С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 16 окт 2008, 19:55, 14384 прочитания

ТЕМАТА Битакът в Малашевци

Вехтошарски рай, продаващ минало

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Битакът е едно от местата, на които можеш да видиш това
състояние на "човешко, твърде човешко", в което човек стои
извън цивилизацията, докато продава артефактите й."
от М.Б.


Едно от най-колоритните места в София несъмнено е битакът в квартал  Малашевци. Той съществува от години, още отпреди политическите промени. През 90-те се преструктурира за кратко и се измества в канала на реката при Сточна гара, за да се завърне в пълния си блясък и на старото си място преди три години. Битакът посреща с миризма на нафталин-пот-кебапчета-плесен и дънеща сръбска музика. Повечето продавачи са цигани. Твърди се, че голяма част от тях работят в чистотата и откриват вещите във или до кофите. Това обуславя и невероятната смрад на пазара, която става нетърпима, ако напече слънце. Въпреки нея обаче битакът е редовна дестинация на много хора през уикенда. Най-добре е да се ходи в събота, защото тогава има повече неща. В неделя се продава онова, което е останало от предния ден. Пазарът започва от рано сутринта и продължава до максимум 2 часа следобед. Като по команда продавачите започват да прибират нещата около 12.30.


Гледката на битака разкрива множество хора и цялото ни минало, разпиляно върху загниващи килими, вестници или направо върху земята. Сред купищата боклук можеш да намериш истински съкровища от детството. Там има всичко. Буквално. Включая последния брой на Light на цена от 0.50 ст.  Също и автомобилни, велосипедни и прочие части, техника, ментета, оригинали, книги, дрехи, хиляди джунджурии - до една непотребни, скъсани плавници, счупени шнорхели, обувки по една от чифт, боклуци с цени между 0.30 и 1 лв., сакове, маратонки, стари албуми със снимки отпреди 1930 г., писма, неработещи часовници, значки, нещо златно, сребърни предметчета, хубави картички, стари фирмени играчки, монети, броеве на pif от 70-те, опушени лампи за телевизор, ръждясало зъболекарско огледалце, сутиени, каски, китари, чене, употребявани вибратори, стари дрехи, оръжие... наистина всичко.  Преди на битака са се продавали предимно крадени предмети. Сега не е точно така.

Не се знае дали се е променил същинският източник на вещите, но със сигурност се е променило говоренето за пазара. Хората вече говорят за боклуци, а не за крадени вещи. Това разказват тези, които и преди, и сега продават на битака. Говорене, което следва митологията на мястото. Преди години всичко е свързано с икономиката на Нямането, защото липсвали много неща, и е   логично да се говори за крадени вещи, които идват и носят със себе си Имане. Преди 1989 г. на битака се откриват вносни стоки. Доста от контрабандата е изместена към този пазар и той е единствената възможност да се домогнеш до омърсената западнокапиталистическа реалност под формата на дънки, маратонки, касетофони, части за автомобили, значки, плакати и куп други, неща - всички те идващи от обрани апартаменти в бивша Югославия или изхвърлени стоки от "по- на запад". След промените тази схема престава да съществува и се замества от говоренето за боклуци. Това превръща битака във вехтошарски рай. Една от редовните реплики, с които посетителите на пазара се сблъскват там, е "Всичко от кофата". Това не спира хората да купуват. Напротив. Дори засилват потреблението, защото битакът изведнъж се превръща в антропологическо и археологическо находище, в което можеш да разпознаеш личното си минало.

Хората, които посещават битака, се делят на три големи групи. Първата от тях е заета от тези, които търсят автентика. Нещо близко и свързано с личния опит. Предмети от детството, които могат да варират от комикс до любим модел гуменка. Това е най-широката група потребители, и то не само в България, а навсякъде, където има подобни пазари. Има хора, които отиват там на рутинен пазар, най-вече за части - велосипедни или автомобилни, защото на битака се продават и нови вещи. И третата група са хора, които купуват на безценица стоки от битака, за да ги препродават след това в антиквариати с надценка от 300 до 600%, че и повече. Факт е, че в повечето случаи циганите не знаят какво продават. Една от големите легенди за битака е, че антиквариат е закупил за десетина лева часовник, който след това е продал за сто хиляди. Дали това е истина или не, е друг въпрос. Има всички предпоставки да е така. Всички истории за битака се артикулират от продавачите, за да създадат един или друг ореол на мястото. Затова и точно чрез пазара добре може да се проследи и обществената промяна. Вече не новото е недостижимо, а старото. Хората имат нужда от минало.



Битакът е пазар в истинския смисъл на тази дума. Там не е валидно поведението, в което питаш за цената и се съобразяваш с нея. "Кажи колко даваш, това е пазар", е репликата на продавачите. Така можеш да спазариш даден предмет от 10 лв. на 4 лв.  Битакът изисква и малко по-различно облекло - колкото по-скромно и вехто, толкова по-добре. Така продавачите те приемат за част от тях и пазаренето започва от по-ниска цена. Има обичай, според който новите продавачи на пазара не се подбиват с цена на първия ден. Вярва се, че това носи лош късмет. Всички тези неща са част от митологията на мястото. На битака всичко е сделка. Включително сексът. Ако си жена и пазаруваш там, със сигурност ще получиш сексуални предложения. И то съвсем директно. Това флиртуване също е един от ритуалите на пазара. Всъщност са необходими няколко посещения, за да навлезеш в тези ритуали и да се научиш да разпознаваш вещите. След това е почти сигурно, че ще попаднеш на някоя находка.
Какво открих аз, вижте на страница 20, като проследите черния цвят на флумастера.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47159 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16621 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Женски пазар revisited

Тесли, носени галоши и китайски бисквитки под звуците на Ози Озбърн

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността