регърнала съм Нара. Тя е чистокръвна чао-чао, на пет години е и живее обградена от любовта и грижите на собствениците си. Има всички необходими ваксини. Разполага със собствен кучешки диван, на който да прилягва. През ден я вчесват, за да изглежда така добре, както на снимката - пухкава и здрава. Толкова е умна, че може да различи безпогрешно всичките ти емоционални състояния и да им е съпричастна. Понякога идва у дома да я гледаме за няколко дни. Първите двайсет и четири часа никога не яде, защото преживява, че са я оставили. Страда мълчаливо, без да занимава никого със себе си. Ако те види, че плачеш, сяда в краката ти и не мърда оттам. Ако се смееш, те гледа с поглед на източен мъдрец, в който се чете нещо като "и това ще мине".

И тя си има история.

Моите приятели я взели на втора употреба от зоомагазин. Отишли да си вземат кученце от друга порода, но видели малката Нара да стои тъжно в клетката си. Оказало се, че само преди няколко дни Нара била върната обратно в магазина от хората, които я купили преди това. Не е ясно каква е била причината, но кученцето стояло толкова самотно и нещастно, че естествената човешка реакция била просто да го гушнеш. Така Нара (тогава още без свое име) се озовала в ръцете на моите приятели, които направо и завинаги си тръгнали с нея. Ето така стават съдбовните срещи.