Посоките на Рангел Вълчанов
Големият режисьор за новия си филм "А днес накъде?" и граничното поколение на 40-годишните, за мечтателния таван на хората и любовната титаничност на птиците
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Беше късната пролет на 1987-а, когато във ВИТИЗ разлепиха обявите, че Рангел Вълчанов ще прави проби на студенти за новия си филм. Естествено всички витизчии от актьорските специалности си опитаха късмета - какъв по хубав професионален старт от това да играеш във филм на най-голямата легенда в българската кинорежисура. Рангел избра 26 студенти. От тях един вече бе звезда по онова време - Жоро Стайков. Още един беше дръпнал сериозно - Чочо Попйорданов. Останалите започваха на чисто. Така се роди филмът "А сега накъде", който излезе на екран през 1988 и имаше голям успех. В него се разказва как едни млади актьори се явяват на конкурс за работа в театър. А всъщност става въпрос за сцената на живота с цялата й сложност.
Тогава младите актьори, преследващи мечтите си, които изиграха във филма млади актьори, преследващи мечтите си, не предполагаха, че съдбата им е отредила ролята на гранично поколение. Поколението на днешните 40-годишни, което бе възпитано по време на соца, а младостта му мина в тъй наречения преход.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
много яко интервю! когато един човек има какво да каже, а другият знае какво да го пита, нещата се получават.
Борислав Колев е най-добрият кинокритик в България. Той беше и първият шеф на Лайт. Тогава Лайт си заслужаваше да се чете.
Интервюто е по-интересно от филма.
Едно от малкото хубави и умни неща в Капитал Лайт в последните месеци.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.