Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 29 май 2008, 17:24, 3348 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Спорт за простаци?

Да разбием някои митове за футбола и да поговорим за българската му форма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Влюбих се във футбола, както после се влюбих и в жените: спонтанно, неочаквано и некритично, без да се замислям за болката и разрухата, които ще ми донесе."

Това не е моя реплика. Написал я е британският писател Ник Хорнби, но се налага да му я открадна по две причини. Първо, защото ще ви хареса и накара да започнете да четете текста, после надали има цитат, който да ме описва по-добре. Влюбвал съм се във футбола на два пъти, мразел съм го, ходил съм без глас заради мач, плакал съм на стадиона, бил съм хвърлян на метър от земята при победен гол, не съм спал на два пъти заради загубен мач, съботите ми се осмислят от мачовете в Бундеслигата на Германия, а неделите - от тези във Висшата лига на Англия. Европейското първенство, което започва на 7 юни, пък ще осмисли три мои седмици.


Европейското обаче не е единствената причина да посветим Light на футбола. Имаме и нещо като цел: да обясним някои неща, които евентуално да помогнат за промяна на настройката спрямо играта. Защото по неясна причина в България най-общо има два типа хора - футболните маниаци и отричащите футбола. Преди предния голям шампионат - световното в Германия, например имахме същата тема, но там двама от така наречените български интелектуалци се опитваха словесно да обяснят съответно колко е тъп и колко е велик футболът.

Това според мен е напълно грешно. В този смисъл е важно още в началото да разбием митовете на отричащите футбола. Безсмислено е да се интересуваш от футбол, защото в един мач нищо не зависи от теб. Аха, добре. Не можеш да промениш нищо и в книгите, но продължаваш да ги четеш, нали. Футболът е скучен. ОК, но преди да ги разбереш, "Семейство Симпсън" също са скучни. А, да, и най-любимото ми: Футболът е спорт за простаци. Ами, не, не е. Футболът е много повече от една игра. Той е култура.

Когато например миналата година се озовах в Глазгоу за финала на турнира за Купата на УЕФА, първият етаж на Галерията за модерно изкуство представяше портретите на звездите на местните футболни врагове - "Селтик" и "Рейнджърс", от 30-те години насам. През 70-те Анди Уорхол моли Франц Бекенбауер в продължение на две години да му направи портрет. За футбола се пишат книги и се снимат филми.



Но по-важното: култура е всяка една човешка дейност, която под някаква форма развива обществото. А футболът обединява хората, той позволява на най-бедните да променят съдбата си, той интегрира, стои над религията и над войната.

ОК, ще кажете вие, в глобален мащаб може и да е така, но така ли е и в България. Понякога да, най-често - не. Че дори и българският футбол променя съдби ще се убедите от интервютата с нигериеца Удоджи и хърватина Игор Томашич. И двамата са български граждани и играят за националния отбор на страната. Причините българският футбол да е вреден пък са описани на следващата страница. Там не съм сложил една лична. През 2001 на рушащия се стадион на "Миньор" в Перник група хора започнаха да мятат камъни към терена по време на мача с "Левски". Като спортен репортер работата ми тогава означаваше веднага да скоча на терена и да обяснявам по радиото какво се случва от най-близка перспектива. Е, точно тогава,един камък мина на половин педя от главата ми. Не успя да разбие нея, но разби цялата ми визия за играта, която дори намразих за месеци. По-късно обаче заминах да уча в германския град Бремен, който от години се радва и страда с отбора си - "Вердер". Мачовете на отбора означават, че на улицата няма трафик, а всеки се е сврял някъде и гледа. Жени, деца, млади, стари - няма значение. Това ме върна в играта - любовта ми към футбола се прероди и до днес няма индикации, че ще намалее.

Години по-късно, отново в ролята си на спортен репортер, се срещнах и говорих със Сеп Блатер - шефът на световната футболна федерация ФИФА, или с две думи, шефът на футбола. "На този свят има две неща, които ти дават безгранична емоция, каза ми той, това са музиката и футболът." Звучи хубаво, нали? Блатер обаче не е шеф на една емоция, а на гигантска машина за пари, която годишно завърта милиарди. За последно се убедих в това миналата сряда в Москва, когато финалът за Шампионската лига се беше превърнал в някаква маркетингова истерия. Всеки от спонсорите на събитието беше брандирал всичко възможно (макар че по принцип трябва да съм последният човек, който да се оплаква от това - все пак бях там по покана именно на един от тях - Heineken).

Машина за пари, емоция. Къде това се сблъсква с летящите камъни в Перник. Абсолютно вярно: никъде.

Но да се върнем на културата. Освен че е слаб като игра, футболът в България е неприятен и като културата, която излъчва. По-горе написах, че футболът развива обществото, и съм убеден в думите си. Стига, разбира се, едно общество да иска да се развива в правилната посока. Дори и интелектуалците, които отричат играта, обаче ще признаят, че у нас масовата култура е чалгата. Е, футболът в България е малко като чалгата - лошо копие на някакъв оригинал, което най-често се изпълнява от хора без много принципи. И още един паралел: понеже тук чалгата владее, любителите на музиката, щем - не щем, слушаме предимно чужда музика. Така е и във футбола. Нашият е пошъл, затова масата фенове предпочита да гледа Висшата лига и Шампионската лига по телевизията вместо българското първенство на живо.

"Нашето е перверзия, изтъкана от злоба", беше написал най-известният ни спортен журналист Томислав Русев след мача ЦСКА - "Левски" миналия месец. Русев сравняваше пошлостта на "дербито", слабата игра, сбиванията по трибуните, липсата на манталитет у футболистите с емоцията от мача "Челси" - "Ливърпул" дни по-рано. В него капитанът на "Челси" Франк Лампард вкара решителна дузпа, разплака се и посвети гола на починалата си майка.

Преди две седмици в един слънчев следобед именно с Русев седим на пустия стадион "Георги Аспарухов" и гледаме мача "Левски" - "Славия", който се играе при закрити врата, защото феновете на "Левски" понякога прекаляват и бяха наказани. Толкова е тихо, че чуваме как след един пропуск треньорът на "Левски" Велислав Вуцов извиква: "Как няма да го вкараш това бе, да ти *** п*****a майчина." После се опитваме да слезем по буренясалите трибуни с техните криви седалки. "Жалкото е, че футболът ни не се възползва от добрата инерция, която беше насъбрал от добрите резултати на клубните отбори в Европа преди две години", казва Русев. И е напълно прав - успехите на българския футбол са като тези във всички други сфери на живота у нас. Те са редки, около тях се вдига много шум, който после бързо затихва. Думите постоянство и дългосрочност спокойно могат да бъдат изтрити от тълковния речник, когато се отнасят до футбол.

За финал да обобщим. Онези от вас, които обичат футбола, сигурно не са научили нищо ново от горните редове, за което се извинявам. Надявам се обаче другите, които в началото нарекох отричащите, поне малко да променят отношението си.

Футболът не е за простаци, той е нещо велико. Българската му версия пък е лоша, но може би показва какви сме всъщност. Е, стискаме ли си ръцете?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 48598 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 17106 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Куп причини българският футбол да е вреден

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10