Дъното като музей

Черно море пази в дълбочините си напълно запазени потънали кораби.

дно от най-големите предизвикателства пред фантазията на професионалните и спортни водолази е спускането до потънали кораби или т.нар. wreck diving. По света има няколко много посещавани останки, като най-известните са тези на лайнера "Андреа Дория", който лежи в крайбрежието на Нантакет, Масачузетс. Спускането на големи дълбочини взима и много жертви. Само на "Андреа Дория" са загинали четиринайсет водолаза. Не случайно казват, че за гмуркането до останки и в пещери (най-опасният спорт) най-важната част от водолазната ти екипировка е мозъкът.

Българското Черноморие не предлага красиви места с корали. Животинският свят е много беден, защото солеността на морето е много ниска. Освен това в Черно море видимостта е сравнително малка. Ако го сравним с Червено море, където видимостта е 40 метра, то при нас е едва 6. Но пък в сравнение с Балтийско море е много по-бистро. Онова, с което Черно море е предпочитано за спускания, е богатата си история. От древни времена тук е имало корабоплаване и съответно корабокрушения. Така че се очаква на дъното да лежат стотици кораби и интересни находки. В тях е бъдещето на водолазните спускания и по-специално на техническото гмуркане по нашите ширини.

Съществува теория (поддържана и от българските геолози в лицето на професор Петко Димитров), според която старата брегова ивица е била много по-широка, а днес е превзета от морето. Преди седем-осем хиляди години Черно море е било сладководно езеро и неговата повърхност е била на 100-120 метра по-ниско от тази на Средиземно море. В резултат на топенето на ледниците и други процеси се отваря Босфорът и водите на Средиземно море започват да нахлуват в Черно море, като покачват катастрофално бързо нивото му. Счита се, че само за едно денонощие нивото се е качвало между 7 и 14 метра. Морето отвоювало огромни площи от сушата. Хората, които живеели на брега, бягали панически и оставяли покъщнина, сгради, цели градове. Целият им някогашен бит се очаква да бъде открит на 100, 120 метра дълбочина. В света не е позната друга морска катастрофа с подобен мащаб и бързина. Тръгвайки от тези факти, изследователите твърдят, че тук се е зародила дори библейската легенда за Ной и неговия кораб.

Облягайки се на тези хипотези, с проф. Петко Димитров се свързва прочутият американски океанолог проф.Робърт Балард, откривателят на потъналия "Титаник". През 2002 г. ученият пристига в България, за да работи с Института по океанология. Екипът му открива кораб с амфори от 4 век пр.н.е. на дълбочина от 73 метра. Това е най-старият кораб, намерен по крайбрежиeто на Черно море, и то тук, в близост до нос Калиакра.

Балард е очарован от съхранението на находките по Черноморието. На дълбочина от 300 метра е открит друг по-малък и не толкова древен кораб с мачти, като въжето на самата мачта стои запазено вследствие на сероводорода, който не позволява на дървото и на въжената материя да се разложат, тъй като не допуска навлизането на кислород. Сега на дълбочина по-голяма от 200 метра в Черно море няма живот. До този момент откритите кораби на дълбочини по-големи от 30, 40 метра не са много. Според професионалните водолази добра новина е, че корабите, открити на плитки дълбочини, са малко, защото те са сравнително лесно достъпни и затова и напълно окрадени. На дълбочините над 30 метра опасностите са повече, но и възможността да се открият и изследват напълно запазени находки е наистина голяма. Иманярството под вода е широко разпространено и често води до фатален край за неопитния водолаз. Тръпката от това да се движиш на ръба е много голяма, но винаги цената за този риск е човешкият живот. Затова и водолазните спускания на големи дълбочини изискват много добра подготовка, висока отговорност и здрав разум.

Още от Капитал