С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 юли 2008, 19:18, 4523 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Дъното като музей

Черно море пази в дълбочините си напълно запазени потънали кораби.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
дно от най-големите предизвикателства пред фантазията на професионалните и спортни водолази е спускането до потънали кораби или т.нар. wreck diving. По света има няколко много посещавани останки, като най-известните са тези на лайнера "Андреа Дория", който лежи в крайбрежието на Нантакет, Масачузетс. Спускането на големи дълбочини взима и много жертви. Само на "Андреа Дория" са загинали четиринайсет водолаза. Не случайно казват, че за гмуркането до останки и в пещери (най-опасният спорт) най-важната част от водолазната ти екипировка е мозъкът.

Българското Черноморие не предлага красиви места с корали. Животинският свят е много беден, защото солеността на морето е много ниска. Освен това в Черно море видимостта е сравнително малка. Ако го сравним с Червено море, където видимостта е 40 метра, то при нас е едва 6. Но пък в сравнение с Балтийско море е много по-бистро. Онова, с което Черно море е предпочитано за спускания, е богатата си история. От древни времена тук е имало корабоплаване и съответно корабокрушения. Така че се очаква на дъното да лежат стотици кораби и интересни находки. В тях е бъдещето на водолазните спускания и по-специално на техническото гмуркане по нашите ширини.


Съществува теория (поддържана и от българските геолози в лицето на професор Петко Димитров), според която старата брегова ивица е била много по-широка, а днес е превзета от морето. Преди седем-осем хиляди години Черно море е било сладководно езеро и неговата повърхност е била на 100-120 метра по-ниско от тази на Средиземно море. В резултат на топенето на ледниците и други процеси се отваря Босфорът и водите на Средиземно море започват да нахлуват в Черно море, като покачват катастрофално бързо нивото му. Счита се, че само за едно денонощие нивото се е качвало между 7 и 14 метра. Морето отвоювало огромни площи от сушата. Хората, които живеели на брега, бягали панически и оставяли покъщнина, сгради, цели градове. Целият им някогашен бит се очаква да бъде открит на 100, 120 метра дълбочина. В света не е позната друга морска катастрофа с подобен мащаб и бързина. Тръгвайки от тези факти, изследователите твърдят, че тук се е зародила дори библейската легенда за Ной и неговия кораб.

Облягайки се на тези хипотези, с проф. Петко Димитров се свързва прочутият американски океанолог проф.Робърт Балард, откривателят на потъналия "Титаник". През 2002 г. ученият пристига в България, за да работи с Института по океанология. Екипът му открива кораб с амфори от 4 век пр.н.е. на дълбочина от 73 метра. Това е най-старият кораб, намерен по крайбрежиeто на Черно море, и то тук, в близост до нос Калиакра.

Балард е очарован от съхранението на находките по Черноморието. На дълбочина от 300 метра е открит друг по-малък и не толкова древен кораб с мачти, като въжето на самата мачта стои запазено вследствие на сероводорода, който не позволява на дървото и на въжената материя да се разложат, тъй като не допуска навлизането на кислород. Сега на дълбочина по-голяма от 200 метра в Черно море няма живот. До този момент откритите кораби на дълбочини по-големи от 30, 40 метра не са много. Според професионалните водолази добра новина е, че корабите, открити на плитки дълбочини, са малко, защото те са сравнително лесно достъпни и затова и напълно окрадени. На дълбочините над 30 метра опасностите са повече, но и възможността да се открият и изследват напълно запазени находки е наистина голяма. Иманярството под вода е широко разпространено и често води до фатален край за неопитния водолаз. Тръпката от това да се движиш на ръба е много голяма, но винаги цената за този риск е човешкият живот. Затова и водолазните спускания на големи дълбочини изискват много добра подготовка, висока отговорност и здрав разум.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47779 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16717 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Нуно Гомес: Единствено небето е граница

Световният рекордьор по техническо гмуркане влиза в дълбокото, за да преодолее себе си.

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10