С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 сеп 2008, 16:29, 1916 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Валери

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
омчешкият му вид успешно маскира факта, че е 25-годишен дипломиран архитект, завършил в Щутгарт, който вече работи за софийско архитектурно бюро. А подведен от кроткото и благовъзпитано поведение, неговият събеседник изобщо не би заподозрял страстта му по среднощни улични акции, които са на ръба на закона. На този събеседник и през ум не би му минало, че Валери е успял да привлече като съзаклятник дори собствения си баща, който понякога му помага да носят боите и скелето. Майка му все още държи фронта и отказва да сподели нелегалните им занимания. Затова си седи вкъщи и се притеснява за двамата си мъже.

За да си го представите по-лесно (той предпочита да остане в анонимност, може да го познаете само по неговия таг - xpome) - Валери е с външността на Том Сойер и с духа на Хъкълбери Фин. Въпреки че любимият му комиксов герой е частният детектив Inch High (не, изобщо не прилича на него). Как би се нарисувал той самият ли - ами, като едно непораснало дете.


Слуша фънк и хеви метъл, предпочитаната група е "Бийсти бойс", наскоро е гледал за първи път "Имало едно време в Америка" и оттогава за него това е Филмът. Е, останалите с Робърт де Ниро - също. И старите български филми.

От година и половина неговата виртуална общност е fotolog.com: "По-първична като качество, с по-малко и малки като размер снимки в сравнение с devianart.com, затова пък контактът с хората е по-бърз. Миналата година отидохме на стоп до Букурещ и там човек, когото познавахме само от интернет, ни даде ключовете от апартамента си."





Как се запали по стрийтарта?
Към края на 10-и клас усетих, че виждам града (Валери е роден в София - бел. авт.) по по-различен начин от другите хора и ми се поиска да го променя. Двата пътя за това са графитите и архитектурата. Затова започнах да рисувам графити и да уча архитектура - стана едновременно. В Щутгарт обаче не съм правил графити заради реалната опасност да попадна в полицията. В България има по-голяма търпимост, или може би по-голямо безразличие към работата на стрийтарт артистите.

По стрийтарта се запалих от интернет, защото навремето в България имаше само графити, а навън хората правеха плакати, рисуваха с тебешир и спрей... Честно казано, стрийтартът и досега не е навлязъл съвсем тук, защото това е въпрос и на финанси - материалите не са никак евтини.

Какво те накара да излезеш на улицата?
Там публиката е много по-близо.

Заредени ли са с някакво политическо, социално или културно послание работите ти?
Не. Въпреки че всеки от нас има някаква позиция, ние не я изразяваме по този начин. Реагираме по-скоро на градската среда и обстановката - прозорци и дупки в стените, и се съобразявам с това как ще се впишат работите ни в нея. Наскоро на Женския пазар нарисувахме една китара, около 30 м дълга - от стената стърчеше арматура и ние я използвахме като елемент от рисунката. Като цяло повечето хора се ограничават с фигуративни елементи.

Преди време обаче направих едно парче на ул. "Любен Каравелов" за един бездомен човек, който живееше на ъгъла под козирката на бивш цветарски магазин само с дюшек и няколко торби багаж. Веднъж отидох посред бял ден при него и написах homeless на стената. Успях да го завърша, преди един дядо да ме подгони с виковете, че ще повика полиция. За съжаление бездомникът почина малко по-късно. Парчето още си стои, но вече изгуби смисъла си…

Кое е най-характерно за почерка ти на стрийтартист?
Това, че се занимавам с буквите от кирилицата и тяхната конструкция. Стремя се да правя или симетрични надписи, или такива, при които буквите са с една и съща основа и са в хармония. Целта ми е хем да бъдат четливи, хем да са нещо по-особено, да предизвикват интерес. Отначало рисувах и фигури, но усетих, че не е там силата ми.

Има ли вероятност стилът ти да бъде "опитомен"?
Сигурно. Човек израства и започва да мисли за други неща, но ако има желание, може да си остане "некултивиран". Това е един от добрите начини да останеш млад.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47807 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16722 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Ивайло

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10