Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
13 24 яну 2008, 10:57, 3224 прочитания

Колумнистите Когато се отчайват мечтателите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Книгите или живота

Инициатива за безплатни електронни книги е амбицирана да запълни празнините в знанията ни за Европа, света и самите нас

30 окт 2014
Когато в началото на една и съща седмица научиш, че един от най-близките ти приятели съвсем скоро ще напусне България, а малко преди края й изпращаш с еднопосочен билет друг скъпоценен приятел зад граница, не може да не се постреснеш. Не, че вече не се е случвало. Нито някога ще престане да се случва. Динамичният съвременен човек пътува много. Търси, иска и очаква повече, гъвкав е и приема по-спокойно и нормално предизвикателствата на живота най-често със завидна лекота намира решенията им. А те и двамата са съвременни човеци. Съзнателно и неспонтанно са стигнали до своите изводи, рационално са потърсили решение и са обмислили всички рискове, вреди и ползи от промяната, направили са своя избор и са намерили изход, който за съжаление като в онзи тъжен виц с радио Ереван съвпада с летище София.

Единият го прави в името на семейството и децата си, за да живеят по-добре, в по-чистоплътна и подредена държава, а другият - в стремежа си да сбъдне себе си, да твори и създава изкуство. И понеже са ми приятели, освен че ги познавам добре, са близки до мен и по душевност и светоусещане. Тогава е лесно е да чуеш и неказаното - това, което се подразбира между приятели, нещата, които са само намекнати или дори не е нужно да се намекват. Най-искрено им се зарадвах за новите мечти, казах им, че ще им стискам палци и наистина цялото ми Аз вътрешно ги подкрепяше в това нелеко решение…

Но - нали винаги трябва да го има - остана онова кухо усещане… за загуба и отдалечаване. Усещането, че нещо не е наред и че нещата не се случват, както трябва. Защото думите и на двамата бяха подквасени с онази едва доловима емоция, с която изоставяме предишна квартира или затваряме хубава книга - не точно защото това искаме, а защото сме стигнали до края… и повече няма…

Защото не е онова бягство, което много хора направиха и правят от безизходица и се втурнаха да мият чинии и да строят капитализма на други държави. Те не бягат от нищо и никого, а търсят това, което са загубили надежда, че ще намерят тук. По-стряскащо е, понеже е рационален избор на смислени хора с потенциал, мечти и бъдеще. Които са стигнали до корицата, след която повече няма, повествованието завършва тъпо, но няма и опции за пренаписване на историята. А те могат да започнат нова книга. И го правят… само че другаде…

И ако първата вълна бяха притиснатите от обстоятелствата и авантюристите, втората ще е болезнено страшна, понеже това са хората, които останаха да променят нещата, повярвалите, мечтателите, куражлиите, хората, които не следват, а създават. Защото не е страшно да стигнеш дъното, но ще е страшно, ако се окаже, че всичкият импулс и енергия, концентрирани в това да се оттласнем от него, се е оказал недостатъчен заради твърде много гратисчии, свръхбагаж или разредено с вода гориво. Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. Особено ако гратисчиите не намаляват, а тези, дето само подвикват окуражително, също не вършат работа.



Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите.

* Йовко има блог - www.yovko.net
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 42760 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 13825 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Нещо за мислене

Национална памет в кутии? Абсурд!

Полицай, милион, полицай, милион

Страхът да няма гафове по време на европредседателството накара премиера Бойко Борисов да даде извънредни 125 млн. лв. само за две седмици. Подобно решение може да предизвика вълна от искания за още пари и да наложи ревизия на бюджета

Кой купи Общинска банка

Бързото и безкритично одобрение от БНБ подсилва опасенията, че зад официално обявените лица - Novito и "Инса ойл", стои друг интерес

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Онлайн продажбите в България са близо 580 млн. лв. през 2017 г.

Емисия

DAILY @7AM // 23.01.2018 Прочетете