С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 29 ное 2007, 15:25, 4376 прочитания

Аз, буккросърът

В България има 500 (и един) души, готови да споделят прочетената от тях книга с някой непознат, като я оставят в автобуса или на пейка в парка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Речник

Буккросинг - терминът буквално означава място, където се пресичат пътищата на книгите. Идеята да "освободиш" прочетена от теб книга, като я оставиш на някоя гара, в телефонна кабинка, кафене или на седалката в рейса, за да я намери и прочете някой след теб, а после да я освободи на свой ред, възниква в Щатите през март 2001 г. Принадлежи на Рон Хорнбейкър, компютърен специалист. Едноименният сайт www.bookcrossing.com стартира на следващия месец. До момента на него са регистрирани над 3 млн. книги.

Кросинг зона - място, чийто собственик или управител е съгласен на територията на неговото заведение да бъдат освобождавани книги. В София институционализирани кросинг зони са "Апартаментът" (ул. "Неофит Рилски", до "Уго" на малките пет кьошета), "Магазин за време и чай" (ул. "Княз Борис І" 65) и къща-музей "Панчо Владигеров" (кв. Лозенец, ул. "Якубица" 10). Може да оставите книга и на Попа - любимо място за срещи на хора (и книги).

Идентификационен номер - буккросърите регистрират книгите в сайта, така че всяка да получи свой BCID (Bookcrossing ID number, буккросинг идентификационен номер), който се използва, за да се означи книгата.

Bookring - система, при която хора, които се интересуват от една и съща книга, си я препращат един на друг по пощата, след като са я прочели.

Bookray - същото като при вookring, но вместо накрая книгата да се върне при собственика си, тя продължава да се предава, докато има желаещи да я прочетат.
Миналия петък освободих първата си книга. Не посмях да я изоставя сама на пейка в някоя градинка или на седалка в маршрутката. Образът й на изоставен домашен любимец щеше да ме преследва постоянно. Предпочетох да я настаня под покрив, сред други освободени книги - сегашните й съседи са "Дяволът носи Прада" и "Долни истини/Възвисяващи лъжи" на Кончаловски. Тя се казва "Ключът" от Джуничиро Танидзаки, ще я познаете и по номера, с който я регистрирах на моята лавица в <www.bookcrossing.com>: 446-5661417. Новият й адрес е къщата-музей на Панчо Владигеров. Надявам се да не се задържи дълго там - нали това всъщност е целта на буккросинга (всички непознати думи, с които вероятно ще ви сблъска този текст, сме обяснили в речника).

Буккросърите ми приличат на орнитолози. Слагат пръстен на своята птица/книга, пускат я на свобода (wild release, термин в буккросинга) и очакват да проследят миграцията й по "вестите", които получават на сайта от хора, през които тази книга е прелетяла. И аз чакам вести от "Ключът". Дано полетът му не приключи с преместването от нашата библиотека до лавицата на кросинг зоната.


Не ми беше лесно да се разделя с първата си пусната на свобода книга. Реших се да го направя, провокирана от едно еуфорично възклицание в сайта на българските буккросъри: "Evivva! Днес освободих първата си книга. Емоцията е голяма!" Е, на мен пък ми е малко мъчно. Малко, защото вкъщи има още един екземпляр от нея. Когато събрахме моята библиотека с тази на мъжа ми, някои от най-любимите ни книги се оказаха по две.

Преживяването на първото освобождаване за всеки е различно. Нямаше да е честно това да е някоя книга, която смятам за ненужна. Трябваше да е нещо, което с радост бих споделила с други хора. Избрах "Ключът" (е, не точно екземпляра, върху който имам автограф от преводачката от японски, все пак. От друга страна, това щеше да му придаде индивидуалност - като онзи роман "Мъжество", връчен на някакво момченце - забравих му името - през 1950 г. от директора на училището за отличен успех, който открих в куфара с освободени книги на "Магазин за време и чай").

Всъщност индивидуалността на всяка освободена книга идва от етикета върху корицата. Моят е като на ученическа тетрадка, ръкописно попълнен и гласи: "Здравейте! Аз съм необикновена книга. Надявам се, че намерих нов приятел в теб. Отиди на адрес www.bookcrossing.com и въведи моя номер. Ще откриеш къде съм била и кой ме е чел." Или нещо подобно. Не ми остана място да допълня "А след това... прочети ме и ме освободи!"



Текстът може да е произволен, стига да обяснява идеята, най-важното е обаче да го има адреса на сайта и идентификационния номер на книгата.

А всичко започна съвсем случайно - докато ровех из интернет за повече данни около сладкарница "Вила Росиче". Оказа се, че там през май миналата година се е провела поредната среща на софийските буккросъри (по-скоро буккросърки, защото са били само дами, както се оказа). Непознатата дума ме повлече след себе си и ме заведе до сайта на Милена Златарова www.bookcrossing.hit.bg - доайенът на българските буккросъри (интервю с нея - на стр. 30). Той пък ме препрати на международния <www.bookcrossing.com> където прочетох написаното от Snowball: "Вие осмислихте деня ми, когато открих този сайт! Каква невероятна идея! Какъв по-хубав начин да проявиш добра воля и да сториш добро от това да оставиш книга, която някой друг да намери. Вярвам, че с такъв жест, лишен от егоизъм и чувство за собственост, наистина може да промениш нечий живот. Усмихвах се през целия ден, когато освободих първата си книга (в местния "Макдоналдс"). Благодаря ви, че ми показахте как да продължа живота на книгите си."

Обществото на буккросърите у нас наброява около 500 души, малка част от половинмилионното световно братство. "Слабият интерес към буккросинг в България може да се обясни с прагматичното отношение на българина към четенето, а именно закупуване и четене предимно на специализирана литература, която има пряко отношение към работата или образованието, а не четене на художествена литература за удоволствие, казва Милена Златарова. Това за съжаление ни поставя далеч зад страни като Обединеното Кралство, Италия и САЩ, където буккросингът не само се радва на голяма популярност, но напоследък получава и официална обществена подкрепа като движение, което съдейства за разпространението на грамотността и любовта към книгите.

Изглежда, сякаш самата идея за безплатна книга настройва българите подозрително. От само себе си се появяват неприятни асоциации с религиозни секти, предлагащи безплатни Библии, или дистрибутори на привидно безплатни стоки, които обаче впоследствие се оказва, че все пак трябва да заплатиш. От друга страна, нежеланието на хората да се разделят дори с книги, които няма да прочетат втори път, прави буккросинг неразбираем за средностатистическия читател. На книгата се гледа като на скъпа, трудно достъпна стока, чието притежаване е лукс; поради това оставянето на книги се възприема като някаква екстравагантност и привилегия на по-заможните "западни" читатели."

Един от тези западни читатели се е "провикнал" в www.bookcrossing.com: "Моля ви, моля ви - закрийте този сайт - коства ми твърде много време и внимание! Току-що осъществих първото си успешно освобождаване и не мога да се спра да регистрирам книги в сайта. Приятелят ми винаги е ненавиждал купищата книги около мен, а и аз не знаех какво да правя с тях, докато не открих bookring и bookray. Сега всеки път като излизам, нося със себе си книги за буккросване. Разказах за това на всичките си приятели и на семейството си. Сериозно - много съм ви благодарна. На пръсти се броят идеите, които са ме вдъхновявали по този начин. Представете си само - целият свят е една библиотека! KMR".

Буккросърите от форума на град Челябинск обаче не са толкова възторжени, даже са по-скоро гневни, но причината е друга. "Оставете тая работа. Не си заслужава да си чешем езиците защо все по-малко четем. Книгите, особено на известни автори, се разграбват като топъл хляб. Последната на Акунин излезе в половин милион тираж. Това си е рекорд в днешно време. А може би не четат просто защото няма какво. Трябва да се търсят млади автори. Аз например, ако ми хареса нещо, изкупувам всичко от този автор. Четат хората и още как! Dr.BCA(!)"

"Четат, четат, ама малко от съвременната... хм... "литература", може да се нарече така. Пък и повечето четат, защото така е модно. Щом някоя книга е на мода, значи непременно трябва да я прочетеш и да се възхитиш от нея. Хубаво ще е, ако книгата го заслужава, но това се случва все по-рядко. Нещо се е случило с вкуса ни сигурно... Daorion"

Обмяната на книги баче не е запазена територия единствено на читателите. Сред буккросърите, оказва се, има и писатели. Един от тях е Рос Лемана, писател и филмов сценарист, автор на първия от трите филма "Час пик" (1998). Ето какво споделя той: "Bookcrossing.com е прекрасна, но доста позакъсняла идея. Представете си само какво щеше да бъде, ако можехме да проследим движението на Първото фолио на Шекспир, на Библията на Гутенберг, на първото издание на "Големият сън"... Е, пукнете се от завист, господа Шекспир, Гутенберг и Чандлър - щом беше отпечатано първото издание с твърди корици на моя скромен дебютен роман, пуснах по света три екземпляра от него, снабдени с етикет и BCID. Та, ако се натъкнете на копие от Acid Test, моля да го прочетете, да споделите впечатленията си на сайта и да го предадете нататък."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Роден край 2 Роден край

Превенция, обучение, доброволци – слабите места на българската система за справяне с кризисни ситуации

13 дек 2012, 5119 прочитания

Водоравно и отвесно 1 Водоравно и отвесно

Хоризонтален душ и кристална крушка са усещането за стила на бъдещето

17 май 2012, 7309 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема на броя" Затваряне
Веселин Паскалев: пуснете книгата

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

Аз (вече) не пия

Как и защо се променя отношението към алкохола по света и у нас

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете