С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 9 яну 2008, 20:01, 2034 прочитания

Колумнистите: Йовко Ламбрев* Матрицата, от която се страхувам истински

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Има само една матрица, от която се страхувам истински.

Защото всъщност има твърде много матрици около нас - понякога са най-обикновени клишета, друг път са стереотипи, с които неволно свикваме и с времето коварно престават да ни правят впечатление. Често са уютни до такава степен, че дори не помисляме да потърсим повод да напуснем комфортните им обятия. Навикът е универсалното им оръжие. Свикването, което дори може да изглежда като покорена цел.


Започваме деня си с кафе, душ, целувка или улично задръстване и още преди да сме се събудили съвсем, корпоративната матрица ни увлича в преследване на бизнес резултати, бонуси, премии, цифри, срещи. Матрицата на взаимоотношенията ни дефинира релациите с колегите в офиса, с партньорите в бизнеса, с приятелите. Вечеряме с любимия човек вкъщи или в някое местенце от сечението на общите ни матрици с познатите. Евентуално преди сън правим своя си матричен секс, девиациите от който отдавна са се превърнали в стандартна, ясна и предварително дефинирана част от персоналните ни матрици, много скоро след първите няколко опознавателни седмици. И така до следващия ден... До степен, която ако... случайно този ритъм излезе от рамките на познатото, ще започне да ни дразни, ще се опитаме панически да влезем отново в клишето си, което познаваме и с което сме свикнали...

Матриците вътре, у нас, в мислите и емоциите ни, понякога са още по-страшни. Раждат се тихичко. Някак естествено. От първите им минути сме ги приели за свои и ги пазим като свидни рожби. И се вгнездяваме в тях, така щото ако някой катарзисен разрив успее да откъсне пъпната връв между нас, се чувстваме загубени дотолкова, че ни се струва, че рестартираме живота си от нулата.

И въпреки всичко това не е най-страшното. Всяка мечта започва като идея, оцветена в топло розово. До нея пътят е ръбест, често неясен, а мазолите - нещо естествено. Сбъдването й е екстазно, трудно побиращо се в матрици, но с времето е нормално сякаш всяка постигната мечта да се превръща в ежедневие, после в матрица, първо модерна, после малко по-ретро... Матриците, които се обречени на развитие и подмяна, тези, за които има кой да ни предложи избор между синьото или червеното хапче, са тези, от които има измъкване и поглед отвъд. И не са страшни. Колкото и отдавна и неразривно да сме се впили един в друг. Невинаги матриците нямат смисъл и значение. Някои съществуват, за да ни учат да се измъкваме, да следваме хакерите и да се превръщаме в хакери. На собствените си измерения.



Матрицата, която ме ужасява, е тази, която е успяла да анихилира всички потенциални зародиши на съпротива. Тази, която е зациклила всички опции за избор до едно-единствено статично състояние на себесъзерцателна нирвана. Тази, която е успяла да приспи несъгласието, трескавите, креативните, лудите, бунтарите, мислещите, различните, мечтателите... за да не създават... макар и само нови матрици...

Сигурно сте получили какви ли не пожелания за новата година. А дали някой ви пожела да запазите твореца, откачалката и хипито в себе си? Или нова матрица? Или поне поглед отвъд настоящата...

*Йовко е един от най-известните блогъри в България. Вижте още на www.yovko.net
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 46164 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16067 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Скицник

Новото лице на PR агенциите

Най-големите компании в сектора достигат общи приходи от 25.3 млн. лв. и ръст от 11%

Ще кипне ли Черно море

Колкото и да драматизира българският премиер, Западът по-скоро търси деескалация на конфликта в Керченския проток

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

Книга: "Малка история на философията"

Найджъл Уорбъртън запазва лаконичния си стил, за да въведе по разбираем начин читателите дори в най-оплетените философски школи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов мениджър за фонд за стартъпи, размествания в "Стандарт", Ковачки трупа дългове към "Булгаргаз"

Емисия

DAILY @7AM // 17.12.2018 Прочетете