Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
48 9 юли 2005, 0:00, 1007 прочитания

Време е да изкъпем китовете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Животът е прекалено сериозно нещо (няма друго!), за да не се шегуваме с него. Така разбирам Дъглас Адамс. През 1988-а, когато ни се разкри с малката книжка от библиотека „Галактика“, всичко наоколо беше „краят на света“. Адамс ни научи, че интересното започва след него. Позна.
Първите опити за екранизиране на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ датират от 1982 г. Като Артър Дент се споменават Бил Мъри и Дан Акройд от скорошния „Ловци на духове“. Но Дъглас (за щастие) е прекалено бавен за холивудското планиране и нещата се разпадат задълго. Ясно е, че филм все някога ще има. Самият пътеводител е попкултурна пародия на sci-fi митовете на времето си - „2001: Една одисея в космоса“, „Близки срещи от третия вид“, „Звездни войни“. Идеята за екранизацията му е възкресена през 1997 г., инициативата идва от „Дисни“, дори наемат режисьор - Джей Роуч, току-що прочул се с първия „Остин Пауърс“. Договорът с „Дисни“ позволява на Дъглас да се премести на Бевърли хилс, мястото му харесва, но определено не му харесва, че Роуч е американец и че студиата се опитва да наложи в главната роля Джим Кери, в краен случай Хю Грант. Така deadline-ите профучават покрай Адамс с онзи свистящ звук, който той толкова обича, но все пак в онази тъжна майска утрин на 2001 г., когато в залата за фитнес се пръска сърцето му, черновата на сценария вече лежи завършена на бюрото.
Трябва да благодарим на „Дисни“, че не са нарушили завета на Адамс за англичани на ключовите места в екранизацията - в тръгващия по българските екрани от 15 юли „Пътеводител на галактическия стопаджия“ режисурата е оставена на известния с рекламите и клиповете си (R.E.M., Blur) дебютант Гарт Дженингс, съдружникът му в рекламната къща Ник Голдсмит става основен продуцент за снимките на Острова (Уелс). Мартин Фрийман (кадър на ВВС) като Артър Дент напълно покрива представата (поне моята) за трезвомислещия, недоверчив и саркастичен среден англичанин, хванат в капана на най-невероятното приключение, измислено от най-виртуозното въображение, притежавано някога от човек. (Надявам се, че Дъг Адамс следи отгоре какво става в грешния ни сектор ZZ9Z - множествено Алфа, и ще почерпи по един пангалактически гаргаробластер за тия думи, като се видим на спокойствие някога.)
За успокоение на твърдия стопаджийски електорат ще кажа веднага - без паника, филмът е станал, държи духа на книгата, вътре са всичките ни любими моменти, отдавна преляти в попкултурния фолклор и станали лични (поне при мен) цитати. Естествено винаги ще се намерят пуристи, за които „това не е техният начин“ - представяли си героите различно, спецефектите на Дженингс ще са им нещо старомодни (а това е нарочно, филмът е по осемдесетарски невинен), ще питат защо главите на президента гангстер Зейфод Бийблброкс (Сам Рокуел) не са постоянно две, а се сменят с повдигане като капачката на запалка Zippo... Всичкото това са подробности, главното е, че светът на Адамс е пренесен максимално адекватно на екрана.
Естествено всичко започва с една къща, един булдозер и Дент пред него, после каца волният Форд Префект (американският рапър Мос Деф) от разрушената планета Бетелгиус Седем и съобщава, че остават 12 минути до свършека и на нашия свят - бюрократите вогони строят галактическото си околовръстно точно през Земята и просто ни взривяват. Чертежите стояли изложени няколкостотин години в едно мазе на Алфа Кентавър, да сме обжалвали навреме. После двамата са инквизирани с лоша поезия от вогоните, спасени са по принципа на безкрайната невероятност от кораба „Златно сърце“, превърнат в любовно гнездо на земната изгора на Дент - Трилиън (Зоуи Дешанел), и вятърничавия Зейфод. В гласа на депресирания робот Марвин ще разпознаем тембъра на Алън Рикман, Джон Малкович пък е дал горната половина на тялото си на галактическия фюрер Хума Кавула.
Плътно по Адамс се е получил епизодът с Магратеа (там се строят луксозни планети по поръчка на клиента), любимите ми размисли на падащия кашалот са вкарани без съкращения (виж стр. 22), всичко е решено визуално с класата на един Тери Гилиъм (който би бил идеалният режисьор, не разбирам защо не се е хванал), почти сигурно е, че с ресторант „На края на Вселената“ ще се занимава пак откритието Дженингс. Самият пътеводител прилича интерактивен минилаптоп, данните му са илюстрирани е с много духовита анимация. Другата любимка, Вавилонската рибка, превеждаща от всички езици вътре в мозъка, също е налице, но за разлика от книгата тук е само добра, не е виновна за всички галактически войни.
Какво още. Естествено ще научите отговора на Съдбовния въпрос за смисъла на Живота, Вселената и Всичко останало. Но първо трябва да се научите да поставяте правилно Вечния въпрос, а той е: „Колко са пътищата, които човек трябва да преброди? (How many roads must a man walk down? от Blowing in the wind на Боб Дилън). Отговорът подозрително прилича на номера на обувките ви...
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ не оставя никакви варианти за измъкване на изповядващите религията „Дъглас Адамс“ - ще ви взриви иронично света и ще ви го построи отново с една малка промяна - самите вас. Затова грабвайте хавлиите и на кино. Време е да изкъпем китовете.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Роден край 2 Роден край

Превенция, обучение, доброволци – слабите места на българската система за справяне с кризисни ситуации

13 дек 2012, 5454 прочитания

Водоравно и отвесно 1 Водоравно и отвесно

Хоризонтален душ и кристална крушка са усещането за стила на бъдещето

17 май 2012, 8051 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема на броя" Затваряне
Пътеводител на едно поколение

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10