Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Sin city

Осми декември е. От паралелния свят на бъдещите висшисти - Студентски град, предават Тодор Божинов (жител) и Калина Горанова (гост на града)

3385 прочитания

© Цветелина Ангелова


Колети с буркани. Грозни олющени блокове. Гащи и сутиени по прозорците. 30 лв. наем. Вечеря върху вестник. Мечти за бригада в Щатите. Най-много кръчми и дискотеки на глава от населението (хладилници "Мраз" също). Това е паралелният свят на бъдещите висшисти - Студентски град.

И още - изнервяща домоуправителка, изтърбушени дюшеци, счупени прозорци, плакати вместо тапети, тесни стаи с по три легла. И едно от тях е твое. Пружината му вече наподобява хамак, а то скърца дори от течението в стаята. Мразиш го, но живееш там и спиш на него, защото друго толкова евтино няма къде да намериш. "Ако можеше да говори...", мислиш си все пак доволно. Борил си се за него дълго и упорито, представил си две папки с документи, гонил си успех. И си спечелил една трета идеална част от всичко, което ти се полага в 20-те квадратни метра - стол, част от маса, част от бюро. А и как можаха точно на теб да се паднат две парти-животни за съквартиранти. Трябва да се примириш - една година ще живееш техния живот, все пак идеално щастие няма.

Сутрин

Всичките ти дни започват почти еднакво. Събуждаш се и с изненада установяваш, че си изкарал нощта на собственото си легло. Не се е случвало от доста време. Бавно и гузно започваш да си припомняш снощния сценарий. Пластмасови чашки и бутилки, сок на прах, няколко вида алкохол, главоболие. И накрая студентска тройка, разбира се. Ти пак си бил в ролята на спящия.

Разсънването е трудно и продължително. Спиртни изпарения галят сетивата ти. Да, трябва да си измиеш зъбите. Пътят към банята е лепкав и бутилиран. Влизайки вътре, успяваш да развалиш комфорта на пълзящите си домашни любимци. Толкова са много, че направо се чува как се шмугват по дупките. Гледката на гащите на съквартирантите ти, висящи в банята, отново те разплаква от умиление. Разплаква те и липсата на топла вода - лукс, който рядко ти се случва на осмия етаж. За да стигне до теб, трябва всички отдолу да спят. Само тогава можеш да се изкъпеш и да изпереш. Хората обаче не спят. Все пак е делничен ден и с досада започваш да се приготвяш за поредната доза лекции.

Добре познатата гледка на Студентски град събужда силни емоции. Падащата мазилка на студентските общежития в комбинация с висящите по прозорците чорапи са в състояние да разчувстват всеки. Тук-таме има и от ония хубавите блокове, но те не са за всеки. Те са за баровците, на които бащите им изкарват нелоши пари извън пределите на столицата. Най-много завиждаш на балконите им. Но и твоят перваз не е за изхвърляне. Напълно достатъчен е за хладилника-щайга. Този продукт на изобретателната студентска мисъл крие в себе си ценните буркани и салами изпратени с много любов от грижовната ти майка. Именно поради безценното съдържание хладилникът-щайга често става обект на набези от страна на гладни съседи.

Обед

Добре развитата инфраструктура на студентското селище е в състояние да съсипе не само обувките, но и настроението ти. Улиците са загатнати, калта е до ушите. Множеството заведения между блоковете обаче предлагат всевъзможни забавления и събуждат всевъзможни спомени. Защо е необходимо да се ходи на центъра, като тук си има всичко. После и пари за такси ще трябва да даваш - как ли не. С наближаването към университета обаче алкохолната заситеност на организма ти отстъпва място на глада. Потребностите на съществуването са с предимство. Добре, че държавата се е погрижила и за това и можеш седем дни в седмицата да обядваш само за левче. Бобът, който ти предлагат, е оскъден, но за сметка на това студен. "За един лев - толкова", укоряваш мислите си наум и опитваш да гледаш от хубавата страна на нещата.

Най-накрая успяваш да се добереш и до университета. Все пак за това са те пратили вашите в София. Академичната обстановка те изпълва с респект и започваш наум да изричаш първата от трите студентски лъжи (от понеделник започвам, ама наистина, да уча!). Въпреки това за пореден път съжаляваш, че си се добрал. Там е както обикновено. Продължително, скучно и полупразно. Спокойно можеше да вземеш лекциите от някоя надъхана колежка, но се прецака и дойде лично. Нямаш търпение да поемеш обратния път към дома.

Най-накрая се прибираш и с ужас разбираш, че съквартирантът ти се е подиграл с единственото нещо, което ти е останало - собственическото ти чувство. Старият хладилник, който си използвал за нощно шкафче, вече е в другия край на стаята с обяснението "ми там му е мястото". "Добре, сега къде да си сложа нещата - книги, учебници, лекции, часовници...", питаш го. "Ами като мен - на стола", отговаря. Единственото ти успокоение е, че отново е петък, предстои цял самоунищожителен уикенд.

Вечер

Този път купонът не е у вас. Но е време пак да се яде, а столовете отдавна са затворили. Манджа стрийт с "дългото" си меню от 2 възможности - дюнер и пица, е единствената ти възможност. Отново се примиряваш, взимаш си от промоцията два за лев и петдесет и тръгваш към поредната стая, която след вечерта никога няма да е същата.

Влизаш в стаята, а там около масичката вече са се събрали десетина колеги, пие се всичко - бира, мента, водка, вино... музиката е провинциален български рап. "Къде е боклукът", питаш домакина, все още стискайки хартията от дюнера. "Тук боклукът е навсякъде", отговаря ти той. Това е Сашо, на 21. Купонът върви тихо, хората са се отделили на групички и си приказват. Изглежда, целта им е просто да спестят от скъпия алкохол в дискотеките след това и не са много енергични. Съвсем скоро е минало полунощ, повече гости не се допускат - тривиалната причина за скандал с домоуправителката. "Тоя контрол по входовете е много зле, човек, живеем в комунизма", възмущава се на другия ден Сашо.

Току-що е станал, има синини на различни места и не помни откъде са. Несвободата в общежитията много му пречи. Както университетът му пречи на студентския живот. "Значи хем ти дават стая, ама не можеш да си правиш квото си искаш. Леглото хем е твое, ама не може други хора..." И той е разочарован от мита за Студентски град, както повечето живеещи там. Мария, първокурсничка, също е очаквала повече, отколкото е получила. Но неприятното чувство е продължило около два месеца. "После свикнах", казва тя. Оказва се, че повечето студенти не харесват квартала си, но смятат да живеят там, докато могат. "Ще запиша магистратури, докторантури... щом плаща държавата", казва полу на шега, полу на сериозно Сашо. Ниският наем и животът в Студентския град надделяват над калта, липсващите тротоари, абсурдния градски транспорт и гротескните картини от квартала. Както за Сашо, така и за още трийсетина хиляди души.

Колети с буркани. Грозни олющени блокове. Гащи и сутиени по прозорците. 30 лв. наем. Вечеря върху вестник. Мечти за бригада в Щатите. Най-много кръчми и дискотеки на глава от населението (хладилници "Мраз" също). Това е паралелният свят на бъдещите висшисти - Студентски град.

И още - изнервяща домоуправителка, изтърбушени дюшеци, счупени прозорци, плакати вместо тапети, тесни стаи с по три легла. И едно от тях е твое. Пружината му вече наподобява хамак, а то скърца дори от течението в стаята. Мразиш го, но живееш там и спиш на него, защото друго толкова евтино няма къде да намериш. "Ако можеше да говори...", мислиш си все пак доволно. Борил си се за него дълго и упорито, представил си две папки с документи, гонил си успех. И си спечелил една трета идеална част от всичко, което ти се полага в 20-те квадратни метра - стол, част от маса, част от бюро. А и как можаха точно на теб да се паднат две парти-животни за съквартиранти. Трябва да се примириш - една година ще живееш техния живот, все пак идеално щастие няма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    КИКИ


    Хареса ми

  • 2
    Avatar :-|
    Краси

    Първо искам да поздравя всички студенти с предстоящият студентски празник и да им пожелая успешна реализация в живота! ... Аз завърших тази година бакалавърска степен по "Счетоводство и контрол" и момента продължавам да следвам в магистърска програма "Счетоводство и одит" в МВБУ Ботевград. Училището е с платено обучение. 80 % от колегите ми работят още от първи курс на по две работни места, само за да успеят да си плащат таксите за обучение. Четейки горната статия си мислех, че авторите описват реалността в едно друго, минало време. Явно в държавните и части висши училища реалността е много различна.

  • 3
    Avatar :-P
    Miro Hero

    Господи, това е едно към едно с моя живот в Студентски град :). Стана ми така мило, мизерия си беше и то голяма, но пък младост...И освен това вярно много секс и купони имаше. Сега не знам как е, аз завърших УНСС 2001-а година. Статията е 100% достоверна, не мога да повярвам да прочета нещо толкова истинско във български вестник. Пожелавам ви късмет, студенти. Светът е голям, има възможности - не се колебайте да ги използвате. :) Учете английски и испански /за Северна Америка/ или английски и немски /за Европа/ :). А най-добре английски и мандарин, но това май е все още екзотично за Бг.

  • 4
    Avatar :-|
    ex-student

    Да, много мили чувства. Още се сещаме с жена ми за студентски град! Ако не беше студентски град и студеното общежитие никога нямаше да се запознаем:)))))))))))
    Поздрави на всички студенти и да четат повечко, защото парти има цял живот, а иначе след университета се плаща яко ако искаш да научиш нещо.
    Успех!

  • 5
    Avatar :-|
    135

    хайде и моите 5 цента, всичко това важи и за Свищов където учих:) все пак в България има два града с обособен "Студентски град" Честит празник!

  • 6
    Avatar :-|
    Гост

    Може би е вярно, ама е гадно, лъха на адска мизерия и селяния. Този начин на живот е ужасен, депресиращ и водещ до апатия и нихилизъм. Бъдещи вишисти....е как да стане като не могат да се отлепят от селянията и си я мъкнат да я настанят у студентското село.....да не можеш да се изкъпеш, бурканите ти накачолени по прозорците, гащи по радиатора......а къде е мястото на Университета в студентския живот, освен беглото споменаване за досадните лекции, дето е по-добре да ги изпуснеш за да се настаниш в мизерията. Тъжна картина. Жалко, че е вярна.

  • 7
    Avatar :-|
    Eowyn

    Вярно е. Както е и вярно, че темата за "селянията" е едно от най-елементарните, но за съжаление най-разпространени обяснения за повечето проблемни за София въпроси. Но пък елементарното е лесно, така че не можем да се сърдим, когато някои хора предпочитат да посегнат към него.
    Живях по подобен начин (без най-пикантните екстри) близо 5 години. Приех да изживея стреса от невероятния "лукс", понеже пред мен просто нямаше друг избор, ако исках да уча това, което бях избрала, в най-добрия университет, който България ми предлагаше. Да, в известен смисъл е ужасно, но както при повечето неща от живота, имаш избор - да се депресираш или да се мотивираш, да останеш там, където си, или само да стъпиш, за да продължиш напред.
    Понастоящем уча второ висше, в частен университет, който вече мога да си позволя, колкото и да е иронично - и благодарение на мизерията в Студентски град.
    Няма да правя сравнения, то е несравнимо. Само ще си позволя наивно да се учудя на продължаващото лицемерие, с което разни властимащи продължават да призовават "младите хора на България" да останат или да се върнат в родната си страна, а същевременно ги обричат на бавна, но сигурна интелектуална смърт сред хлебарките на студентските общежития и почти апатичните преподаватели в държавните университети. Освен ако това не е някакъв много дълбок психологически експеримент, при който оцеляват само най-твърдоглавите и най-мотивираните.
    Честит празник на всички студенти, напук на всичко, което им пречи да бъдат такива!

  • 8
    Avatar :-|
    Момчил

    на манджата няма нищо за лев и петдесет, пък камо ли две за лев и петдест. и наистина не е чак толкова драматично, но наистина си е зле.
    тези стаи са предвидени за спане на 3ма човека. каквото е било разбирането преди 89та година. сега имаш компютър, хладилник, втори компютър и отново двама съкафезници. ами не става деба,

  • 9
    Avatar :-|
    stir

    Възможности, драги, има. Въпросът е колко високо си готов да скочиш и дали си готов да се държиш. Аз не бях готов да се обреча на една година 24/7 зубрене заради вятъра и после четири години София. Затова хората бягат в чужбина. Между другото, прочетох една интересна серия интервюта с българи куратори в чужбина ето тук - http://39grama.info/issue37/index.html

  • 10
    Avatar :-|
    Fan

    Еххх..спомени,спомени :)
    Че беше мизерничко преди-беше, но не както сега!
    Защото преди ги нямаше лъскавите заведения, луксозни бизнес сгради,нацвъкани из Студ.град(!?!) и прочие простотии...
    Имаше простички заведения,кръчмета и мнооого купони в стаите...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Bash Posh

Bash Posh

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.