Под дрехите ще ги познаете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под дрехите ще ги познаете

<strong><br /></strong>

Под дрехите ще ги познаете

Тема на броя

6760 прочитания

<strong><br /></strong>

© Тихомир Рачев/No Frame Studio


Татуировките вече (а може би и отдавна) не са онзи символ на бунт или принадлежност към дадена група и са част от мейнстрийма. Бавно, но сигурно броят на татуираните хора се увеличава. Пряко следствие от това е и броят на хората, работещи "сериозни" професии, които имат рисунки по телата си, също нараства. Дали нещо наистина качествено или поредната заврънтулка на кръста при жените или ревящ тигър върху мъжко рамо - няма значение. Разходете се из офиса (ако имате такъв под ръка) и повдигнете някоя и друга блуза или риза. Ще се изненадате ако не от това, че "Пешо имал татуировка, моля ти се", то поне от реакцията на колегите...

МЕНИДЖЪРЪТ Кръстьо Георгиев

Роден е в София, завършил е "Финансов анализ" в Свищов, любимият му град е Велико Търново, а последното място за разтуха - остров Тасос.  Въобще - човек с размах. Работи като мениджър "Корпоративни клиенти" в "Амперел", официалния вносител на Olympus за България.


Фотограф: Тихомир Рачев/No Frame Studio

 

Кога се татуира - преди или след като започна работа?

Първата татуировка си направих през 1994, тоест години преди да започна тази работа, повлиян от моите хеви метъл идоли, които тогава гледахме само по MTV или на пиратски касети.

Началството знаеше ли тогава или знаят ли сега?

В началото шефовете и колегите не подозираха какво се крие под дългите ръкави на ризата, но нещата се изясниха още на първото фирмено парти.

Имал ли си проблем с тях заради рисунките?

За щастие шефовете ми са творчески натури и отворени към нестандартното и най-вече оценяват професионалните качества,  а не визията. А колегите даже водят децата си да се снимат с мен (може би заради мотора :)

- Имал ли си проблем с клиенти?

Никога не съм имал проблем с клиенти, но и почти никога клиент не ме е виждал с къс ръкав. Веднъж като докажа професионалното си и коректно отношение, външният ми вид не може да ги стресира. Поне така се надявам :)

Ако се налага, как се криеш?

365 дни в годината (с изключение на отпуската и почивните дни) - с дълъг панталон и риза с дълъг ръкав, затова всяка командировка  до морето през лятото е едно голямо изпитание.

Смяташ ли, че те приемат за "екстремния тип в офиса"?

Може да се каже - след  челна катастрофа с мотор в "Ауди", няколко счупвания, първи работен ден с "гримирано" в синьо око...

Разкажи някоя забавна случка, свързана с татуировките и работата ти.

На един от първите тренинги, на който водех част от обучението на около 100 души, бях, както се подразбира, изтупан в костюм. Няколко часа по-късно внесох смут на партито около басейна, като повечето от присъстващите недоумяваха кой съм и се запознаваха за втори път с мен в рамките на деня.  Смях и забавни случки много, но не ги помня.

ЗЪБОЛЕКАРЯТ Недялко Марков

Зъболекар от седем години. Преди това има кратък флирт с нощния живот, като съсобственик на култовото място Chef-d'oeuvre или простичко казано "Шедьовъра" в Студентски град.


Фотограф: Тихомир Рачев/No Frame Studio

Кога се татуира - преди или след като започна работа?

След като започнах работа.

Началството знаеха ли тогава или знаят ли сега?

Началството знаеше, защото аз съм началството.

Имал ли си проблем с шефове или колеги в началото или сега заради рисунките?

Не съм имал проблеми с колеги.

Имал ли си проблем с пациенти? Налагало ли ти се е да се криеш?

Не се крия, даже на пациентите им е интересно и искат да ме разгледат.

Смяташ ли, че те приемат за "екстремния тип в офиса"?

Смятат ме за екстремен лекар по дентална медицина.

Разкажи някоя забавна случка, свързана с татуировките и работата ти.

Интересно е, че заради рисунките пациентите ме възприемат по-скоро като човек, близък до тях, а не като надут стоматолог, което улеснява контакта помежду ни и съответно подпомага лечебния процес.

МЕНИДЖЪРЪТ Стефан Гьонев 

"Принципно графичен дизайнер, де факто - мениджър "Разработки и внедряване", по неговите думи, в една от най-големите компании за производство и търговия с алкохолни напитки - "Belvedere България". Освен за българския пазар се случва да работи по глобални брандове, "напоследък основно за американския клон" на Belvedere Worldwide Group.


Фотограф: Тихомир Рачев/No Frame Studio

Кога се татуира - преди или след като започна работа?

Първата си татуировка си направих 1992. По спомен, тогава все още таях надежда, че това с почването на работа ще ми се размине и ще се уредя с кариера на щастлив рентиер... Но, уви... селският ми произход ме прецака... останах си с наследство от няколко декара кални ниви.

Началството знаеха ли тогава или знаят ли сега?

Винаги са знаели, нямам навика да си крия татуировките. Началството е достатъчно умно... и знае, че татуировките и свършената работа нямат връзка помежду си.

Имал ли си проблем с шефове или колеги в началото или сега заради рисунките?

Не... даже им е забавно. Регулярно, напоследък по-рядко, някой се опитва да ме забърка в някакво импровизирано корпоративно freak show.

Имал ли си проблем с клиенти?

Имал съм достатъчно, но те не са свързани с това, че съм татуиран. Принципно нямам много външни клиенти, с които да се срещам. А ако имам, то те се нуждаят от мен, а не аз от тях. Така, че ако ще да съм дервиш, ще трябва да го преглътнат. В крайна сметка ме търсят, за да им свърша работата, не за да се харесваме.

Ако се налага, как се криеш?

Не се крия, имам един-единствен случай. Не знам даже защо тогава си облякох якето. Трябваше да се срещна със собственика на един от големите стъкларски заводи в Европа - възрастен италианец. Може би съм се респектирал от нещо. Нямам спомен от какво, а и беше доста отдавна. Рядко ходя с костюм и трябва наистина да е случай, който си заслужава това внимание.

Смяташ ли, че те приемат за "екстремния тип в офиса"?

Като започнем с изпълнителен директор - ловец, скиор и както се казваше онова там с парашутите, и стигнем до специалиста по логистика - екстремен сноубордист... Аз с моето увлечение по моторите и татуировките минавам за кротък интровертен тип.

Разкажи някоя забавна случка, свързана с татуировките и работата ти.

Чак пък забавни... Сещам се за един случай в стария офис. Август месец, страшна жега, климатик нямаше, бяхме останали трима-четирима души, другите по море и т.н. Имах среща с управителя и собственик на голям български производител на нещо си. Около 55-60-годишен мъж от малък град, тип соц. апаратчик. Темата ни беше билборд кампания на продуктите му, която аз разработвах. Нещо като персонална презентация. Така се случи, че се появих с жълта хавайска риза и бос. Не можах да намеря къде съм си оставил обувките. Заради жегата ходех бос из офиса. Е това ми е била най-лесната сделка в живота. На петата минута беше съгласен с всичко, което му казвам и показвам. Може всъщност кампанията да е била добра. Но се съмнявам.

СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ Маргарита Събева

От 14 години се занимава със счетоводство, татуировки има от две. Обича пътешествията и рока, вярва в приятелите си и ненавижда простотията и чалгата. Мечтае да обиколи света, да язди кон и да скочи с парашут.


Фотограф: Тихомир Рачев/No Frame Studio

Кога се татуира - преди или след като започна работа?

След. Татуировките ми са от преди година и половина. Проекта ми направи една приятелка - художничка. Ето защо смея да твърдя, че "основната" ми татуировка си е само моя.

Началството знаеха ли тогава или знаят ли сега?

Да. Неотдавна разбраха.

Имала ли си проблем с шефове или колеги в началото или сега заради рисунките?

Честно казано, не. Началниците не са ми правили проблем, а на колегите им беше доста любопитно. Дори и да са коментирали нещо, не  е било в мое присъствие.

Имала ли си проблем с клиенти?

Не.

Ако се налага,  как се криеш?

Не се крия, но и не ми е нужно, първо, защото аз не се срамувам от факта, че имам татуировки, напротив... а и "най-съществената" от тях не е на "открито", а на гърба ми J.

Смяташ ли, че те приемат за "екстремния тип в офиса"?

Амиии... да... често ми казват, че не съм "типичният счетоводител", което приемам за комплимент, защото предпочитам да съм различна, "цветна", а не "сива" и скучна...

Разкажи някоя забавна случка, свързана с татуировките и работата ти.

В работата не ми се е случвало нищо интересно, свързано с татуировките ми, но в един магазин за бельо една продавачка буквално щеше да си счупи врата да наднича в пробната, за да ми види гърба. Предложи ми поне 10 различни модела, които много държеше да знае как ми стоят и постоянно надничаше вътре. Не мисля, че беше "ценител", а просто от т.нар. човешко любопитство.

Татуировките вече (а може би и отдавна) не са онзи символ на бунт или принадлежност към дадена група и са част от мейнстрийма. Бавно, но сигурно броят на татуираните хора се увеличава. Пряко следствие от това е и броят на хората, работещи "сериозни" професии, които имат рисунки по телата си, също нараства. Дали нещо наистина качествено или поредната заврънтулка на кръста при жените или ревящ тигър върху мъжко рамо - няма значение. Разходете се из офиса (ако имате такъв под ръка) и повдигнете някоя и друга блуза или риза. Ще се изненадате ако не от това, че "Пешо имал татуировка, моля ти се", то поне от реакцията на колегите...

МЕНИДЖЪРЪТ Кръстьо Георгиев


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-P
    http://elektroe.blogspot.com

    Аахахаах, тоя Гьонев ме разсипа от смях! Много готини отговори.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Упадък?

Упадък?

Гара за всички

Гара за всички

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK