Игор Томашич: "Не очаквайте от мен да пея химна"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Игор Томашич: "Не очаквайте от мен да пея химна"

Игор Томашич: "Не очаквайте от мен да пея химна"

5440 прочитания

© Надежда Чипевa


32-годишният централен защитник Игор Томашич е роден в Кутина, Хърватия (тогава в състава на СФР Югославия). След като играе в Холандия, Белгия и Израел, в началото на 2005 той преминава в "Левски". Година по-късно получава българско гражданство и от средата на 2006 играе редовно за националния ни отбор. Light се срещна с Томашич след последния му мач за "Левски" на националния стадион, където току-що беше получил награда за най-добър играч на един от кръговете от българското първенство.

Игор, ти игра три години и половина в България, но реши да напуснеш "Левски". Какво ще ти липсва най-много?

Отбора, съотборниците. Хората, с които работих, да не кажа, живях през това време.

А извън футбола?

София е страхотен град, нощният живот е номер едно, но основно ще ми липсват приятелите.

Казваш, че най-ценният ти спомен от това време е мачът с "Удинезе", в който "Левски" с твой гол обърна резултата и се класира за четвъртфиналите на турнира за Купата на УЕФА. Победата или начинът, по който се постига тя са най-важното за един футболист?

Всъщност аз играя футбол заради емоцията.

Ти имаш българско гражданство. Къде поставяш националния отбор на България в твоята футболна емоция?

На едно много високо стъпало. Приех поканата да играя за България първо, за да направя една крачка по нагоре в кариерата, но и да разбера дали мога да играя на по-високо ниво. Сигурно в някои мачове на това, че съм хърватин, се е гледало с други очи, но в крайна сметка аз винаги опитвам да дам максимума от себе си.

Някои твърдят, че ти все пак представяш родината си в националния отбор...

Разбирам ги - това са българи, които си обичат страната. Но рано или късно те свикват с тебе и границата между чужденец и национален отбор се губи. На мен ми отне две години, докато се докажа в "Левски" и докажа на хората, че заслужавам да играя за националния отбор.

Когато започна да играеш за националния отбор, те питаха научил ли си химна. Успя ли?

Да, знам химна, но не искам да го пея. Аз съм три години и половина тук, но няма как да се правя на голям българин. Чувствам се като вкъщи, но не очаквайте да слагам ръка на сърцето, докато се изпълнява химна.

Сега сме на стадион "Васил Левски". Помниш ли мача на "Левски" с "Челси" в Шампионската лига?

Да, точно на тази врата пред нас падна единственият ни гол. Вкара го Мариян Огнянов, топката влезе на първата греда и имах чувството, че след това стадионът ще се срути. Защо питаш точно за този мач?

Заради голмайстора. В деня след мача медиите гръмнаха, че първият гол за България в Шампионската лига е вкаран от "ром" или дори от "циганин"...

Това не ми хареса. Той не е виновен, че е ром. Има български паспорт, защо тогава хората го наричат "циганин". На Балканите сме с особен темперамент - от една страна сме като националисти, а от друга - или си номер едно, или не ставаш за нищо. Има само черно и бяло и нищо по средата. Много хора смятат, че да си ром е нещо лошо. Идеята на спорта е да няма расизъм. Но в Европа още го има. Тук дори не е така силно изразено, вземете Италия...

Бил ли си провокиран за това, че си чужденец?

Не. Но и аз не съм обиждал на терена. Футболът е спорт за мъже, провокациите са част от играта.

Ти си много добър приятел със Саша Антунович от "Локомотив" София. Той е сърбин, а ти - хърватин. Може ли да има такова приятелство?

Е, Давор Шукер и Миятович спяха в една стая, докато играеха в "Реал". Спортът събира хората. Докато играех в Холандия, бях единственият хърватин. Това беше веднага след войната, през 1997. Вратарят на отбора ми беше сърбин от Белград. Ние бяхме най-добри приятели. Той не понасяше политиката и войната. Не всички хора искат да воюват.

А ти интересуваш ли се от политика?

Не, тя ме ядосва. Знам, трудно е да управляваш една държава и да взимаш важни решения. Аз бях в България в едно важно за държавата време. Тя влезе в Европейския съюз, което не спря корупцията. Може би това е нормално за една страна в преход. Прави ми впечатление, че за малко време тук се постигнаха много неща. Но трябва и постоянство.

Така е и във футбола. С "Левски" играхте в Шампионската лига, но не запазихте нивото.

Да, но ние сме си виновни сами. Със сигурност сме направили и много грешки.

Доколко футболът отразява обществените настройки в България?

Сигурно много. След всеки загубен мач вината се търси навсякъде другаде, но не и в теб. Някой винаги е виновен. Естествено е футболът да е пълно отражение на това какво се случва в една държава. В Хърватия дори се казва, че футболът е следващото най-важно нещо на света.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK