От първия „Дъх“ до „Последната лента“

„Пространство на действието: правоъгълник с размери 3 х 2 м, леко вдясно на сцената спрямо публиката, слабо осветен, наоколо мрак. На авансцената, вдясно, е местоположението на Г - слабо осветено, наоколо мрак.“ Така Бекет започва „Какво къде“. Ремарките в пиесите му са важни колкото и текстът. Паузите, интонацията, затихването, кресчендото, светлината и затъмненията правят пулса на деликатната драматургия. Написано ли е „девет стъпки наляво и после девет стъпки надясно“, това са точно девет („Стъпки“). Това е и условието за поставяне и докато Бекет е бил жив, и сега от наследниците. Независимо колко велик е режисьорът и къде по света е постановката.

Ясно е, че Бекет е „прожектирал“ пиесите си вътрешно още в момента писането им. През 2000 г. 19 световни режисьори са поканени да сторят същото на филмова лента, съобразявайки се с всяка дума и пауза в ремарките, ангажирайки водещите театрални актьори на времето.