Тук е моментът може би да направя две уточнения. За едното си мечтая от почти четири години насам, когато прочетох в един вестник най-глупавото обяснение как се правят татуировки. Значи, татуирането е процес, при който с механизирани игли се вкарва пигмент в дермиса. А не се впръсква, както пишеше в един текст преди години, озаглавен нещо като "Потомци на Франкенщайн си дадоха среща в зала "Универсиада".

И още - няма да ви обясняваме защо хората се татуират. При всеки е различно и отговорите са безкрайни.

Така. Сега към по-важните неща. Както за много други неща, касаещи обществото ни, и за броят на татуираните хора в България няма нито официални, нито неофициални данни. Затова ще трябва да се доверим на тези за САЩ, за да подкрепим твърдението си. Само за три години, от 2003 г. до 2006 г., в братска Америка броят на татуираните хора скача стряскащо - от 15% на 25% от хората между 18- и 50-годишна възраст (по данни на Journal of American Academy of Dermatology). Колкото по- към долната възрастова граница погледнем, толкова по-голям става и делът на нарисувани хора - в репортаж на CBS, излъчен на 29 януари 2007 г. се казва, че 36% от хората между 18 и 29 години са татуирани.

Тези данни говорят за едно - тенденцията ще продължи и твърдението от клишираното изречение в началото на текста ще става все по-вярно. Днешните татуиращи се колежани и университетски възпитаници са утрешните мениджъри и работодатели. А днешните работодатели нямат друг избор, освен да се настроят към тенденцията. Откакто живеем в ерата на информацията, се превърна в непоносим лукс една компания да се лиши от качествен служител, само защото има орхидея на рамото.

Представете си следния разговор:

- Добре, имате интересно CV, добър опит и прекрасни препоръки... Има ли нещо друго, което искате да споделите?

- Имам и татуировка на гърба...

- А, така ли? Супер, може ли да я видя?

За съжаление (на изкушените) подобен разговор би бил по-скоро щастлива случайност, от колкото близка реалност. Човек е толкова отворен към другите, колкото стереотипите му позволяват. Исторически татуировките са инструмент от репутацията на рокери, затворници, войници и т.н. "лоши" хора. Или пък са част от фолклора на "изостанали" племена - айну, маори, полинезийци и т.н. Рок музикантите изиграха голяма роля в тяхното популяризиране, ама те пък от време на време измират от свръхдози. В последно време футболистите и въобще спортистите - новите рок звезди, поеха щафетата (с неизменния Дейвид Бекъм начело), но те пък я ще се сбият, я ще ги хванат с проститутки, я ще напсуват Зинедин Зидан на финал на световното...

Каквато и да е корпоративната политика на една компания към този тип изкуство и телесна модификация, ако човекът, от когото зависи наемането на нов служител, не гледа с добро око на подобни "изкъшкании", шансовете на шашкънина намаляват. Същото се отнася и за някой, който изведнъж се появява в офиса с репродукция на Ешер на ръката пред сащисаните погледи на колегите му. Ако пък се налага и да работи с клиенти, ситуацията става напечена.

За щастие (отново на изкушените) в този момент влизат корпоративната политика и правото да съдиш една компания до дупка, ако те уволни заради татуировките ти. На иначе грозноватия сайт modifiedmind.com http://modifiedmind.com има списък с компании и тяхната политика по отношение на рисунките и пиърсингите по ушите и други части на лицето. Сред големите компании, които нямат нищо против служителите им да щъкат насам-натам с лотоси, самураи и текстове на странни езици по ръцете, са Bank of America, Apple, IBM, Dell, Yahoo!, Banana Republic, Barnes&Noble, Best Buy, The Body Shop - Канада (но не и САЩ), GAP, H&M, Home Depot, Kmart, Macy's, Sears, Target, Virgin Mobile... Списъкът продължава още. В някои от парковете на Disney няма да ви уволнят, но ще трябва да прикриете видимите рисунки с грим. Най-големият работодател в света - веригата магазини Wal-Mart няма нищо против, освен "обидните или разконцентриращи" (каквото и да означава това) татуировки. Тези трябва да бъдат покрити от дрехи, превръзки и т.н.

В България няма яснота по въпроса. Една голяма банка не пожела да ни отговори как гледат на тези неща. Май им се стори, че си правим майтап... Мениджър човешки ресурси от IT бизнеса казва, че не е имала подобни казуси досега, но се сети за своя колежка "с доста татуировки и пиърсинги" от друга компания, която била повишена в отдела по продажби. С повишението постепенно се променил и външният й вид, но не е ясно дали доброволно или не, тъй като по това време нашият източник вече работел за друга компания. Но същото момиче било почти изпъдено още преди да започне едно интервю за работа, след като мениджърът на фирмата я видял...

На съсобственик на голяма PR агенция също не му се е налагало да мисли в подобна насока, но казва, че ако при тях кандидатства татуиран човек, не би имала нищо против. "Аз съм широко скроена и харесвам хора, които не следват правилата на 100%. По-интересно е да се работи с такива хора. Ние сме в по-арт бизнес и креативността разрешава отклонения от нормите в някакви граници. Костюмите и вратовръзките са отживелица в нашата индустрия", обяснява тя. В една от големите телекомуникационни компании има разписани правила за външния вид на служителите, който не позволява видимите татуировки и пиърсинги. В друга, също голяма, няма официален дрескод, но дори и да има нарисувани хора, техните гордости не се виждат. В Обединена българска банка също имат писмен кодекс за облекло и макар че в него няма конкретен текст за татуировките, "те до голяма степен противоречат на духа на кодекса", казва Людмил Каравасилев, мениджър "Връзки с обществеността и спонсорство" в банката. Дора Иванова, главен директор "Маркетинг и доставки" в "Самекс", франчайз-партньор на KFC и Dunkin' Donuts казва, че нямат специални правила, но досега не са имали такива случаи, но "тук все пак хората работят с униформи". Което по-скоро предполага, че щом не се вижда - проблем няма.

Но тази неясна ситуация не пречи на нарисуваните хора да успяват. В творческите индустрии - дизайн, реклама, това по-скоро е нормално или поне не толкова странно. От личните си познанства набързо мога да добавя един известен актьор, един също добър оперен певец, кредитен инспектор, маркетинг практик, журналист, счетоводител - малко или много професии, смятани за престижни. Ако се напъна, списъкът може да продължи още доста. Всеки от тях е добър в това, с което се занимава, и това, че е татуиран не го прави по-опасен за околните или за бизнеса на работодателя си. Вземете и мен дори - първото подобие на татуировка си направих някъде през 1995 г. и оттогава не съм спирал. За щастие това никога не е пречело на професионалното ми развитие и, както стана ясно след кратък разговор с настоящия ми шеф, няма да ми пречи и сега (стига да се съобразявам с кого имам среща, естествено).

Въобще идеята, че някой може да бъде преценяван от професионална като повече или по-малко надежден на база на решението да промени външния си вид, е смешна, вредна дори. Но съдейки по тенденцията и отношението на новите поколения към татуировките, скоро в дългата битка за надмощие балансът за пръв път ще бъде променен. В полза на изкуството.

Автор: Роман Тодоров

Преглед на оригинала