С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 10 сеп 2008, 19:00, 5472 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Послания от спрея

Графитите - култура или вандализъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
реди близо 15 000 години хората са рисували бизони и коне по стените на пещерите и това официално е най-древното познато визуално изкуство. Културният скок за тези години е от образа на бизона до надписа "Bin Laden rocks". Какво точно се е случило на човечеството за толкова време, каква е логиката на тази еволюция, никой не знае. Графитите, изкуството на драскането и писането, обаче хвърлят светлина върху хората, които първо искат да убият животно, а само след миг искат да покажат среден пръст на властта.

Графитите, в модерния вариант, в който ги познаваме, се появяват още през 20-те години на миналия век. 20 години по-късно е епидемията на надписа "Килрой беше тук" - надпис поставян навсякъде по света като част от поп страната на Втората световна война. Оттук в същността на графитите е идеята за нечие присъствие - този, който рисува анонимно по стената, е бил единственият присъствал, чиито следи остават. Да рисуваш графити по стената е като да оставиш синка по врата на жената, която е твоя. Графитите са арт белег за социална значимост, татуировка на нечия уникалност в хаоса на публичното пространство. Всеки, който разклаща добре спрея преди употреба, рисува и скрива себе си едновременно - тънка е линията между интимния жест да заявиш себе си и неуязвимостта на анонимността. Другият най-известен графит от това време е "Йосарян живее", препратка към главния герой на "Параграф 22". Графитите започват да стават медиа на политически активизъм, а според много и на политически анархизъм.


Много от графитите съдържат имената на политически лидери и режими, радикални тези по религиозни и социални проблеми - кратко и ясно като "Буш на сапун". Писането с аерозолна боя върху фасадата на държавна институция е вече само по себе си политическо действие. Някъде между магическата сила на заклинанието и социалната мощ на манифеста се крие политическия ефект на графитите. Агресията и арогантността, които често се заявяват с цинични изрази, са само средства за постигане на този ефект. За да бъде бъде един графит политически активен, всеки уличен "артист" вярва, че мнението и изкуството му са универсални, т.е., че пише от името на всички. В противен случай графитите като политически акт биха били единствено йероглиф на нечий частен гняв или възторг.

Дали графитите са изкуство или просто форма на вандализъм е друг въпрос. Като изкуство те са смесица между калиграфия, криптография, художествено майсторство и добра концепция - един графомански занаят, който в идеалния случай трябва да променя социалното ни живеене. От своя страна вандализъм е всичко направено без внимание към детайла, без съзнание за важността си - ако най-изкусният калиграф на света нарисува думата "кур" върху сградата на нечие посолство, това не е вандализъм. Разбира се, вандализъм е и всяко посегателство върху собственост, която не е твоя - сигурно затова вещите в занаята никога не биха написали "кур" никъде, дори и със златна боя. Графитите са едно от изкуствата, които определят въобще идеята за градска среда, наред с добрата канализация, трамваите и държавните институциите. Ърбън културата е винаги със случайно оцветени ламарини около строежите, с надраскани подлези и герои, които нощем като пияни феи вкарват леки халюцинации на иначе подредените градове. Когато метрото заприлича на книга, написана от луд и илюстрирана от някой още по-луд, тогава има град. През 70-те в Ню Йорк един от пионерите на жанра Таки 183 започва кариерата си точно в метрото, за да стигне по-късно и до страниците на "Ню Йорк таймс". Таки 183, което се превръща в хералдичен за нюйоркското метро графит, е съкращение от името на гръцкия емигрант Деметраки и номера на улицата, където живее. После се появява и Трейси 168, във времената на т.нар. bubble style - където буквите приличат на добре оплетени желирани бонбони, а криптографията прави изкуството по-майсторско. Всичко това е завъртяно около Бронкс и другите 3 елемента на хип-хоп културата. Двама от най-известните графити артистите на ХХ век са Кийт Харинг и Жан-Мишел Баскиат. Първият рисува предимно с тебешир, пак в метрото на Ню Йорк, и става иконично разпознаваем със своето "светещо бебе" - контур на лазещо бебе в рамка от чертичките на излъчваната от него светлина. Жан-Мишел Баскиат е хаитянин, отгледан в Бруклин, който успява да премине трудната отсечка между улицата и галерията. Най-известният му графит е "SAMO SHIT", което се произнася като "same ol shit", а цитатът, който остава за поколенията е Всеки ред означава нещо". В името на досието Баският умира от свръхдоза хероин през 1988, а десет години след това американският артист Джулиан Шнабл снима биографията му. Въпреки славата на тези артисти и митологията на това изкуство, в наши дни Ню Йорк е забранил със закон графитите. Продажбата на аерозолна боя на малолетни е като продажбата на алкохол или хероин - забранена със закон. Така че рефлексите за това дали графитите са изкуство или не нямат нищо общо с властта, която налага законния стерилитет на публичното пространство. Както Камю пише "Светът на котката не е светът на мравояда", така и съдията никога няма да може да види гения и хулигана в един и същ човек.

Сигурно в името на изкуството България не забранява нищо и една врътка около Централния пластичен паметник до НДК и бул. "Сливница" го доказва. Метрото, от друга страна, остава лабораторно чисто, с лека усмивка за някои. А между поета и боята е любовната връзка, която създава най-емоционалната част от стила на града, в който живеем.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47779 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16717 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Да боядисаш слон

Стрийт артът все повече набира сила по света и вече има своите имена емблеми

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10