да се отменят всички забрани върху износа. Предвиждат се и мерки за либерализиране на пазара на земята.

Рисковете

При настоящите преговори с МВФ служебното правителство се опита да договори изпълними параметри, за да не се стигне до нов провал на споразумението. Това бе една от причините за забуксуване на преговорите в определени моменти и за някои по-съществени промени спрямо първоначалния проект за меморандум. Все пак подписаното споразумение може да се определи като доста оптимистично.

Параметрите в него са договорени в условията на много неизвестни, на допускания, очаквания, обещания. На настоящия етап това изглежда неизбежно, но пък, от друга страна, изисква по-гъвкава политика от страна и на МВФ, и на България при последващите прегледи на договорените критерии.

Един от най-съществените проблеми в условията на валутен борд ще бъде връзването на бюджета при липсата на банково финансиране на дефицита. Това означава, че бюджетът ще трябва да събира достатъчно приходи, за да покрие предвидените разходи. Във фискалната сфера обаче се разчита на драстични промени в данъчните закони, които нито са приети, нито са проиграни. А ефектът от тях е трудно прогнозируем, макар че на пръв поглед предложенията изглеждат логични. Подобряването на събираемостта на бюджетните приходи предполага съвсем друга данъчна култура както от страна на данъкоплатците, така и от страна на държавата. Очевидно е обаче, че подобни промени не стават за месец-два дори и със силови методи. Още повече че МВФ настоява за постепенна отмяна на съществуващите данъчни преференции, което за пореден път би развалило имиджа на държавата в очите на данъкоплатците. За последното без съмнение ще допринесат и сегашните изявления на водещи политици от СДС, които обещават намаляване на данъците след спечелването на изборите. Недоумение буди и позицията на МВФ, който, от една страна, иска повече бюджетни приходи, а от друга, предлага намаляване на импортната такса (предложена именно от фонда).

МВФ лаконично заявява, че само здрави и ликвидни банки би трябвало да влязат във валутния борд. Предвид състоянието на банковата система нови фалити съвсем не са изключени, като обявяването им преди въвеждането на борд просто е по-малкото зло. Подобно развитие обаче ще разклати крехкото доверие във финансовата система и ще постави на сериозно изпитание механизма на валутен борд и споразумението с МВФ.

Либерализацията на цените и закриването на губещите предприятия неизбежно ще доведат до допълнително нагнетяване на социалното напрежение. Разчетите за реално и чувствително увеличение на заплати, пенсии и обезщетения изглеждат доста добре като намерения, но тяхната реализация едно към едно буди доста съмнения. Показателна е позицията на фонда, който се съгласи на по-висок размер на бюджетните заплати спрямо първоначалния вариант, но пък постави таван на общата годишна сума за тези възнаграждения. Ако кабинетът не изработи ефективна социална мрежа, възможността хората да откажат да приемат поредното затягане на коланите може на се окаже фатална за споразумението.

(Капитал)

Президентът Петър Стоянов в момента е най-надеждният гарант за приемствеността в договореностите с МВФ
Фотограф: Велко Ангелов

След близо четири седмици преговори служебното правителство успя да договори с представителите на Международния валутен фонд програма за стабилизация на страната. Отличителните черти на програмата са: бюджет без финансиране от централната банка, промени във финансовия и банковия сектор за възстановяване на доверието, структурни реформи, поземлена реформа, либерализация на цените и търговията. Като резултат от преговорите още преди изборите се очаква да получим около 180 млн. долара - 150 млн. долара за внос на зърно и останалите за платежния баланс. Преди това обаче трябва да изпълним редица условия. Останалите около 470 млн. долара от програмата ще бъдат разпределени на равни части в тримесечията до края на март 1998 г. Преди всеки транш обаче ще трябва да изпълняваме доста условия.

Предишното стенд-бай споразумение се провали заради отслабване на икономиката, криза във финансовата политика и забавяне в структурните реформи. Въпреки постигнатия значителен първичен бюджетен излишък сривът на лева подкопа фиска и банките - двете опорни точки на програмата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Bash Posh

Bash Posh

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK