С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 16 окт 2008, 20:02, 7456 прочитания

ТЕМАТА Женски пазар revisited

Тесли, носени галоши и китайски бисквитки под звуците на Ози Озбърн

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ТЕМАТА

Якорудският пазар

Място за хора, гълъби, овце и боб

16 окт 2008

ТЕМАТА

Битакът в Малашевци

Вехтошарски рай, продаващ минало

16 окт 2008

От редактора

Пазар на истории

16 окт 2008
 далечните времена, които дори баба ми не си спомня. Когато градът е свършвал на ъгъла на улиците "Раковски" и "Гургулят". Когато около парламента е имало голо поле, в което са виели вълци и са се случвали ужасни неща. Тогава, отдавна, отдавна Женският пазар вече е съществувал. Съществувал е и като Конски пазар. Съществуваше и като пазар "Георги Кирков".

Магията
Удоволствието от посещението на Женския пазар мога да сравня с необяснимото за мен желание на повечето хора да посещават мола - разходка, шляене и закупуване на вещи, допреди минута напълно ненужни, но в секундата, в която си ги видял - животоспасяващи.


Маршрутът
Отправно място е вечното ловно поле - ъгълът на "Витошка" и "Патриарха". Минавам покрай витрините, заблеяните чужденци, хората с торби на Sisley в ръце, сватбарите и облечените в златно шаферки около църквата "Света Неделя", преизподнята на метрото, Халите. Тръгвам по уличката покрай Синагогата и скоро забравям, че преди малко съм стояла пред витрината на Estee Lauder. Бившият еврейски, арменски и какво ли още не квартал. Мястото с най-красивите стари сгради в София. Фактът, че има красиви стари сгради в София, ме удря някъде между лопатките. Свикнала съм с мисълта за красивите стари сгради в други градове. В София се чувствам все едно съм открила съкровище с неясно приложение. Откривам част от един друг град в града си. Част от един друг център, изместен с годините. В приземните етажи на къщите сега има арабски месарници (около арабските месарници се излежават охранени котараци, изгубили стимул за уличен живот), магазини, в които продават наргилета и одежди за кючекчийки. Прозорците им са мръсни и мъртви. Слепи прозорци.

"Момиче, накъде си тръгнала с тази дълга пола?! Бълхи, бълхи, навсякъде има бълхи. Целият град е пълен с бълхи", предупреждава ме загрижена възрастна жена. Следва описание на малките червени точки, които ще се появят по краката ми, след като бъда полазена. Пазарът, който след десетина метра се изправя пред мен с цялата си дължина, не е за хора, които се страхуват от мръсотия (все пак навивам полата си нагоре). Прилича на басейн с няколко коридора. Средният - за плодове и зеленчуци, баки сирене и свински бутове, е най-бързият. Продавач слуша Ози Озбърн пред огромен куп грозде. Всичко е като на пазара на "Графа", но по много. Стоя очарована пред сергия, специализирана в продажбата на различни видове люти чушки. Разбирам, че нищо не разбирам от люти чушки. Както и че много от лютите чушки не са люти. Липсват ми дядовците - гъбари с раници, пълни с гъби със странни имена - пърхутки, масленки, рижики... Вдясно можеш да си купиш наистина всичко за "добрия стопанин".

Прави лопати и тесли, боядисани в синьо, железни строги нашийници за каракачанки или други животни с приложение, чамове, разсад за домати и виолетки. На земята, под ватер линията - "стока" с разнообразно съдържание - химикалки, които нямат вид като да пишат, учебници по машинно чертане и автобиографията на Елизабет Тейлър делят едно одеяло с чинии и чаши с битови мотиви и стари обувки. Стоката тук е нещо, което навсякъде другаде е боклук. Трябва да поемеш дълбоко дъх и да се гмурнеш в него. Да заровиш ръце и да застанеш лице в лице с продавача. Да отвориш старите тенекиени кутии, да откриеш съкровищата, които някое малко момче е скрило в тях през осемдесетте. Възможностите са неограничени - всичко е за продан - колекции от салфетки, изящни стъкла за ракия от началото на миналия век, галоши... носени. Трудно ми е да си говоря с продавачите от този коридор. Или ме е страх. Деца, заспали в кашони, деца, танцуващи с покривка около кръста. Мъж с червило на устните и кръв по ръката. Това или е истинският живот, или е съществуване далеч по-фантастично от моето. Брауново. Брауново е добра дума за любимия ми магазин - естественото продължение на този коридор, изтласкан в една странична уличка зад паметника на Кирков. Стая, натъпкана догоре със съдържанието на килерите и шкафовете на безименни баби от Освобождението до наши дни. Натъпкана така, че в нея не може да се влиза. Правилно сглобени, вещите, които може да разгледаш само през прозореца, биха съставили разумна вселена. Само че тук просто са изсипани. На границата между този и онзи свят стои белобрад човечец, готов да извади необходимото с помощта на дълъг прът. Пита те от какво имаш нужда. От каквото и да имаш нужда, намира се някъде там.



Задната част на пазара с многобройните, но съвсем прозаични тъмносини анцузи и златни сутиени, е по-безинтересна. Помня как като деца идвахме да си купуваме глина от грънчарите и развивахме бурна приложническа дейност. Трябваше да отидем на пазара в специален ден, за да си купим изключително ценната бяла глина от местния глинен дилър. Грънчарите още ги има. Иска ми се да ги питам дали още продават от онази, бялата. Керамичните прасета ме гледат хипнотично. Отминаваме.

Компанията
За подобен трип е изключително важно да имаш другар в идиотията си. Негнуслив, издръжлив, любопитен и точно толкова запален, колкото си и ти. Някой склонен да сподели телешкия ти възторг от златните и сребърни газови лампи, който ще те смушка да влезете в сутерените и да проверите какво има там. С когото да снимате и да слушате как някой свири на тромбон в златния следобед. Сродна душа. Със сродните ми души финишираме в китайския супермаркет. Китайският супермаркет е нещо като пазар в пазара. Нещо като отделна вселена. Китайският супермаркет е място, където можеш да експериментираш със себе си. Би ли рискувал с китайската козметика за избелване на кожата с билки, за които чуваш за пръв път? Китайска паста за зъби... поне се надяваш да е паста за зъби. Чесалото за гръб, което винаги си искал, но не смееш да си признаеш. Китайските храни! В частта с китайските храни стоим поне половин час, въпреки че, ако започнем да четем етикетите, може да продължи цял следобед. Рамен с ферментирала соя и свински ребра с джолан...Тънки бисквити, които изглеждат безобидно шоколадови, но се оказват с плънка от чесън или говеждо. Черни сушени кайсии. Изброявам само някои от нещата, които сме пробвали (бисквитките са изненадващо хубави, но никога, никога не се доближавайте до сушените кайсии). Мътни сосове и безцветен оризов оцет, хранителни добавки, които укрепват имунната система, намаляват холестерола и се борят с досадно растящите косми в ушите. Последните се радват на твърда фенска маса - жени на средна възраст, които знаят точно какво търсят и се насочват направо към стелажа с хранителните добавки.

Краят на пътешествието
В края на пътешествието винаги трябва да има чаша чай и поне един скептик, на когото да се похвалиш със завоюваното. Да го увериш, че по собствена воля и в пълно съзнание харчиш пари за "всички тези глупости". И като финален акт на триумф над здравия разум да му пробуташ поне една бисквитка с говеждо...

Какво си избрах от Женския пазар, вижте на стр. 20, следвайте синия цвят на флумастера.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 46065 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 15992 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Якорудският пазар

Място за хора, гълъби, овце и боб

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете