Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Пред мен са още три варианта за корицата на този брой на LIGHT. Харесваме ги и трите, но накрая ни спечели самият Хавиер Бардем като героя си от абсолютния Оскаров победител тази година - "Няма място за старите кучета" на братя Коен. Прожектирахме сцена от лентата върху тялото на едно красиво момиче. Кадърът стана романтичен, различен и секси. От само себе си - просто между мъжа от екрана и жената от реалността нещо се случи... Нарекохме това състояние "Живей кино, сънувай кино". Посветили сме му темата на броя.
Аз съм от упоритите кандидати в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ). Явявах се три пъти на изпити за актриса и ме късаха. На третата година ме приеха при кукловодите, където учих три седмици и се отказах в полза на Софийския университет. До днес някаква малка част от мен съжалява. По-поетично настроената. Гледах филма на Рангел Вълчанов "А сега накъде?" точно тогава - някъде между истеричните ми ревове над неосъществените ми театрални амбиции и излизането на списъците, в които бях под чертата. Приех историята в този филм лично. Чувствах се една от онези тъжни и изтерзани кандидати за различен живот, които си биеха шамари, докато едно "заключено" върху покрива на Народния театър момиче не падна от тавана на сцената сред тях с цялата си енергия и оптимизъм. Тогава разбирах лентата буквално. Двайсет години по-късно тя ми говори много повече. Значи между мен - жената от реалността, и него - сюжета от екрана, нещо се е случило - романтично и различно. Наричаме това състояние помъдряване. Искаме или не, посвещаваме му живота си.
В интервюто си в този брой Рангел Вълчанов казва, че онези млади тогава актьори по странен начин са самоопределили живота си чрез ролите си във филма му. Какво ли е станало с онова момиче, което падна от небето?
11 коментара
главната редакторка можеше да се напъне да измисли някое по-оригинално заглавие. как ще води лайт, като собствения си увод не е в състояние да го кръсти извън клишетата. въобще, въпреки някои добри материали, имам чувството, че лутането на издателите на кого да поверят това приложение продължава. мисля, че е крайно време да потърсят сериозен журналист, мъж, който се е доказал в тази област. задължително мъж! стига експерименти с женки!
какъв е този сексизъм в 21в???
иначе към текста: мисля, че вече всички, щем не щем, ще сме в състояние да пресъздадем биографията на касимова.
Познавам една, която ще ви скрие старите ленти, но тъй като вие не я познавате, никога няма да я публикувате, хааха
"Кадърът стана романтичен, различен и секси..." - интересно дали Хавиер Бардем или братята Коен биха споделили вашата оценка за въпросния кадър? Стремежът да бъдеш съпричастен към нещо което многократно надминава собствените ви капацитети би могъл да е приемлив само когато се базира върху нещо лично и оригинално. Когато започвате да проектирате кадри от филм върху тялото или върху каквото и да било без създателите на филма да си имат и представа за какво става дума и какво се цели - ситуацийката е жалка. В някои страни, между другото, за публикуването на такава снимка, да не говорим корица - следват съдилища и компенсации.
Отговарям на 4. Кадърът, който е използван, е всъщност снимка, която съвсем легално се предлага в пресдосието на филма. В този смисъл ние определено имаме право да го използваме, както и да го интерпретираме в различен контекст. Художествените достойнства са нещо, което всеки може да определя като такива, или напротив - да ги смята за нищожни. Благодаря ви за коментарите и активното присъствие!
Ама че се подредих... ами съжалявам и се извинявам тогава за иронията и коментара. Ако е така както пишете - безоснователни са - и коментара и иронията. Благодаря за изяснението.
Ужасна е инерцията - особено в медиите, които се занимават с култура и лайфстайл. Няма значение един журналист дали е добър или не. Важното е или да е човек на някой, или просто да е удобен - в смисъл да слушка. Като слушка, ще папка. Затова и тези издания са толкова посредствени.
Е край вече, окончателно се убедих,че форумците от тази притурка са членове на сектата "смърт на всички главни редактори"-няма угодия за недоволните от себе си
Посочи ми главен редактор, без значение от пола, който да е запазил нивото си. След втората година пада без следи от удари. Само необикновените личности пишат необикновени неща, но те явно не стават главни редактори.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.