Театър на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър на Балканите

БИТЕФ се открива с "От плюс до минус безкрайност" на френската Compagnie III

Театър на Балканите

През септември акцент са международните фестивали БИТЕФ, Белград и "На брега", Бургас

1888 прочитания

БИТЕФ се открива с "От плюс до минус безкрайност" на френската Compagnie III

©


дна композиция за пет пиана без пианисти, една пиеса без действащи лица, един спектакъл без актьори обещава да се превърне във фокус на 42-ото издание на международния театрален фестивал БИТЕФ, Белград (15 - 28 септември). Спектакълът на немския композитор и театрален режисьор Хайнер Гьобелс Stifter’s Things ("Нещата на Стифтер", играе се на 25, 26 и 27 септември) прилича на халюцинация, в която се преплитат поезия и политика, векове и настроения: от болезнена меланхолия (Бах, изсвирен като дъждовни капки), до мрачна мизантропия (заявлението на Клод Леви-Строс: "Не намирам причина да вярвам в човечеството"), през оптимизма на Малкълм Х, че времената са вече други, и апокалиптични картини от екологични катастрофи. Както личи от заглавието, той е посветен на Адалберт Стифтер, писател и художник от началото на ХІХ в., прекланяйки се пред неговия усет за детайлите и уж незначителните подробности в живота. Този 80-минутен спектакъл инсталация цели да насочи вниманието на зрителите към неща, които обикновено остават незабелязани в едно представление - звук и светлина. Сега именно те са в главната роля, а сякаш повикани от музиката на петте пиана се редуват картини на снеговалеж и бурен океан, пейзажи от Ренесанса и Романтизма, лесове и ракови клетки...

Темата на тазгодишното издание на БИТЕФ, един от най-мащабните и авторитетни театрални фестивали в Европа и най-големият на Балканите, е "Трагикомедията - трагедията на нашето време". Очевидно превърнатата в гротеска от Димитър Гочев древногръцка трагедия "Персите" напълно отговаря на темата на фестивала. Спектакълът на българския режисьор, който повече от 20 години живее и работи в Германия, беше обявен за представление на годината от немската критика и е познат и на българската публика от миналогодишния гастрол на режисьора в София. Той се играе в Белград на 27 и 28 септември.

В програмата на БИТЕФ е и един друг фаворит на българската публика, който тя видя в програмата на "Варненско лято 2007" - "Соня" на латвийския режисьор Алвис Херманис (22 и 23 септември). А десет години след като спечели белградските зрители с Do the Europeans!Do it! Do it! Do it! Do it!, на фестивала отново идва театралният режисьор и композитор Кристоф Марталер, едно от имената, които дават облика на немскоезичния театър в наши дни. Неговият Lack of Space е безмилостна сатира на средната класа - зад привидното й благополучие прозират гротескни образи и екзистенциална безнадеждност.

Фестивалът се открива с "От плюс до минус безкрайност" (15 септември) на френската Compagnie 111. Софийската публика ще може да види техния спектакъл на 22 септември в програмата на Sofia Dance Week.

Домакините се представят с "Едип цар" на Софокъл, Национален театър, Белград с режисьор Вида Огнянович (16 септември) и операта на Моцарт "Дон Жуан" (20 и 21 септември).

Макар и не толкова амбициозен, в началото на септември в България също започва театрален фестивал. Това е десетото, юбилейно издание на Международния фестивал "На брега" в Бургас (7 - 14 септември). Откриването е поверено на Народния театър: авторският спектакъл на Велко Кънев "Дванайсет разгневени монолога", който дори софийската публика още не е гледала (18 ч.), и "Иванов" на Маргарита Младенова (20 ч.). Крикор Азарян е поканен с диптиха си по Чехов "Чайка" (ТБА, 11 септември, 20 ч.) и "Три сестри" (Младежки театър, 14 септември, 19 ч.), който закрива фестивала.

Останалото в програмата: "Валентинов ден" на Явор Гърдев и "Животно на трона" на Теди Москов (и двата са продукция на "Зад канала"), "Мъртвешки танц" на Маргарита Младенова ("Сфумато") и "Сексуалните неврози на нашите родители" на Николай Поляков ("Възраждане"). Домакините са избрали да участват с "Двамата веронци" на Шекспир, чийто режисьор е директорът на ДТ "Адриана Будевска" и основател на фестивала Борислав Чакринов. Негова постановка е и едно от чуждестранните заглавия - "Куцльото от остров Инишман" на Мартин Макдона (театър "Балтийски дом" - Санкт-Петербург, Русия), познато и на софийската публика от постановката в МГТ "Зад канала" "Куцльото от забутания остров".

Другият спектакъл, оправдаващ донякъде международния статут на фестивала, е пак на "Балтийски дом" - "Златният човек". Текстът е на италианската актриса Александра Бедино, стъпил върху спомени на участници във Втората световна война, документални материали и писма на войници. Рамката е красива градска легенда за италианец, който в продължение на дълги години безнадеждно очаква на гарата завръщането на сина си от войната. А за да познае синът остарелия си баща, старецът покрива костюма си със златна боя.

Режисьор на "Златният човек" е флорентинецът Рикардо Сотили. Режисьор, драматург и автор на културни проекти, през 80-те години той работи в театър-студиите на Москва, откъдето е и интересът му към руската литература и драматургия. Негови спектакли са по произведения на Толстой, Чехов, Кафка, Мрожек, Пирандело.

дна композиция за пет пиана без пианисти, една пиеса без действащи лица, един спектакъл без актьори обещава да се превърне във фокус на 42-ото издание на международния театрален фестивал БИТЕФ, Белград (15 - 28 септември). Спектакълът на немския композитор и театрален режисьор Хайнер Гьобелс Stifter’s Things ("Нещата на Стифтер", играе се на 25, 26 и 27 септември) прилича на халюцинация, в която се преплитат поезия и политика, векове и настроения: от болезнена меланхолия (Бах, изсвирен като дъждовни капки), до мрачна мизантропия (заявлението на Клод Леви-Строс: "Не намирам причина да вярвам в човечеството"), през оптимизма на Малкълм Х, че времената са вече други, и апокалиптични картини от екологични катастрофи. Както личи от заглавието, той е посветен на Адалберт Стифтер, писател и художник от началото на ХІХ в., прекланяйки се пред неговия усет за детайлите и уж незначителните подробности в живота. Този 80-минутен спектакъл инсталация цели да насочи вниманието на зрителите към неща, които обикновено остават незабелязани в едно представление - звук и светлина. Сега именно те са в главната роля, а сякаш повикани от музиката на петте пиана се редуват картини на снеговалеж и бурен океан, пейзажи от Ренесанса и Романтизма, лесове и ракови клетки...

Темата на тазгодишното издание на БИТЕФ, един от най-мащабните и авторитетни театрални фестивали в Европа и най-големият на Балканите, е "Трагикомедията - трагедията на нашето време". Очевидно превърнатата в гротеска от Димитър Гочев древногръцка трагедия "Персите" напълно отговаря на темата на фестивала. Спектакълът на българския режисьор, който повече от 20 години живее и работи в Германия, беше обявен за представление на годината от немската критика и е познат и на българската публика от миналогодишния гастрол на режисьора в София. Той се играе в Белград на 27 и 28 септември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Упадък?

Упадък?

Гара за всички

Гара за всички

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.