Управлението - научени уроци и умението да ги приложиш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Управлението - научени уроци и умението да ги приложиш

21 май 1997 г. – новото правителство полага клетва

Управлението - научени уроци и умението да ги приложиш

969 прочитания

21 май 1997 г. – новото правителство полага клетва

© Reuters


Провалът на управленския модел през последните седем години и безпрецедентната криза, която страната преживя, накараха голямата част от българските граждани да се откажат от ролята на пасивни наблюдатели. Януарските събития не бяха единствено израз на народно недоволство. Те бяха ясен и категоричен ултиматум към управляващите и всички те в една или друга степен бяха принудени да се съобразят с новите реалности. "Затворената фабрика за илюзии" стана не просто любима метафора на политиците, но и осъзната необходимост от промяна в собствения им стил на поведение.

Ако през последните седем години тезата за национално съгласие беше просто параван за първобитно политическо противопоставяне и взаимни нападки между институциите, днес съгласието в обществото е факт - поне по отношение на необходимостта от дълбоки и решителни промени.

"Този шанс е уникален, защото е последен", каза в началото на програмната си декларация пред парламента Иван Костов. В тези думи се съдържа и желание за успех, и съзнание за обреченост. Ако Петър Стоянов е новият политически идол на българите, а Софиянски - техният любимец, то Костов е този, от когото се очаква да извърши промените. Зад

Усмивката на Костов

се крие не само изграждане на нов публичен образ в унисон с политическата мода, наложена от Стоянов и Софиянски. Тя е доказателство преди всичко за това, че лидерите на СДС демонстрират воля да избягнат грешките от 1991-1992 г. Техните усилия през последните месеци са насочени много повече към градеж на мостове, отколкото към водене на войни.

СДС подари депутатските места на демократите на Савов и воюващите земеделци на Мозер и Петко Илиев, обеща политическа подкрепа на евролевицата за изграждането й като социалдемократическа партия, преглътна обидите на Доган и дори назначи негови хора на важни постове в държавната администрация, интегрира синдикатите в управлението.

Най-важният урок - че успешната политика е невъзможна без компромиси, изглежда, вече е научен. Следващият урок е значително по-сложен. "Повтарачите" и техните нови колеги трябва да се явят пред целия български народ и да издържат

Практически изпит по добро управление

Първото, което вече е факт, е по-голямата откритост, липсата на тайнственост и решения "в последния момент". Конфигурацията на правителството беше известна предварително, но не като "подадена" на някои медии фалшива информация. И докато всички очакваха политически интриги и нови имена, кандидати за министри и техните служебни предшественици вече заедно подготвяха първите актове на новото правителство. Въпреки че имаха явни различия по някои ключови въпроси, Костов и Софиянски успяха да потиснат личните амбиции и интереси, да запазят добрия тон и да демонстрират приемственост.

Програмата за управление на новото правителство също не остана строго охранявана партийна тайна, а е документ, по който работиха предимно скептични експерти, а не екзалтирани партийни активисти.

Три четвърти от депутатите в Народното събрание гласуваха за новото правителство. В началото на своя мандат то разполага със солидното парламентарно мнозинство на ОДС (и подкрепа от други парламентарно представени партии) и ще работи е президент, излъчен от същата политическа сила. Единствено времето ще покаже дали

Войната между институциите

наистина е свършила, или тя е нещо естествено и полезно в една демократична държава. Когато тази война се води цивилизовано и в съответствие с конституцията, тя може да има друго име - разделение на властите. Провалът на управленския модел от последните години най-често се обясняваше или с политическото противопоставяне ("защо непрекъснато се карат"), или с несъвършенствата на конституцията (например "правомощията на президента са недостатъчни").

Без да се подценяват несъвършенствата на конституцията, трябва да си припомним, че депутати, президент, министри и магистрати до този момент не успяха да изпълнят със съдържание някои от правомощията, предвидени в основния закон. Други бяха упражнявани в извратен вид.

На практика вместо разделение между властите на преден план излизаше желанието на всеки да се бърка в работите на другия, вместо отговорно да свърши своята работа.

Ако се анализират задълбочено политическите кризи през последните години, ще се види, че основните причини, които са ги предизвиквали, са не лошо уредените в конституцията правомощия на един или друг орган, а неумението на хората, заемали дадена длъжност, да използват потенциала на конституционните текстове.

Сега парламент, президент и правителство са призвани, освен да решават тежките икономически проблеми, и да установят

Нов управленски модел

при който всички власти взаимно се възпират, но работят в синхрон.

Това може да стане както със, така и без промяна на конституцията. Във всички случаи евентуалните промени в основния закон трябва да са плод на задълбочен анализ, а не акт на нагаждане на нейните разпоредби по калъпа на една или друга личност.

От гледна точка на успешното управление най-важни остават

Взаимоотношенията парламент - правителство

Парламентът е в състояние да блокира и най-умелите ходове на кабинета, както и да прокарва бързо и с акламации и най-идиотските решения на правителството. Това не са две злини, от които можеш да избереш по-малката. В конституционния дебат трябва да намери място и въпросът за това как да бъде гарантирана самостоятелността на правителството от прекомерните амбиции на парламента не само да законодателства и контролира, но и да се намесва пряко в осъществяването на изпълнителната власт.

Правителството може да бъде силно, ако има подкрепата на парламентарното мнозинство. Костов трябва да помни уроците на свои предшественици и това, че

Премиерът е длъжен да обича своето мнозинство

Естествената първоначална плахост и дисциплинираност на новите депутати от СДС не е достатъчна гаранция, че ще устоят на изкушенията на различни лобистки кръгове или че няма да се поддадат на изкушението на популизма точно когато бъде най-трудният момент на реформите.

Засега най-голямата опасност за парламентарния съюз ОДС е свързана с Народния съюз, по-точно с разрастващата се война между земеделците на Мозер и на Петко Илиев, особено ако се стигне до ситуация, при която СДС трябва да стане арбитър в спора. Вярно е, че СДС запазва своето мнозинство и без земеделските депутати. Но дружбашките скандали и някои отцепнически настроения могат да увлекат и сини депутати.

Големите трудностите пред правителството предстоят тепърва. Неговата стабилност и успехът на реформата зависят и от това дали някои от лидерите на СДС, останали без ключови постове във властта, коалиционните партньори или парламентарните поддръжници няма да решат да изграждат свой личен имидж, като атакуват правителството.

За някои от предстоящите си действия правителството ще се нуждае от подкрепа, която надхвърля гласовете на СДС. Тя ще трябва да бъде буквално оттъргувана от евролевицата или ОНС - въпросът е на каква цена. Поддържането на добри отношения с ОНС ще е своеобразен връх на политическите умения на лидерите от СДС - както поради характера на Доган и наличието на някои добре познати с политическите си превъплъщения фигури в организацията тюрлю гювеч, така и поради присъствието на Гюнер Тахир в редовете на СДС.

Засега най-сигурният залог за успеха на Костов са отличните взаимоотношения между премиер, председател на парламента и председател на парламентарната група на мнозинството. Съчетанието на персоналните качества на всеки от тях и авторитетът им сред депутатите правят

Екипа Костов - Соколов - Екатерина Михайлова

силен, а всекидневните лични срещи и взаимната привързаност между тях са гаранция, че усилията на парламент и правителство няма да се разминават.

Дали Костов може да разчита на силен отбор и в самото правителство предстои да бъде изяснено.

Тук много по-важно от качествата на отделните министри ще бъде качеството на екипите, които те ще изградят. Лидерите на СДС вече показаха, че ако изборът на титулярите е бил политически, то в администрацията ще бъдат привличани и хора, които в последните години не са били сред сините активисти, но са доказали своите професионални и морални качества. Типичен случай е назначението на Ели Масева за началник на правния отдел на Министерския съвет.

Най-амбициозната част от правителствената програма е осъществяването на административната реформа. Тя е не само по-трудно осъществима от икономическите реформи, но е и предпоставка те да успеят. Подборът на кадрите в администрацията ще бъде от изключително значение, особено като се има предвид, че досега на държавната служба се гледаше или като на спокоен пристан за некадърници, или като на възможност за далавера.

Приоритетът, който правителството определи -

Борбата с корупцията

изисква административна реформа, но и по-голяма ефективността на органите, които трябва да осигуряват спазване на законите и да осъществят държавна принуда по отношение на тези, които пренебрегват законите. Държавата е призвана не само да създаде правилата, но и да приложи тези правила.

Последните години бяха демонстрация на безсилието, невъзможността, а често и нежеланието на държавните органи и органите на съдебната власт да осигурят точно и безкомпромисно прилагане на законите и да наказват тези, които ги нарушават.

Когато държавата отсъства, тя неизбежно ще бъде заменена от други структури, които ще установяват свои правила и ще ги прилагат, включително чрез средствата на принудата. Именно пасивността на държавните и съдебните органи доведе до раждането на т. нар. силови групировки, които постепенно изместиха държавата не само в сферата на налагането на правила по пътя на принудата, но и в редица дейности на икономиката. Борбата срещу корупцията и административната реформа означава

Държавата да се върне на своето място

Основният проблем, които би създал най-сериозни затруднения, е зле функциониращата съдебна власт. Независимо от оперативната самостоятелност на нейните звена и провъзгласената в основния закон независимост сегашното състояние на съдебната власт изисква спешни мерки.

Борбата с корупцията и организираната престъпност трябва да започне е прочистване първо на органите, които трябва да наложат на обществото да спазва законите.

Независимостта не може да означава недосегаемост

В исторически план българският съд и прокуратура са се ползвали с независимост. Тази независимост обаче е била съчетана с висока отговорност и контрол - както по линия на общия надзор (инспекторат към Министерството на правосъдието), така и чрез търсене на засилена гражданска, наказателна и дисциплинарна отговорност от онези съдии и прокурори, допуснали нарушения при осъществяване на дейността си.

Паралелно с първите икономически закони парламентът и правителството неотложно трябва да разработят мерки за борба с корупцията в органите на МВР, следствието, прокуратурата и съда.

На изпитание ще бъдат подложени и

Отношенията правителство - президент

Изпитанието ще е по-голямо за президента, отколкото за правителството. До този момент Петър Стоянов уверено се носи на вълната на успеха. След като стана символ на нов стил в политиката, той наложи и нов стил в общуването, при това изцяло в духа на представителните правомощия на държавния глава. Българинът, който обича да си създава митове, видя в Петър Стоянов новия "бащица" на нацията, особено на фона на конфузните предизборни изяви на Н.В. Симеон Втори. Но подобно на царя и за президента ще дойде момент, в който той ще трябва да излезе извън рамката на общата подкрепа и да изрази категорична позиция или да вземе страна. Когато правителството се сблъска с първите по-сериозни трудности, придружени със социално недоволство, самите хора ще поискат Петър Стоянов да реагира. Тогава той ще бъде поставен пред алтернативата да подкрепи усилията на правителството или да предпочете показни мероприятия в стил "посещение на свлачища", за да обяви, че има проблем, който някой друг трябва да реши.

От момента на неговото избиране досега президентът беше в центъра на общественото внимание. С избора на правителство постепенно все повече на преден план ще излиза

Фигурата на премиера

Може би защото вече седем години Костов присъства активно в голямата политика, неговият избор беше посрещнат по-скептично. Този тип доверие не е придружен е изкуствено надути рейтинга и хвалебствия във вестниците, но е много по-истински, защото означава, че премиерът ще бъде оценяван по това, което действително върши.

Но Костов не трябва да забравя, че политиката и управлението са колективни дейности. В тях самотните играчи са обречени. Той ще се нуждае от силен атакуващ екип в правителството, надежден тил в парламента и подкрепата на президента в ораната и чужбина. Само така изпитът по добро управление може да бъде издържан.

(Капитал)

Борбата с престъпността е приоритет №1 и на новата изпълнителна власт
Източник: Reuters
Източник: Reuters

Провалът на управленския модел през последните седем години и безпрецедентната криза, която страната преживя, накараха голямата част от българските граждани да се откажат от ролята на пасивни наблюдатели. Януарските събития не бяха единствено израз на народно недоволство. Те бяха ясен и категоричен ултиматум към управляващите и всички те в една или друга степен бяха принудени да се съобразят с новите реалности. "Затворената фабрика за илюзии" стана не просто любима метафора на политиците, но и осъзната необходимост от промяна в собствения им стил на поведение.

Ако през последните седем години тезата за национално съгласие беше просто параван за първобитно политическо противопоставяне и взаимни нападки между институциите, днес съгласието в обществото е факт - поне по отношение на необходимостта от дълбоки и решителни промени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Bash Posh

Bash Posh

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK