Карла Бруни: новата първа дама на Франция

Музиката на Карла

Quelqu'un M'a Dit

Годината е 2003 - първият албум на Карла Бруни хваща критиката и публиката неподготвена. Очакванията са за поредната повярвала си певица модел, но албумът изненадва приятно с момичешката си чаровност, както дебютът на Мила Йовович по-рано. Самата Бруни заявява години по-рано, че отсъствието на креативност в модния бранш я кара да ограничи появяванията си на подиума единствено при специални случаи. Е, тази креативност намира в музиката. Без претенции за откриването на непознати територии албумът е пълен с приятни френски шансони и италиански нюанси. Бруни изпълнява акустичните китарни партии и оставя приятното чувство за споделена, ненатрапчива интимност. Парчето Tout le monde най-добре представя тези емоции.

No Promises

В албума си от 2007 г. Бруни загърбва в известна степен шансоните (похвално за френските изпълнители, принципно маниакално вкопчени в тях) и търси собствената си идентичност. Албумът представлява всъщност изпети стихове (Емили Дикинсън, Дороти Паркър, Уилям Бътлър Йейтс...). Бруни е отново нежна, понякога просто припявайки сякаш между приятели. Похвално е желанието й да не се възползва от готовата схема за успех от първия си албум, а да потърси нещо истински свое. Но пътят към откриването на собствения звук ще е дълъг.