С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
13 24 яну 2008, 10:57, 3298 прочитания

Колумнистите Когато се отчайват мечтателите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Книгите или живота

Инициатива за безплатни електронни книги е амбицирана да запълни празнините в знанията ни за Европа, света и самите нас

30 окт 2014
Когато в началото на една и съща седмица научиш, че един от най-близките ти приятели съвсем скоро ще напусне България, а малко преди края й изпращаш с еднопосочен билет друг скъпоценен приятел зад граница, не може да не се постреснеш. Не, че вече не се е случвало. Нито някога ще престане да се случва. Динамичният съвременен човек пътува много. Търси, иска и очаква повече, гъвкав е и приема по-спокойно и нормално предизвикателствата на живота най-често със завидна лекота намира решенията им. А те и двамата са съвременни човеци. Съзнателно и неспонтанно са стигнали до своите изводи, рационално са потърсили решение и са обмислили всички рискове, вреди и ползи от промяната, направили са своя избор и са намерили изход, който за съжаление като в онзи тъжен виц с радио Ереван съвпада с летище София.

Единият го прави в името на семейството и децата си, за да живеят по-добре, в по-чистоплътна и подредена държава, а другият - в стремежа си да сбъдне себе си, да твори и създава изкуство. И понеже са ми приятели, освен че ги познавам добре, са близки до мен и по душевност и светоусещане. Тогава е лесно е да чуеш и неказаното - това, което се подразбира между приятели, нещата, които са само намекнати или дори не е нужно да се намекват. Най-искрено им се зарадвах за новите мечти, казах им, че ще им стискам палци и наистина цялото ми Аз вътрешно ги подкрепяше в това нелеко решение…

Но - нали винаги трябва да го има - остана онова кухо усещане… за загуба и отдалечаване. Усещането, че нещо не е наред и че нещата не се случват, както трябва. Защото думите и на двамата бяха подквасени с онази едва доловима емоция, с която изоставяме предишна квартира или затваряме хубава книга - не точно защото това искаме, а защото сме стигнали до края… и повече няма…

Защото не е онова бягство, което много хора направиха и правят от безизходица и се втурнаха да мият чинии и да строят капитализма на други държави. Те не бягат от нищо и никого, а търсят това, което са загубили надежда, че ще намерят тук. По-стряскащо е, понеже е рационален избор на смислени хора с потенциал, мечти и бъдеще. Които са стигнали до корицата, след която повече няма, повествованието завършва тъпо, но няма и опции за пренаписване на историята. А те могат да започнат нова книга. И го правят… само че другаде…

И ако първата вълна бяха притиснатите от обстоятелствата и авантюристите, втората ще е болезнено страшна, понеже това са хората, които останаха да променят нещата, повярвалите, мечтателите, куражлиите, хората, които не следват, а създават. Защото не е страшно да стигнеш дъното, но ще е страшно, ако се окаже, че всичкият импулс и енергия, концентрирани в това да се оттласнем от него, се е оказал недостатъчен заради твърде много гратисчии, свръхбагаж или разредено с вода гориво. Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. Особено ако гратисчиите не намаляват, а тези, дето само подвикват окуражително, също не вършат работа.



Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите.

* Йовко има блог - www.yovko.net
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 44392 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 14980 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Нещо за мислене

Национална памет в кутии? Абсурд!

Невидимият мораториум върху лекарствата

Здравната каса въвежда лимити и изисквания, които затрудняват пациентите и ги отказват от лечение

Лятно намазване на ските

Зад шумно обявената проверка на концесията в Банско и ръководената от Цеко Минев спортна федерация стоят неясни цели

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Докато YouTube ни раздели

Какво ни казва най-гледаното напоследък видео в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Как се е развивал телеком секторът през 2017 г., севлиевската мебелна фабрика "Паралел" инвестира 20 млн. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 20.06.2018 Прочетете