Гмуркането - начин на живот

Океанологът Илия Кръстев и водолазът Педро за водолазните тънкостите и паметта на водата

   ©  Цветелина Ангелова
   ©  Цветелина Ангелова

покоен възрастен мъж, с отмерена реч, който гледа право в очите ви. Отговаря на въпросите изчерпателно, а от време на време подвига вежди, издавайки, че е учуден. Това е Илия Кръстев - човекът, написал учебник по водолазно дело и посветил целия си живот на създаване на дълбоководни водолазни технологии в Института по океанология във Варна. За разлика от него Педро - водолазът, известен на всички гмуркачи с този прякор, е буре барут. Той често избухва в смях и разказва едновременно три истории. Срещам се с двамата ветерани в Русалка, където обучават новобранци като мен за спортни водолазни спускания. След предварителното проучване на клубовете по крайбрежието, издаващи сертификати за водолази, избрах именно мястото, в което работят не просто инструктори, а учени, които имат зад гърба си хиляди гмуркания под вода. "Ние го наричаме водолазно спускане, но напоследък това спускане с водолазни съоръжения започнаха да го наричат гмуркане", започва Илия.

За разлика от традиционното гмуркане водолазното е с дихателна апаратура, която подава въздух под такова налягане, под каквото се намирате. Причината е, че с увеличаване на дълбочината и налягането се увеличава - на всеки 10 м морска вода то нараства с една атмосфера. На сушата имаме една, на 10 метра вече са две - една от въздуха и една от тези 10 метра воден слой, на който се намираме. На 40 м ще имаме 5 атмосфери налягане. То не се усеща, защото се разпределя равномерно по цялото тяло, което е съставено от над 80% вода, а водата е практически несвиваема.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал