Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 9 юли 2005, 0:00, 3300 прочитания

Без паника!

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Да си го кажем направо - да пишеш за „Пътеводител на галактическия стопаджия“ е трудно. Представа си нямаш дали да започнеш сериозно или в тон с Дъглас Адамс да вземеш живота, Вселената и всичко останало на подбив. Искаш например да разкажеш за любимите си герои. Не можеш - прекалено много са. Опитите да цитираш най-остроумните пасажи от „Пътеводителя“ са изначално обречени на провал. Някаква причина редакторите просто не разрешават да се цитира цяла петтомна поредица. Може би има нещо общо с авторските права - или просто е трудно да се издаде 800-странично уикенд приложение. Впрочем по въпроса с любимите цитати изобщо не се шегувам. Отворете пълното издание на „Пътеводителя“ на произволна страница. Четете. Ако до минута и половина не попаднете на изречение, което бихте искали да сложите в рамка и да закачите на стената над бюрото си, следващият гаргаробластер е от мен.* Произведението на Адамс е такава шарена поредица от забавни, интересни и приятно абсурдни пасажи, че за да се сместят всички, са нужни цели пет части. А това е наистина доста за една трилогия.
Някакво утешение е, че написването на книга, която е толкова добра, че е трудно да я коментира човек, не е лесно и за нейния автор. По-лошо - за Адамс писането е почти мъчение, а белият лист откровено го стресира. Затова и пише на цветна хартия. Това обаче никак не му помага с крайните срокове - култовият писател е печално известен с навика си последователно и методично да ги нарушава. На редакторите често се налага да го заключват в хотелски стаи или лично да се местят да живеят при него, за да следят как напредва. Мотивацията му е донякъде подпомогната и от плащаните за по-късните му произведения милиони долари възнаграждение. Със съжаление трябва да отбележа, че подобен род стимули за предаване на текст в срок не са популярни у нас.
Интересно е да се знае как и защо все пак ни сполетява разказът за малко скучния любител на чая Артър, останал внезапно не само без родна планета, но и без хавлия под ръка. Историята е следната - през 1952 в Кембридж се ражда Дъглас Ноел Адамс, син на студент по теология и медицинска сестра. Двадесетина години по-късно същият персонаж се оказва насред Австрия, легнал по гръб на случайна поляна с поглед, зареян в звездното небе, и голямо количество алкохол в кръвта. Именно в този момент му хрумва идеята за пътеводител, помагащ на стопаджиите да се оправят из дебрите на Млечния път. Първоначално шантавите истории на Адамс се появяват на бял свят под формата на комедиен радиотеатър по Би Би Си. След шест безумно смешни серии Pan Books предлагат по този сюжет да се напише и книга. Дъглас Адамс се заема с това добро дело, което извършва изключително... бавно. В крайна сметка издателите му заявяват: „Довършвай си страницата, която и да е тя, след половин час идваме за ръкописа.“ Това сработва и през 1979 г. на бял свят се появява първата част от неточно наречената трилогия. Пет години по-късно „Пътеводителят“ става номер едно в класацията на бестселърите във Великобритания, а авторът му получава голям куп литературни награди и номинации... и по-малък куп пари. Междувременно са излезли вторите серии на радиотеатъра по BBC, по-късно се появяват и телевизионен сериал, компютърна игра, филм и поне три театрални постановки. Последната от тях - амбициозно представление с много съвременни декори - се оказва грандиозен провал. С едно обаче тя успява да зарадва хората - рекламата вбесява лондонската полиция. И като казвам реклама, имам предвид хвърлянето на огромен надуваем кит от моста Тауър бридж.
Освен постановки, холивудски продукции и компютърни игри „Пътеводителят“ вдъхновява създаването на още един твърде важен продукт, който трябва да бъде споменат. Да, става въпрос за хавлиите с ръчно изписани откъси от книгата.
В началото на новото хилядолетие Дъглас Адамс започва да пише шеста книга от трилогията. През 2001 г. обаче едва 49-годишен авторът умира от инфаркт. С това той поставя личен рекорд за изпуснат краен срок, като така и не довършва започнатата „Сьомга на съмнението“.
Днес поредицата „Пътеводител на галактическия стопаджия“ е преведена на повече от тридесет езика, между които хебрю, исландски и още няколко, които не се говорят на тази планета. Българският превод на Саркис Асланян е неприлично добър. Особено предвид, че по мои изчисления - на преводача се налага да се справи с няколко десетки хиляди игри на думи.
Наред с китовете и петуниите централно място в книгите на Адамс заема въпросът за живота, Вселената и всичко останало. Всъщност, ако трябва да сме честни, самият въпрос остава доста пренебрегнат, централно място обаче заема отговорът му - 42. Пътеводителят превръща това иначе невзрачно четно двуцифрено число в едно от най-популярните в интернет след 299792458, р и гръдната обиколка на Анна Курникова. Мнозина се опитват да разгадаят мрачните му тайни и дълбокия му смисъл. Когато Адамс прави грешката да обясни публично, че се е спрял точно на 42 абсолютно случайно, без никаква задна мисъл за сложна математика, отвлечена астрономия и приложна физика, феновете са съсипани.
Да се върнем обаче на въпроса с писането на текстове, посветени на „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Ето - този доволно жалък опит например вече е към края си, а в него все още няма нито един цитат от поредицата. И понеже прекрасните изречения са така безбройно много, а страниците в уикенд приложенията - твърде малко, да кажем само това: „БЕЗ ПАНИКА.“ Обърнете внимание на големите, приветливи букви.

* Умолявам ви, не ме принуждавайте да спазвам това обещание. В няколко интервюта Адамс със съжаление признава, че забъркването на пангалактически гаргаробластер на Земята е силно нежелателно. В процеса се налага да се нарушат не само няколко международни спогодби за разоръжаване, но и голям брой закони на физиката.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Роден край 2 Роден край

Превенция, обучение, доброволци – слабите места на българската система за справяне с кризисни ситуации

13 дек 2012, 5449 прочитания

Водоравно и отвесно 1 Водоравно и отвесно

Хоризонтален душ и кристална крушка са усещането за стила на бъдещето

17 май 2012, 8040 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема на броя" Затваряне
Пътеводител на едно поколение

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10