Татуирана корпорация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Татуирана корпорация

Татуирана корпорация

Дори и да не знаете е много вероятно човекът от другата страна на бюрото да има скрити... заложби

22910 прочитания

ЗДРАВОСЛОВНО

Татуирането като процес, при който се нарушава целостта на кожата, тече кръв (малко) и лимфа, носи и някои рискове за здравето. По-конкретно един основен риск - инфекция. Татуировката може да се инфектира заради лоша хигиена на татуиста или неправилно поддържане на рисунката до зарастването на раната. Затова посещавайте проверени студиа и следвайте инструкциите, които татуистът би трябвало да ви даде на изпроводяк. А именно - раната се мие сутрин и вечер с хладка вода и сапун, за да падне корообразуващата лимфа. След това се маже с най-обикновен бял вазелин (поне в България, където липсва по-подходящ медикамент като "Пантенол"-а...) и се консервира с найлоново фолио, от онова за опаковане на храна. И така - поне три-четири дни, след това - само се мие и маже, поне още толкова време.

Алергичните реакции към боите са изключително рядко срещано явление, така че по-скоро това не би трябвало да ви притеснява.

МОДЕРНО

Ако сте решили да си правите татуировка имате два основни варианта - да отидете с готов модел, който сте си харесали в сайт, списание или архива на татуиста или той да ви създаде уникален модел. Вторият вариант е по-добър, но пък струва по-скъпо - човекът се труди специално за вас, дори можете да се договорите да не използва модела върху никой друг.

Ако се чудите какво да си изберете, ето накратко какво е (силно казано) модерно напоследък, според Роман - един от най-добрите български татуисти, понастоящем се труди в Италия:

Тенденциите от няколко години насам са да се търси все повече изкуството и авторския модел, все повече се работи freehand - подготвителна рисунка с маркери върху кожата, която после бива татуирана. Освен оригиналност на модела, така се елиминират и татуисти, неспособни да рисуват. Като дизайн напоследък са популярни японските мотиви - самураи, дракони, змии, цветни градини, надписи и т.н. И също така вечно модерния трайбъл (орнаментална декоративна рисунка, която обикновено е плътно черна; у нас е позната и като плетеница), който и ще си остане такъв , бидейки родоначалник на всички татуировки. Но вече се предпочита в доста по-големи размери, в сравнение с преди няколко години. Но в изкуството (каквото е татуирането все пак) според мен мода не би трябвало да има. Който се татуира заради модата - рано или късно съжалява.

"I've got your face/Painted on my heart/Drawn upon my soul/Etched upon my memory, baby", дереше се Иън Астбъри, докато Никълъс Кейдж с онази непоносима, нечовешка мъка в погледа гледаше също толкова непоносимо красивата Анджелина Джоли в "Да изчезнеш за 60 секунди". И докато Астбъри може да изрази въпросното чувство толкова приятно за ухото, доста хора, лишени от неговите гласови и поетични данни, решават да приемат нещата буквално.

Следва изключително тъпо изречение, което още преди да бъде прочетено, вече звучи като клише. Татуировките вече (а може би и отдавна) не са онзи символ на бунт или принадлежност към дадена група и са част от мейнстрийма. Бавно, но сигурно броят на татуираните хора се увеличава. Пряко следствие от това е и броят на хората, работещи "сериозни" професии, които имат рисунки по телата си, също нараства. Дали нещо наистина качествено или поредната заврънтулка на кръста при жените или ревящ тигър върху мъжко рамо - няма значение. Разходете се из офиса (ако имате такъв под ръка) и повдигнете някоя и друга блуза или риза. Ще се изненадате ако не от това, че "Пешо имал татуировка, моля ти се", то поне от реакцията на колегите...

Тук е моментът може би да направя две уточнения. За едното си мечтая от почти четири години насам, когато прочетох в един вестник най-глупавото обяснение как се правят татуировки. Значи, татуирането е процес, при който с механизирани игли се вкарва пигмент в дермиса. А не се впръсква, както пишеше в един текст преди години, озаглавен нещо като "Потомци на Франкенщайн си дадоха среща в зала "Универсиада".

И още - няма да ви обясняваме защо хората се татуират. При всеки е различно и отговорите са безкрайни.

Така. Сега към по-важните неща. Както за много други неща, касаещи обществото ни, и за броят на татуираните хора в България няма нито официални, нито неофициални данни. Затова ще трябва да се доверим на тези за САЩ, за да подкрепим твърдението си. Само за три години, от 2003 г. до 2006 г., в братска Америка броят на татуираните хора скача стряскащо - от 15% на 25% от хората между 18- и 50-годишна възраст (по данни на Journal of American Academy of Dermatology). Колкото по- към долната възрастова граница погледнем, толкова по-голям става и делът на нарисувани хора - в репортаж на CBS, излъчен на 29 януари 2007 г. се казва, че 36% от хората между 18 и 29 години са татуирани.

Тези данни говорят за едно - тенденцията ще продължи и твърдението от клишираното изречение в началото на текста ще става все по-вярно. Днешните татуиращи се колежани и университетски възпитаници са утрешните мениджъри и работодатели. А днешните работодатели нямат друг избор, освен да се настроят към тенденцията. Откакто живеем в ерата на информацията, се превърна в непоносим лукс една компания да се лиши от качествен служител, само защото има орхидея на рамото.

Представете си следния разговор:

- Добре, имате интересно CV, добър опит и прекрасни препоръки... Има ли нещо друго, което искате да споделите?

- Имам и татуировка на гърба...

- А, така ли? Супер, може ли да я видя?

За съжаление (на изкушените) подобен разговор би бил по-скоро щастлива случайност, от колкото близка реалност. Човек е толкова отворен към другите, колкото стереотипите му позволяват. Исторически татуировките са инструмент от репутацията на рокери, затворници, войници и т.н. "лоши" хора. Или пък са част от фолклора на "изостанали" племена - айну, маори, полинезийци и т.н. Рок музикантите изиграха голяма роля в тяхното популяризиране, ама те пък от време на време измират от свръхдози. В последно време футболистите и въобще спортистите - новите рок звезди, поеха щафетата (с неизменния Дейвид Бекъм начело), но те пък я ще се сбият, я ще ги хванат с проститутки, я ще напсуват Зинедин Зидан на финал на световното...

Каквато и да е корпоративната политика на една компания към този тип изкуство и телесна модификация, ако човекът, от когото зависи наемането на нов служител, не гледа с добро око на подобни "изкъшкании", шансовете на шашкънина намаляват. Същото се отнася и за някой, който изведнъж се появява в офиса с репродукция на Ешер на ръката пред сащисаните погледи на колегите му. Ако пък се налага и да работи с клиенти, ситуацията става напечена.

За щастие (отново на изкушените) в този момент влизат корпоративната политика и правото да съдиш една компания до дупка, ако те уволни заради татуировките ти. На иначе грозноватия сайт modifiedmind.com http://modifiedmind.com има списък с компании и тяхната политика по отношение на рисунките и пиърсингите по ушите и други части на лицето. Сред големите компании, които нямат нищо против служителите им да щъкат насам-натам с лотоси, самураи и текстове на странни езици по ръцете, са Bank of America, Apple, IBM, Dell, Yahoo!, Banana Republic, Barnes&Noble, Best Buy, The Body Shop - Канада (но не и САЩ), GAP, H&M, Home Depot, Kmart, Macy's, Sears, Target, Virgin Mobile... Списъкът продължава още. В някои от парковете на Disney няма да ви уволнят, но ще трябва да прикриете видимите рисунки с грим. Най-големият работодател в света - веригата магазини Wal-Mart няма нищо против, освен "обидните или разконцентриращи" (каквото и да означава това) татуировки. Тези трябва да бъдат покрити от дрехи, превръзки и т.н.

В България няма яснота по въпроса. Една голяма банка не пожела да ни отговори как гледат на тези неща. Май им се стори, че си правим майтап... Мениджър човешки ресурси от IT бизнеса казва, че не е имала подобни казуси досега, но се сети за своя колежка "с доста татуировки и пиърсинги" от друга компания, която била повишена в отдела по продажби. С повишението постепенно се променил и външният й вид, но не е ясно дали доброволно или не, тъй като по това време нашият източник вече работел за друга компания. Но същото момиче било почти изпъдено още преди да започне едно интервю за работа, след като мениджърът на фирмата я видял...

На съсобственик на голяма PR агенция също не му се е налагало да мисли в подобна насока, но казва, че ако при тях кандидатства татуиран човек, не би имала нищо против. "Аз съм широко скроена и харесвам хора, които не следват правилата на 100%. По-интересно е да се работи с такива хора. Ние сме в по-арт бизнес и креативността разрешава отклонения от нормите в някакви граници. Костюмите и вратовръзките са отживелица в нашата индустрия", обяснява тя. В една от големите телекомуникационни компании има разписани правила за външния вид на служителите, който не позволява видимите татуировки и пиърсинги. В друга, също голяма, няма официален дрескод, но дори и да има нарисувани хора, техните гордости не се виждат. В Обединена българска банка също имат писмен кодекс за облекло и макар че в него няма конкретен текст за татуировките, "те до голяма степен противоречат на духа на кодекса", казва Людмил Каравасилев, мениджър "Връзки с обществеността и спонсорство" в банката. Дора Иванова, главен директор "Маркетинг и доставки" в "Самекс", франчайз-партньор на KFC и Dunkin' Donuts казва, че нямат специални правила, но досега не са имали такива случаи, но "тук все пак хората работят с униформи". Което по-скоро предполага, че щом не се вижда - проблем няма.

Но тази неясна ситуация не пречи на нарисуваните хора да успяват. В творческите индустрии - дизайн, реклама, това по-скоро е нормално или поне не толкова странно. От личните си познанства набързо мога да добавя един известен актьор, един също добър оперен певец, кредитен инспектор, маркетинг практик, журналист, счетоводител - малко или много професии, смятани за престижни. Ако се напъна, списъкът може да продължи още доста. Всеки от тях е добър в това, с което се занимава, и това, че е татуиран не го прави по-опасен за околните или за бизнеса на работодателя си. Вземете и мен дори - първото подобие на татуировка си направих някъде през 1995 г. и оттогава не съм спирал. За щастие това никога не е пречело на професионалното ми развитие и, както стана ясно след кратък разговор с настоящия ми шеф, няма да ми пречи и сега (стига да се съобразявам с кого имам среща, естествено).

Въобще идеята, че някой може да бъде преценяван от професионална като повече или по-малко надежден на база на решението да промени външния си вид, е смешна, вредна дори. Но съдейки по тенденцията и отношението на новите поколения към татуировките, скоро в дългата битка за надмощие балансът за пръв път ще бъде променен. В полза на изкуството.

Автор: Роман Тодоров
Фотограф: Роман Тодоров

ЗДРАВОСЛОВНО

Татуирането като процес, при който се нарушава целостта на кожата, тече кръв (малко) и лимфа, носи и някои рискове за здравето. По-конкретно един основен риск - инфекция. Татуировката може да се инфектира заради лоша хигиена на татуиста или неправилно поддържане на рисунката до зарастването на раната. Затова посещавайте проверени студиа и следвайте инструкциите, които татуистът би трябвало да ви даде на изпроводяк. А именно - раната се мие сутрин и вечер с хладка вода и сапун, за да падне корообразуващата лимфа. След това се маже с най-обикновен бял вазелин (поне в България, където липсва по-подходящ медикамент като "Пантенол"-а...) и се консервира с найлоново фолио, от онова за опаковане на храна. И така - поне три-четири дни, след това - само се мие и маже, поне още толкова време.

Алергичните реакции към боите са изключително рядко срещано явление, така че по-скоро това не би трябвало да ви притеснява.

МОДЕРНО

Ако сте решили да си правите татуировка имате два основни варианта - да отидете с готов модел, който сте си харесали в сайт, списание или архива на татуиста или той да ви създаде уникален модел. Вторият вариант е по-добър, но пък струва по-скъпо - човекът се труди специално за вас, дори можете да се договорите да не използва модела върху никой друг.

Ако се чудите какво да си изберете, ето накратко какво е (силно казано) модерно напоследък, според Роман - един от най-добрите български татуисти, понастоящем се труди в Италия:

Тенденциите от няколко години насам са да се търси все повече изкуството и авторския модел, все повече се работи freehand - подготвителна рисунка с маркери върху кожата, която после бива татуирана. Освен оригиналност на модела, така се елиминират и татуисти, неспособни да рисуват. Като дизайн напоследък са популярни японските мотиви - самураи, дракони, змии, цветни градини, надписи и т.н. И също така вечно модерния трайбъл (орнаментална декоративна рисунка, която обикновено е плътно черна; у нас е позната и като плетеница), който и ще си остане такъв , бидейки родоначалник на всички татуировки. Но вече се предпочита в доста по-големи размери, в сравнение с преди няколко години. Но в изкуството (каквото е татуирането все пак) според мен мода не би трябвало да има. Който се татуира заради модата - рано или късно съжалява.

"I've got your face/Painted on my heart/Drawn upon my soul/Etched upon my memory, baby", дереше се Иън Астбъри, докато Никълъс Кейдж с онази непоносима, нечовешка мъка в погледа гледаше също толкова непоносимо красивата Анджелина Джоли в "Да изчезнеш за 60 секунди". И докато Астбъри може да изрази въпросното чувство толкова приятно за ухото, доста хора, лишени от неговите гласови и поетични данни, решават да приемат нещата буквално.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Татуиран Мениджър

    Благодаря за тази тема!

    Аз съм татуиран мениджър в голяма фармацевтична компания. Прекият ми шеф няма нищо напротив татуировките , които са на предмишниците. Имам малък порблем през лятото и горещото време, защото винаги съм с дълъ ръкав. В тази връзка споделих на шефката, че смятам да си направя ръкав*, и реакцията беше положителна.
    От личен опит знам, че татуиран костюмар било мноого секси;)

  • 2
    Avatar :-|
    lazydaizy

    Все още на много места важи принципът "по дрехите посрещат" и появявайки се с "ръкави" или "пробит" на видими места, не носи особени успехи особено при работа с клиенти. Аз самата съм на висока ръководна позиция, татуирана съм и с пиърсинг и това е нещо, с което трябва да се съобразявам винаги когато съм на работа. Няма лошо да се наемат татуирани служители, но зависи от това доколко работата, а не показването на татусите са важни за тях. А като се замисля по добре татуирани служители, отколкото служителки с голи кореми, но странни фигури... трябва да има естетика все пак!

  • 3
    Avatar :-P
    studentka

    Поздравления за интересната тема и за гледната точка на автора! Хубаво е, когато до болка познати теми се представят в нова светлина.

  • 4
    Avatar :-|
    Tatoo

    lazydaizy, къде менажираш? ;) Звучи много интересно.

  • 5
    Avatar :-?
    http://elektroe.blogspot.com

    Дино-автора на статията същият ли е като Дино-редактора от снимката? ;-)

  • 6
    Avatar :-|
    dr Oh -boli

    В Щатите има статистика показваща ,че над 80% процента от хората с таруировки са употребявали или употребяват наркотици.Т.е. като влезе при мен татуиран човек в безсъзнание и за когото не се знае нищо първата работа е тест за наркотици.Никой ,който възнамерява да работи в корпоративна среда не съветвам да попада в тази група.Но на останалите -честито!

  • 7
    Avatar :-|
    Корпоратор

    Да работиш в корпоративна среда е отврат. Роб с вратовръзка. Дрескод, Таймшиит, СОП, мениджъри, лицемерие и хиляди други лайна, с които да се съобразяваш.

  • 8
    Avatar :-|
    lazydaizy

    Tatoo ако ти кажа, после трябва да те убия :)

  • 9
    Avatar :-|
    Дино Плавич

    #6: може ли да дадете адрес, на който може да се прочете тази статистика или някакво друго доказателство, че тя съществува?

  • 10
    Avatar :-|
    mnsrn

    Авторът е в грешка за Пантенола. Има го в България поне от няколко години. Преди 3-4 аз самата си купих Пантенол под формата на аерозол, когато изгорях до безобразие на морето.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Упадък?

Упадък?

Гара за всички

Гара за всички

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK