Подводен свят: да бъдеш или да не бъдеш?

иша този текст, слушайки диск с песни на китове, които прекарват по-голяма част от живота си на дълбочина над един километър. Установено е, че песните им са структурирани като език с повтарящи се фрази и цели куплети, които се съчиняват от един кит и се повтарят от останалите. Дали някога ще ръкопляскаме на този красив концерт в пълния мрак на тази дълбочина?

Днес всеки нормален човек е изпитвал или изпитва разочарование от крайбрежията. Хотелиерската индустрия не спира да се разраства, стягайки все повече бетонната прегръдка около водата. Една разходка по плажовете у нас чертае гледка на брегове, задръстени от хотели, чадъри, мръсни заведения и безобразен шум. Заради това, вместо да носи така жадуваното чувство на пустота, днес морето е превърнато в истерична какафония. В неуправляем гмеж от летовници, които са се напрегнали до краен предел в опит да изпитат една отдавна изгубена свобода, чрез условията, с които те самите са я зачеркнали. При тези обстоятелства не е странно, че все повече хора се запътват към подводието. Любопитството към водолазното гмуркане е голямо. Но след като видях нещата отдолу, разбрах защо запалените гмуркачи отричат идеята този спорт да се превръща в моден лайфстайл. Любовта към морето е много ревнива. Кара те да си подозрителен към другите, които споделят твоята страст и с това застрашават последната останала свобода - тази на подводния свят. Изненадата може да стане твърде позната, а навикът всички да я търсят - да притъпи удоволствието от това, да я откриеш.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал