С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 сеп 2008, 16:55, 2130 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Ивайло

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ко сте достатъчно бързи, все още може да видите последната му работа отпреди две седмици върху стените на бившата военноморска база на о. "Св. Кирик" в пристанището на Созопол, която скоро може би ще се превърне в казино. Този път му се разминало без усложнения, защото базата е отдавна разформирована и необитаема, а "пазачът се оказа лесен". Случвало му се е обаче, притиснат от "обстоятелствата", да завърши някоя рисунка за рекордно време - буквално броени минути. А веднъж дори прекарал цяла нощ в районното заедно с други любители на екстремните преживявания заради пръскането. На сутринта били изправени на съд. Добре, че съдията се оказал широко скроен и отсъдил, че не са извършили престъпление.

Ивайло е от Сливен и наскоро навърши 22 г. Четвърта година учи графичен дизайн в НБУ и работи като графичен дизайнер. Тагът му е Arno - наследство от часовете по френски в гимназията. А тези, които го познават, твърдят, че героите му винаги приличат на него. Рисунките му често съдържат ирония, дори сарказъм - като един разплут човек, потънал във фотьойла с дистанционно в ръка, или пък господин с куче, когато трудно може да се различи стопанинът от домашния любимец.


В работата си не държи на мащаба и рисува с удоволствие както върху стени, така и върху значки и тишърти. И не съжалява, ако някой белоса стената малко след като е завършил рисунката си. Не смята това за хвърлени на вятъра труд и средства. Сигурен е, че следващата му рисунка ще е още по-добра: "Развиването на една идея и представянето й на стената е много по-стойностно за мен", казва.


Как се запали по стрийтарта?
В края на зимата на 2003 г. мой съученик донесе снимки от едно мероприятие на пристанището в Созопол. Стори ми се много интересно и най-вече различно. Започнах да разглеждам сайтове, отначало само прерисувах от тях, запознах се и с хора от Сливен, които вече рисуваха. Те ми предложиха да правя с тях общи парчета, но най-напред ми даваха само да боядисвам с четка, нищо повече. Докато не реших, че е време да пробвам сам. Колкото повече рисувах, толкова повече ми ставаше ясно, че човек трябва да има сериозни художествени умения за по-сложните рисунки - като това как да прехвърлиш един малък проект върху стената, но със същия мащаб. Затова започнах да се занимавам с рисуване. А преди това учех в природо-математическа гимназия - доста встрани от рисуването.

Проблемите, които трябваше да реша, определиха избора ми. Превърнах хобито си в професия. Мисля, че така би трябвало да постъпва всеки човек, но са малко тия, които го правят. Просто трябва да работиш това, което ти доставя удоволствие.



Какво те накара да излезеш на улицата?
В самото начало изобщо не исках много хора да виждат нещата ми. Главното беше да ми се случи нещо интересно, затова рисувах по строежи и скрити места. После поканихме в Сливен доста хора отвън - само българи, нямахме много възможности - които бяха много по-добри, за да се запознаем с тях и да видим те как пръскат. А като организатори естествено запазихме повечето боя за себе си. По това време всичките ми пари отиваха за боя, която на всичкото отгоре не беше и много качествена.

С течение на времето, като направех нещо красиво, вече ми се искаше да го покажа. Искаше ми се да променя и отношението на хората в Сливен към стрийтарта, което не беше, меко казано, позитивно.

Има хора, които рисуват на централни места, където рискът да те хванат е много по-голям, точно заради тръпката. Там мотивацията е друга - те правят бързи неща и не държат толкова на качеството, колкото на адреналина. Повечето от тях са нелегални артисти. Но и аз имам моменти, когато търся тази тръпка. Повечето ми проекти обаче са по-мащабни и изработването им отнема по няколко дни. Тогава търся разрешени стени. Преди две години отидох в общината, занесох им снимки, обясних им за какво става дума и те ни отстъпиха стени, на които да рисуваме. Даже ни отпуснаха и боя. В София процедурата е много по-сложна - за да стигнеш до някого в общината, трябва да имаш вътрешен човек. А ще е много хубаво да има например нещо като Hall of Fame, където хората да се събират и да рисуват легално.

Заредени ли са с някакво политическо, социално или културно послание работите ти?
Ако искам непременно да кажа нещо чрез рисунките си, ще го направя, но досега не се е случвало.

Кое е най-характерно за почерка ти на стрийтартист?
Макар че според мен работите ми се отличават доста от останалите, нямам някаква "запазена марка". Предпочитам да правя различни неща. Рисуването на едно и също нещо пречи да се развиваш.

Има ли вероятност стилът ти да бъде "опитомен"?
За щастие професията ми не е такава, която вкарва в рамки - в нея нещата са много по-свободни. Идеи от стрийтарта понякога влизат в работата ми на графичен дизайнер и обратно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47803 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16721 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Стефан

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10