Да седиш върху русалка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да седиш върху русалка

Да седиш върху русалка

Мария Касимова
2505 прочитания

© Цветелина Ангелова


е знам как стигаш до решението да си нарисуваш по тялото нещо, което не можеш да премахнеш с вода и сапун. Но го уважавам точно заради това в известен смисъл необратимо срастване.

Баща ми имаше един вуйчо, който цял живот беше рибар. Всеки ден излизаше с лодчицата си в морето, вечер се връщаше и продаваше килограмите попчета, калкани и сафриди на пристанището. Разбира се, имаше моряшка фланелка, дочени панталони и отънял кожен колан, който ги държеше здраво около поиздутия корем на иначе хърбавото му тяло. Като истински стар морски вълк вуйчо Пенчо беше с брада и голо теме, станало черно от годините под горещото лятно слънце на Бургас. Имаше си там на борда и лула, и веф (руски радиоапарат от близкото минало), и капитанска шапка, и "твърдо гориво" във вид на мастика. Мечтаел някога да стане капитан и да премине през всички морета, но така и си останал на дървената лодка "Калиопа" Бс 1213 и от пейчицата на носа й си представял как пори вълните в открито море на палубата на някой лайнер. От капитанските копнежи на вуйчо Пенчо останали и две татуировки. Едната някога представлявала огромен кораб с платна, разположен на мускулестите му преди гърди. Старостта беше намалила доста габаритите на семейния морски вълк и вследствие на годините платната на кораба бяха увиснали, а коритото му приличаше на спукана плажна топка, носеща се по течението.

Втората му татуировка обаче беше забележителна. Поради факта, че съм момиче, така и никога не я видях на живо, но разполагам с подробно описание от верните ми втори братовчеди от мъжки пол, които имаха щастието неведнъж да я съзерцават. Намираше се на задника на вуйчото и представляваше лице на морска сирена с изключително сладострастни устни, свити за целувка. Разположени точно на мястото, където двете полукълба на дупето се срещат, устничките на русалката притежаваха почти анимационни свойства. И така, когато вуйчо Пенчо се наведеше, устните се разширяваха и русалката се... усмихваше.

Излишно е да споменавам как тази татуировка беше повод за злостни или добронамерени шеги на маса, но така или иначе тя си остана част от родовия фолклор на моето семейство. А и още има живи бургаски рибари, които, като ги питаш помнят ли Пенчо, казват:"Аааа, оня с момата на гъза ли?!"...

Защо го правят, как се чувстват и как живеят в своята работна и неформална среда съвременните хора, които се татуират, се попитахме този път в LIGHT. Това, което разбрахме, е, че е важно да имаш свободата да правиш това, което искаш, щом се отнася до собствената ти кожа. Въпрос на самоутвърждаване, самочувствие, свобода или копнеж. Като този цял живот да живееш в тялото на рибар, сраснат с душата на морски капитан. Красиво е.

е знам как стигаш до решението да си нарисуваш по тялото нещо, което не можеш да премахнеш с вода и сапун. Но го уважавам точно заради това в известен смисъл необратимо срастване.

Баща ми имаше един вуйчо, който цял живот беше рибар. Всеки ден излизаше с лодчицата си в морето, вечер се връщаше и продаваше килограмите попчета, калкани и сафриди на пристанището. Разбира се, имаше моряшка фланелка, дочени панталони и отънял кожен колан, който ги държеше здраво около поиздутия корем на иначе хърбавото му тяло. Като истински стар морски вълк вуйчо Пенчо беше с брада и голо теме, станало черно от годините под горещото лятно слънце на Бургас. Имаше си там на борда и лула, и веф (руски радиоапарат от близкото минало), и капитанска шапка, и "твърдо гориво" във вид на мастика. Мечтаел някога да стане капитан и да премине през всички морета, но така и си останал на дървената лодка "Калиопа" Бс 1213 и от пейчицата на носа й си представял как пори вълните в открито море на палубата на някой лайнер. От капитанските копнежи на вуйчо Пенчо останали и две татуировки. Едната някога представлявала огромен кораб с платна, разположен на мускулестите му преди гърди. Старостта беше намалила доста габаритите на семейния морски вълк и вследствие на годините платната на кораба бяха увиснали, а коритото му приличаше на спукана плажна топка, носеща се по течението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    keenan

    хаха ок това беше забавно

  • 2
    Avatar :-|
    gv

    Страхотен Лайт сте сдиплили тази седмица :)
    Благодаря :)))

  • 3
    Avatar :-?
    Роберта

    Аз просто нямам думи това е удивително , аз те оценям направо за 6 , а вече този текст , който толкова много ми хареса е прочетен 1139 пъти . Е естествено Роберта не ми е истинското име , но претпочитам то да остане анонимно.


    С почитания : Роберта

  • 4
    Avatar :-|
    niki to

    за мен русалки те не су6тестжужат


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Упадък?

Упадък?

Гара за всички

Гара за всички

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK