Аз, буккросърът

Статията не прочетох, останах твърде впечатлен от заглавието. И от присъствието в съвременния български език на думата "буккросър". Не може ли авторите да проявяват малко повече въображение и езикова интуиция вместо да калкират английски думи? Сигурен съм че може да се намери по-добър и по-родно звучащ вариант.

@НК Ми аз пък съм сигурен, че не може. И всеки, който прочете статията, също ще бъде...

Браво, за пръв път попадам на позитивна идея от много време насам.
И НК, не може... вчера работих върху един университетски казус по Стопанско управление. Старах се да бъде написан подобаващо, без чуждици на всяко изречение. И... после като го прочетох реших че съм направил една кофа с развалени яйца и набързо смених всички български префърцунени думи, използвани за простички управленски понятия, с чуждиците... much better...

Чудя се защото толкова много пясък в апартамента, сега става ясно че от мен се сипе;-) Чудя се също как чехи, руснаци, примерно, съумяват по някакъв начин да намерят славянско съответствие за много от навлизащите американизми. Не всички, но доста. И се чудя също защо от споменатото вече славянско племе най-лошото качество се подвизава на Балканския полуостров. Преставам постепенно да се чудя защо това което става - става. Статията обаче прочетох и определено ми хареса. Not that someone cares;-) А някои от пастичките във "Вила Росиче" са чудесни - опитайте онова с карамел или едно друго - с кестени. Жестоки са.

Интересно как Буккросинга много прилича на свободното разменяне на софтуеър... Не е ли същото да си купиш диск с програма/музика да го инсталираш и след това да го дадеш на приятел или да го оставиш на пейка в парка. Книгата също е интелектуален продукт. Каква е разликата дали ще си изтегля песен от нета или ще ми я даде приятел който вече си я е купил? Защо книгите не са също цел на защита на интелектуалния труд?

Лично аз поддържам купуването на музика и софтуеър, геймър съм и нямам игра на компютъра която да не е купена. Не мога да се похваля със същото за музиката но част от нея е купена. Предпочитам да си купя книгата още повече ако е на български автор.

А може би всяко време си има своите правила. Въпреки че много се шуми за интелектуалната собственост, всъщност в развитите страни достъпът до книги и филми е много по-голям отколкото тук. Нужно е повече въображение. Например в САЩ можеш да заемеш музика филми или книги от всяка библиотека, безплатно или на символични цени. И не само това. Можеш да влезеш във всяка книжарница на "Барнс анд Нобъл" или "Бакс", да вземеш книгата която те е заинтересувала, да потънеш в някое удобно кресло и да я изчетеш. Но да се върнем в България. Библиотеките не са ли нарушение на авторското право? А буккросинга е именно една библиотека без покрив и стени.
От друга страна, идеята ме впечетлява, но не виждам как бих могъл да се лиша от някоя от книгите си. А когато поискам да я прочета отново къде ще я намеря. Сигурно съм твърде старомоден или пък все още не съм свикнал с идеята.

Това съм го виждал в лондонското метро. Хората си оставяха вестника на мясатото, където седят преди да слязат и следващия да чете...

Оххх, а ти ако знаеш този вестник с какво е пълен.. По-добре без това сравнение. :) Книгата все пак е личен избор, а онова хич не е избор..

Това е една идея, която ми допада много. Със сигурност ще се присъединя към буккросърите. Заради такива интересни статии обичам да чета Капитал и Дневник. В последния имаше също една инициатива на Георги Господинов, "подари книга за коледа". Ще цитирам автора, защото го е написал много добре:

Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки момент ще се отприщи предпразничната лудост. Кротките довчера граждани ще се превърнат в бесни купувачи. Търговците вече пресмятат печалбите и търкат доволно ръце. Коледата все повече заприличва на огромен мол, на коледен базар в НДК, на претъпкани от хора "Метро", "Била"… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.

Затова бързам още в началото на този месец да обявя своята малка лична кампания. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е свързана с пращане на SMS-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет. Нека я наречем просто "Подари книга за Коледа".

Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.

Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.

Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.)