С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 9 яну 2008, 20:01, 2134 прочитания

Колумнистите: Йовко Ламбрев* Матрицата, от която се страхувам истински

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Има само една матрица, от която се страхувам истински.

Защото всъщност има твърде много матрици около нас - понякога са най-обикновени клишета, друг път са стереотипи, с които неволно свикваме и с времето коварно престават да ни правят впечатление. Често са уютни до такава степен, че дори не помисляме да потърсим повод да напуснем комфортните им обятия. Навикът е универсалното им оръжие. Свикването, което дори може да изглежда като покорена цел.


Започваме деня си с кафе, душ, целувка или улично задръстване и още преди да сме се събудили съвсем, корпоративната матрица ни увлича в преследване на бизнес резултати, бонуси, премии, цифри, срещи. Матрицата на взаимоотношенията ни дефинира релациите с колегите в офиса, с партньорите в бизнеса, с приятелите. Вечеряме с любимия човек вкъщи или в някое местенце от сечението на общите ни матрици с познатите. Евентуално преди сън правим своя си матричен секс, девиациите от който отдавна са се превърнали в стандартна, ясна и предварително дефинирана част от персоналните ни матрици, много скоро след първите няколко опознавателни седмици. И така до следващия ден... До степен, която ако... случайно този ритъм излезе от рамките на познатото, ще започне да ни дразни, ще се опитаме панически да влезем отново в клишето си, което познаваме и с което сме свикнали...

Матриците вътре, у нас, в мислите и емоциите ни, понякога са още по-страшни. Раждат се тихичко. Някак естествено. От първите им минути сме ги приели за свои и ги пазим като свидни рожби. И се вгнездяваме в тях, така щото ако някой катарзисен разрив успее да откъсне пъпната връв между нас, се чувстваме загубени дотолкова, че ни се струва, че рестартираме живота си от нулата.

И въпреки всичко това не е най-страшното. Всяка мечта започва като идея, оцветена в топло розово. До нея пътят е ръбест, често неясен, а мазолите - нещо естествено. Сбъдването й е екстазно, трудно побиращо се в матрици, но с времето е нормално сякаш всяка постигната мечта да се превръща в ежедневие, после в матрица, първо модерна, после малко по-ретро... Матриците, които се обречени на развитие и подмяна, тези, за които има кой да ни предложи избор между синьото или червеното хапче, са тези, от които има измъкване и поглед отвъд. И не са страшни. Колкото и отдавна и неразривно да сме се впили един в друг. Невинаги матриците нямат смисъл и значение. Някои съществуват, за да ни учат да се измъкваме, да следваме хакерите и да се превръщаме в хакери. На собствените си измерения.



Матрицата, която ме ужасява, е тази, която е успяла да анихилира всички потенциални зародиши на съпротива. Тази, която е зациклила всички опции за избор до едно-единствено статично състояние на себесъзерцателна нирвана. Тази, която е успяла да приспи несъгласието, трескавите, креативните, лудите, бунтарите, мислещите, различните, мечтателите... за да не създават... макар и само нови матрици...

Сигурно сте получили какви ли не пожелания за новата година. А дали някой ви пожела да запазите твореца, откачалката и хипито в себе си? Или нова матрица? Или поне поглед отвъд настоящата...

*Йовко е един от най-известните блогъри в България. Вижте още на www.yovko.net
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47038 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16563 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Скицник

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото