©  Ралица Янева

Това по-долу е портрет на един призрак. Да го наречем опит за портрет, защото призракът е нещо прозрачно, тайнствено и по принцип невидимо - няма как да бъде нарисуван без специални ефекти.

Призракът е среден на ръст, набит, синеок и с леко обратна захапка. Докато беше материално същество и отразяваше светлината, се казваше Константин Ганевски (с ударение на "е"-то), сега не знам как се казва. Притежаваше несломима енергия и приличаше на живо торпедо, препускащо из пловдивските улици с ясната цел да постигне върховния оргазъм - без значение сексуален, алкохолен, цигарен или интелектуален. По същия екзалтиран начин по-късно търчеше из софийските улици, а днес сигурно обикаля целия свят под формата на ефирен облак.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    ценител

    Браво, Емо!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    333333

    Браво!
    Аз имах ЧЕСТТА да живея в Пловдив през втората половина на 80-те!

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Анонимен

    Аз познавам част от въпросната компания в Пловдив. Това са необкиновени хора наистина. Чувала съм и много истории за този Гъневски, разказвани точно по този начн както е описан в разказа- на някой празник някой се сеща и подхваща - е Коцето Гъневски беше велик пич...И тръгват едни истории - смешни, тъжни, носталгични после една тишина-като че за да се осмисли казаното или по-точно за да се изживее отново преживяното. За тези хора си заслужава да се пише, г-н Тонев

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал