Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 юли 2005, 0:00, 1411 прочитания

Пътеводител на едно поколение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ дойде в България абсолютно неочаквано. Аз лично попаднах на нея в една книжарница в Ловеч. Всъщност в едната книжарница на Ловеч, защото беше през лятото на 1989. По това време нямаше как да се разбира кои книги са хубави и кои пълни боклуци. Много от тях бяха някъв късен соцбълвоч и не можеше да научиш коя става за четене, ако не ти каже приятел. „Чете ли Пътеводителя“ обаче за кратко стана много вървежна реплика, а моя личен „Пътеводител“ са го чели още поне пет-шест човека, като последния не ми го и върна.
По това време западната култура рядко и трудно пробиваше към соцлагера - „Седморката на Блейк“ по първа програма, малко Си Си Кеч от Сърбия, „Модърн Толкинг“ на плоча от Балкантон и тва е. За по-възрастното поколение имаше поне „Богат беден“, „Птиците умират сами“ и „Робинята Изаура“. Ако искаш да намериш нещо по-нормално, трябваше да полагаш специални усилия за това. Тогавашните тийнейджъри бяхме потънали в лепкав дефицит на масова култура - никва музика, по един филм на три години (в това число „Банда BMX“, но не и „Хон Гил Дон“) и много малко книги. А, да - и „Розовата пантера“, ама ако остане време от някой пърляк, който клейми същата тази култура във „Всяка неделя“. Честно казано, беше си тъпо - сегашната младеж черпи с по-пълни шепи от живота, за което благородно завиждаме.
На този фон обаче „Пътеводител на галактическия стопаджия“ просто изби рибата. Накратко, книгата е суперготина. Тя е написана страшно добре и в нея се разказва по много точен начин за различни абсурди, които ти се случват всеки ден, или по-рядко, но редовно. Общуване с (полу) идиоти, безсмислени забрани, напълно нелогични пречки пред нещо добро - всичко това е осмяно в книгата по такъв начин, че следващия път, когато се сблъскаш с тези неща, ти става повече смешно, отколкото гадно.
Книгата освен това се появи точно навреме. Предстояха няколко години хаос след 1989. Трябваше само да прочетеш книгата, за да смениш филтъра, през който гледаш безсмислените действия и абсурдни идеи от годините след 10 ноември. В книгата например политиците са луди и/или корумпирани - изключително вярно наблюдение, хората наистина ги виждат така нещата. Не знам дали ви е правило впечатление, но политиците, за които има консенсус, че не са корумпирани, има консенсус също така и че са малко луди. Неудобно ми е да дам примери, но се замислете за момент и ще разберете какво имам предвид.
Освен това оригиналният „Пътеводител“, от който наистина можеш да разбереш как да се качиш на вогонски космически кораб, ако, разбира се, ти стиска, даваше и суперподходящ за постсоца съвет. „Без паника“, съветваше ни Дъглас Адамс тогава и, честно казано, съм доволен, че го разбрах. Иначе имаше сериозна опасност да загубя самообладание някъде по ролъркостъра на прехода, сещате се какво имам предвид.
Преди време си бях източил радиодраматизацията на Би Би Си по книгата и не ми хареса особено. Сега, разбирам, имало и филм. Еми, честно казано, не знам - чудя се дали бих го гледал. Абсолютно съм сигурен, че на хората в Англия и Щатите „Пътеводителят“ им е влязъл по напълно различен начин, съответно филмът ще излезе много далече от това, което очакваме. От друга страна, май така мислехме и за „Властелина на пръстените“, а то кво стана - изведнъж се оказа жесток филм.
Ако погледнем още по-отгоре на нещата, получава се така, че преходът започва с „Пътеводителя“ и сега завършва пак с него, което си е готино. Другото общо нещо, за което се сещам, е Петър Берон, но няма да се отклонявам, макар че в книгата на Дъглас Адамс 100% ще намерите осмян и този абсурд.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Роден край 2 Роден край

Превенция, обучение, доброволци – слабите места на българската система за справяне с кризисни ситуации

13 дек 2012, 5453 прочитания

Водоравно и отвесно 1 Водоравно и отвесно

Хоризонтален душ и кристална крушка са усещането за стила на бъдещето

17 май 2012, 8049 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема на броя" Затваряне
Без паника!

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10