Блясъкът на чистия ум
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Блясъкът на чистия ум

Блясъкът на чистия ум

Учителят по медитация Перица Георгиев-Пепси за света, в който живеем, и как човек да се обърне към светлината

9805 прочитания

© Здравко Станев


Влизам в стаята истински притеснена. Под меката светлина, спускаща се над дивана в хола, в поза лотос седи човек с прошарена щръкнала коса. Облечен е с тъмен суичър и небрежен спортен панталон. Ноктите на ръцете му са дълги поне 1 см. На коленете си е поставил розов лист А4, на който с пастели рисува знака ОМ. Не ме поглежда. Продължава съсредоточено и сериозно да си рисува. Това е Пепси. Дошла съм при него, за да се запознаем, и ако той приеме добре енергията, която излъчвам аз, да поговорим. Притеснявам се, че няма да се съгласи, защото приятелите ми, при които живее временно, дни наред са ми повтаряли, че "той не е като обикновените хора". Мистичните описания за способностите на учителя-йога са успели да изградят у мен представата за тайнствено същество, което изскача зад всеки ъгъл на въображението ми и ме плаши. Успявам да се справя с несигурността, сипвам си чаша вода и сядам до него.

"Вие, медиите, трябва да сте много внимателни. Отговорността ви в обществото е голяма. Медиите оцветяват съзнанието, те трябва да са обективни, да не държат само на тъмната страна и на сензацията, защото може да е измислица. Медиите могат да влеят положителна енергия, надежда - но не фалшива, като карат хората да си купят нещо, а за вътрешна промяна и вдъхновение." Съгласявам се с Пепси. Обяснявам му, че се старая винаги да откривам положителните идеи и хора, които да служат за пример. Той се усмихва съзаклятнически и ми отвръща: "Давай, питай ме каквото те интересува."

Перица Георгиев-Пепси е роден в Македония, но казва, че е от националността и религията на дишащите. Появил се е на бял свят в Скопие преди 52 години. Започнал да се занимава с йога през 1980 и оттогава животът му е различен. Помни съвсем ясно кое го е запалило - една хайку поема, на която попаднал, когато бил на 16 години. Поемата била на Башо и звучала така: "Той погледна цветето и стана цвете край пътя." Дотогава, твърди, успявал да си обясни всичко, което започвал да чете - Достоевски, Фройд, стотици томове художествена литература, купища книги за будизъм, йога и духовност, но за първи път се натъкнал на думи, които не разбрал. Няколко дни коанът мъчил Пепси и дори прочитал книгата четири пъти, залъгвал се с други коани като "да забравиш за дзен е дзен", но не успявал да го преодолее. Затова решил, че трябва да си обясни нелогичното, да го изживее. После си купил първата книга за йога на Ясмина Пульо. От нея разбрал, че йогата дава конкретни напътствия - например, че докато дишаш по определен начин, ще успееш да промениш съзнанието си. "В това вече мога да повярвам, логично е, мога да го изпитам, да го приложа, да видя дали работи", разказва Пепси.

Първият му учител се казвал Паблос Хасанагас. Преподавал хатха йога - началната стъпка, с която обучаваните разбирали как да усещат тялото си. "Тогава осъзнах колко съм неосъзнат... Знаех за нирвана, чел съм за дзен, голям акъл имах, полемизирах и побеждавах в споровете, но това не беше нищо повече от интелектуална суета, огромно его. В емоционален план, в привързаността, с отношенията, бях доникъде." В уроците Паблос карал учениците си да се концентрират как ходят и стъпват, обяснявал им как да отпуснат тялото си милиметър по милиметър, да почувстват кожата си, после мускулите, най-накрая да свържат съзнанието си със сърцето и да влияят на неговия ритъм... "По онова време пиех много алкохол, пуших цигари. Бях художник и водех разпуснат бохемски живот, всяка вечер се събирахме с приятели и правихме купони. Аз се кефех да го правя и никога не съм си забранявал нещо, правех каквото искам. Но когато започнах с йогата, този начин на живот престана от само себе си - паля цигара, но тя вече ми е отвратителна. Все едно на бебе да даваш да пуши... Веднъж си спомням, че след йога отидох на купон, сипаха ми едно вино, аз го отпих и попитах - какво е това, нафта ли е?! А беше същото вино, което съм пил предишния ден... Така постепенно спрях всичко. Моите приятели започнаха да се шегуват с мен, защото не се появявах вече на купони, стоях си вкъщи и мантрувах. Десет години всеки ден почти по 8 часа се занимавах с йогистки техники, за да изчистя токсините от тялото си - сам като в килия. Тези отрови, с които се бях напълнил за целия си живот, ми влияеха на съзнанието. Така се бях пречистил, че като изпия един швепс, ми се замъгляваше съзнанието и ме заболяваше глава."

Питам Пепси дали творците не се нуждаят от стимуланти, за да творят - той е художник, завършил е Художествената академия в Скопие. Да не забравяме и великите писатели и музиканти, които са използвали алкохол и наркотици. Да, казва той, наркотиците и алкохолът освобождават подсъзнанието и отпускат спирачките у човека, но те го оцветяват в самото творческо тяло, дават от влиянието си, така че резултатът не е чист и е изкривен. "Човек трябва да твори в съзнание. Има много пияници, но те не могат да напишат книга като Буковски, има много наркомани, но те не са Джими Хендрикс. Бетовен не е взимал нищо, а е чувал вътрешната музика, защото е бил глух и е задвижил енергийното си поле на високо ниво, издигнал е съзнанието си. Ключът към творчеството у човека е неговото вътрешно израстване, а творчеството вдъхновява израстването у другите. Ако един музикант изживява дълбоко вътрешно състояние на любов или спокойствие, когато чуем музиката му, ние се вдъхновяваме за подобни качества все едно той ни ги дава директно. Творецът има отговорност в творчеството да прояви нещо, което е нужно за духовно събуждане на останалите. Не можеш да станеш сутрин и да кажеш - днес нещо ми е писнало, станал съм на ляв крак, мразя себе си, искам да утрепя всички, и да седнеш да нарисуваш една картина - нали после на хората ще им стане зле от нея. Може и да им хареса, да си я купят, но ще им влияе зле. Затова трябва отговорност и съзнание в творчеството."

Пепси сякаш е способен да говори непрекъснато и да обясни всичко. Иска ми се да го оставя да обяснява, без да мисля за ограниченията на страниците. Всъщност Пепси идва в България точно с тази цел - да изнася лекции по медитация. Пристигнал тук през 1994, като последвал заръката на учителя си Шри Чинмой, под чието крило бил 11 години. Започнал да прави курсове навсякъде, където успявал, най-вече в София и Пловдив. От името на фондацията "Шри Чинмой" заедно с други съмишленици наемали подходяща зала, разлепяли плакати за уроци по медитация по улиците и хората идвали. Питам го дали българите не генерират повече негативна енергия, отколкото другите. Не, това изобщо не е истина, отговаря ми той. "Българите не са съвсем положителни, но в Македония например също се простира негативна енергия. Навсякъде има отрицателна енергия, да не храним илюзии. Тук, в България, има доста потиснато съзнание. Хората не могат да се изразяват, защото още от деца ги мачкат да не правят нещо. Всички като малки сме изпитали тази травма. Оттук и потиснатите гняв и омраза - днес мразиш учителя, после гаджето. Може да прожектираш в гаджето си ролята на баща ти и да искаш да му отмъщаваш, а в същото време да го обичаш. Никой не си казва "ти ме дразниш, махай се оттук" все от добро възпитание. Напоследък обаче възпитанието пада и излиза гневът. А той идва от дълбока неосъзнатост на нас самите, не идва от другаде. Но всички трябва да разберат, че трябва да изливат гнева си терапевтично, за да не стане травматично. Когато се гневим, ние можем да задвижваме негативни сили към себе си, да предизвикаме лоша карма. Ако вземеш да се ядосаш и убиеш жена си, няма да стане по-добре. Ако потиснеш гнева, няма да убиеш жена си, но ще си удариш колата."

Какво да правим с гнева обаче, питам го аз. Трудно е да го контролираш, все едно да хванеш вятъра в ръката си и да го спреш. "Сам човек трябва да изработи спокойствието си чрез себепознание. Не може никой да ни го даде отвън, да го налее в фунийка, няма гуру, учител, който да ти сипе мир и любов. Това е едно погрешно отношение. Хората се връзват за фалшиви неща и се разочароват. Много от тях имат нужда да се изразят, но не го разбират - затова се напиват, ходят по дискотеки, карат се, защото са неизразени, а всъщност са ядосани. Всички хора имат нужда от спокойствие и вътрешно удовлетворение. Да си сам и да си в мир със себе си. Ти си мислиш "сам съм, колко ми е неприятно, ще съм по-добре в компания с други хора..." и излизаш, за да бъдеш в компания с някого - но пак не си, защото се срещаш с друг човек, който също е излязъл, защото не се чувства добре сам. Просяци търсят други просяци, никой не е богат и всеки се опитва да изпроси от другия това, дето го няма. Затова в отношенията няма спокойствие."

Засега Пепси е спрял да преподава уроци по медитация. Рисува, прави изложби и иска да организира нещо като школа, в която да помага на хората да изразяват себе си. Преди години заедно с група "Зеро" в Македония, с която практикувал естествен дизайн (рисуване върху стени, прозорци, къщи), се е занимавал и с пърформънси и инсталации. "Изкуството може да помогне на хората да се изразят, като се пречистят чрез творческия импулс, но не по класическия модел. Нужно е да се комбинират дихателни упражнения, медитативни състояния, танц, рисуване. Трябва да има експресия, за да се изразят потиснатите емоции чрез цветове, ритъм, звуци. Творчеството дава пътя на трансформация на съзнанието, а не религията - защото виж тя докъде ни докара... Човек има мисия да дава любов, светлина, мир и да ги сподели с другите - това е смисълът на съществуването му. Ако аз имам мир в себе си, ще го споделя с теб; ако аз съм спокоен, и ти ще се успокоиш."

Фотограф: Здравко Станев

Влизам в стаята истински притеснена. Под меката светлина, спускаща се над дивана в хола, в поза лотос седи човек с прошарена щръкнала коса. Облечен е с тъмен суичър и небрежен спортен панталон. Ноктите на ръцете му са дълги поне 1 см. На коленете си е поставил розов лист А4, на който с пастели рисува знака ОМ. Не ме поглежда. Продължава съсредоточено и сериозно да си рисува. Това е Пепси. Дошла съм при него, за да се запознаем, и ако той приеме добре енергията, която излъчвам аз, да поговорим. Притеснявам се, че няма да се съгласи, защото приятелите ми, при които живее временно, дни наред са ми повтаряли, че "той не е като обикновените хора". Мистичните описания за способностите на учителя-йога са успели да изградят у мен представата за тайнствено същество, което изскача зад всеки ъгъл на въображението ми и ме плаши. Успявам да се справя с несигурността, сипвам си чаша вода и сядам до него.

"Вие, медиите, трябва да сте много внимателни. Отговорността ви в обществото е голяма. Медиите оцветяват съзнанието, те трябва да са обективни, да не държат само на тъмната страна и на сензацията, защото може да е измислица. Медиите могат да влеят положителна енергия, надежда - но не фалшива, като карат хората да си купят нещо, а за вътрешна промяна и вдъхновение." Съгласявам се с Пепси. Обяснявам му, че се старая винаги да откривам положителните идеи и хора, които да служат за пример. Той се усмихва съзаклятнически и ми отвръща: "Давай, питай ме каквото те интересува."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    иван

    миризлив мистик. ега ти йогата тоя е 300 кила. какво е пречиствал, не знам.

  • 2
    Avatar :-|
    beni

    дано повече хора да погледнат в себе си и да се опитат да намерят радост и любов към света

  • 3
    Avatar :-|
    Coca Cola

    bullshit!!

  • 4
    infantilna avatar :-|
    инфантилна

    Доста неприятно създание, на няколко пъти съм имала контакт с него, оставя усещане за нечистоплътност, всякаква. Както и "чистата" двойка от предната статия, чиито гуру се води. Незнам какви наркотици взимат,ама е време да ги спрат.

  • 5
    Avatar :-P
    Злобни очи Злобно сърце носят

    Злобата и зависта толкова е впита в нас, че веднага сме склонни да оплюваме и хулим някой, който е заложил задника си да опознае Кой всъщност е Той. А в света тези хора са малцинство. Стархотна статия. Доста интересна и поучителна.

  • 6
    Avatar :-|
    Teo

    Благодаря за статията! Основна функция на Учителя е да служи като огледало за собствения ум на ученика. И точно по това трябва да се разбере докъде сме стигнали в развитието си. От това по какъв начин го възприемаме, зависи и каква е връзката ни и отвореността към него. Пожелавам на всички, много радост!

  • gv

    Чудесна статия :)

  • 8
    Avatar :-|
    Eternal Sunshine of the Spotless Mind

    Човекът от профила не изглежда нито блестящ, нито чистоплътен, нито пък звучи умно. По-скоро е от ония класически йога-случаи, дето изпитват душевен оргазъм да разправят на другите колко са пречистени и как пръднята им мирише на сандалово дърво.

    Тоя не е загубил нищо от егото си, напротив- избил е в друга посока и е получил хипер-разширение на чувството си за значимост.

    Може да е постигнал някаква степен на задоволство и по-малко невротичност от средния кюстендилец, но едва ли е еталон за живота.

  • 9
    Avatar :-|
    make

    има един МОХАБЕТ хахаха, що е маке все е юнак, що е юнак все е лайноо.
    пепси обаче казва че не е маке, т.е. не е юнак и не е лайно.
    добре звучи, кефи ме брадата, сигурно си се кефи на живота, колко от нас си се кефят на живота???

  • 10
    Avatar :-P
    proletna

    :)първо усмивки за всички.Доста неща са изписани малко по-горе. Да, всеки има право на собствено мнение,но не винаги това което виждат очите е това което вижда душата.Нека всеки който не е доволен от статията или от учителя,намери своя път на светллина:),всеки има своя!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Упадък?

Упадък?

Гара за всички

Гара за всички

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK