С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Снимка
 
 Фотограф: Васил Германов/ think tank lab

Кралицата–фея

7101 прочитания На цял екран



Танцуващата Силфида
На 29 април тази година на голям бенефисен концерт прима балерината на Софийската опера Маша Илиева се раздели с публиката. За този концерт тя избра да танцува една от любимите си роли – Силфида от едноименния балет на Льовенскьолд. Това е и едно емблематично за балерината превъплъщение: Силфида – въздушната фея, живееща във Вълшебната гора, толкова ефирна и прекрасна, че, забравяйки годеницата си, в нея лудо се влюбва обикновеният, земен младеж Джеймс. Когато Маша Илиева танцува в тази роля, сред публиката е обичайно да чуете (аз поне съм го чувала, наистина): "Неземна е тази Маша!" Ами да, така е. Феите са неземни.
Сигурно, когато е била съвсем малко момиченце, просто влюбено в балета и съвсем непознаващо земните му и невълшебни страни, Маша си е мечтала за друго. Да е Одета и Одилия белият и черният лебед, или Жизел – неспирно танцуващата влюбена млада селянка, пренебрегваща предупрежденията, че ако танцува твърде много, може да се превърне в дух. Може би дори не си е мечтала за балет. Поне в началото, когато започва с гимнастика.
"И така, аз от 5-6-годишна започнах да се занимавам с гимнастика - първо художествена, после спортна. Честно казано, без кой знае какви успехи. Но си беше една добра физическа подготовка. Просто нямаше къде да се ходи на балет в "Красна поляна". Най-близкото място беше Дворецът на пионерите. А то си беше много далече. Докато стадионът беше до нас.

Аз съм родена в София, но майка ми е рускиня. Родена е в Ленинград – тогава, сега си е пак Санкт Петербург. Възпитана е в духа на този град, където всички обичат балета и въобще изкуството, обичат града си, ценят го. Има някакъв аристократизъм там... Майка ми е ходила в театрална школа, но не е имала възможностите да направи кой знае какво. Но винаги е обичала балета и все си мислела, че ако има момиченце, ще го даде да играе балет."
Момиченцето Маша наистина тръгва на балет. Приемат го в балетното училище. Още на следващата година, в 5-и клас, заминава за Ленинград. Защото е много, много талантливо, а най-доброто място да учиш балет е именно там.
"Сама? Била си на не повече от 10 години. А повечето хора живеят с родителите си чак до 16-17-годишни, ако не и след това?!"
"Аз на 17 започнах работа. Да, сама бях там. Но имаше и други българчета, не бях чак като кукувица сама... До 11 клас бях там и като завърших, се върнах и ме приеха в операта. Но това време беше най-важното, защото тогава там се изградих като личност. Получих образование, възпитание, знания за професията. И голяма балетна култура. И днес мисля, че там е мястото. Без да съм пристрастна, когато гледам балета в Санкт Петербург – това е една класа, която трудно може да се постигне."

"И като дойде в операта...?"
"Като дойдох, бях най-малката. А имаше и много прими – Калина Богоева, Красимира Колдамова, Вера Кирова, Евгения Кръстева... И като започнах работа, все така си вървеше... Все най-малката, най-малката... Имаш време, имаш време. Ще стане, ама когато ти дойде времето. Имаше една друга група, завършили преди мен в Ленинград, и на мен ми беше много мъчно, защото винаги когато имаше балетен конкурс, ги пращаха тях. Обаче една година решиха да изпратят нас, малките, на конкурса в Москва. Но знаеш ли защо? Имаше такава практика и се знаеше, че българите ги късат задължително. И никой не искаше да ходи там, затова отидохме ние. То наистина беше голям опит. Танцувахме на сцената на Болшой театър и естествено ни скъсаха всичките. Шегата беше, че ни бяха взели билет за отиване и връщане след първия тур. Било си е ясно отначало. След това веднага имаше конкурс в Толбухин [Добрич], беше съвсем нов. Там спечелих. Но в Москва така се бях стресирала, че имах чувството, че ще се загубя някъде. След това лека-полека тръгнаха нещата..."
Тръгват, и още как. Освен този конкурс на следващата година Маша печели награда на Международния балетен конкурс във Варна. Изиграва и първата си главна роля – Маша (!) в балета "Лешникотрошачката" от Чайковски. За нея е избрана лично от Юрий Григорович, тогава директор на Болшой балет. През 1990 Маша Илиева става прима балерина. Защото има не само изключителна техника, но и силно артистично присъствие. Което за тогавашните времена си е истинско постижение.

"Как се става прима? Като изиграеш много главни роли, имаш определени умения или просто трябва да натрупаш трудов стаж, за да те назначат?"
"Зависи. Някоя изиграва една роля и я назначават, друга – много повече.
Аз тогава изиграх "Лебедово езеро", "Лешникотрошачката" - първият спектакъл, "Жизел", след това пак "Лебедово езеро". Имах няколко главни роли зад гърба си и пак имаше "рано ти е още, имаш време"... Но най-сетне времето дойде. За съжаление бяха много тежки години въобще за България. Беше много трудно да се работи, не получавахме и заплати."
"Не си ли помисли да се махнеш оттук?"
"Опитах да си потърся работа в чужбина. Обиколих няколко града в Германия. Гледат ти дипломата и ти казват – ти си прима балерина, но ние нямаме място за прима балерина. Имаме за обикновена балерина.
Или - имаш награда от Международния конкурс във Варна, но ти си българка и затова са те наградили. И всякакви такива неща, които трябва да преглътнеш. И си казваш: по-добре да не съм тука да ги слушам тия глупости... Единственото място, където ми хареса и мен ме харесаха, беше операта в Амстердам. Предложиха ми договор. И като започнах да давам данните си, те изведнъж се стряскат: ама вие къде живеете. Ами, в България, казвам. Ама ние разбрахме, че сте от Германия. Аз казвам, а, не, идвам от Германия, но живея в България. И те – о, ама това е много сложно, защото ние много пътуваме и всеки път трябва да ви се вади виза. И така не се получи. Аз се прибрах по живо по здраво и продължих без повече опити. И си казах, че такава ми е съдбата."

"Но ти направи много точно в тези трудни години. Стана художествен ръководител на Националния балет. Това не е ли административна длъжност, как се нагърби с нея?"
"Първо, че е административна, и второ – винаги съм си мислела, че ако някой ден ми предложат въобще такова нещо – ще откажа. Защото напълно съм разбирала затрудненията на хората на това място – как всички искат от тях нещо, а те де факто са с вързани ръце. Злоба, критика, всичко негативно е насочено към тях. В крайна сметка реших, че ще се опитам да направя нещо. Поне ще опитам."
И Маша Илиева не просто опитва, а го прави. Множество концерти, които тя особено обича, и много турнета. Няколко нови постановки – възстановяване на "Силфида" в оригиналния вариант, "Гето" – модерна танцова постановка... Броила е, че са някъде около 7. И специално, което в балетния свят е много ценено и престижно – постановка на Баланчин (съвременен прочит на класическия балет). Всички големи трупи по света се гордеят да имат такива постановки. Те са и изключително скъпи. Тя успява чрез американското посолство да осигури средства и мечтата става факт. И още един факт. Най-хубавият. Публиката на балета се връща.
Сега, месеци след големия бенефисен концерт, питам Маша ще продължи ли да танцува. Тя помълчава, после сериозно и премислено ми казва: "Не. Не ми се танцува. Човек трябва да може да си сложи граница. Иначе е все хайде още малко, хайде още малко... Но аз имам много други неща, които да правя."
Вярвам й. А и съм сигурна, че има и друг вид танц, който тя владее.

Учителката Силфида
Денят е вторник, навън е над 30 градуса и почти опечена влизам в консерваторията, официално известна като ДМА. Залата е малка, в единия край - пиано, до него седи Маша. Четири млади момичета правят някакви странни, но определено красиви движения. Всъщност се разгряват преди изпит, който ще започне след минути. Изпитът е по балетна педагогика, а преподавателят им е Маша Илиева. Говори на всички на "ти", спокойно и приятелски, но без излишна фамилиарност. "С какво почваме, изберете си, мазурка, пицикато, па дьо троа?" Долу-горе се оправям с термини като мазурка и пицикато, дори и спомен от па дьо троа имам (и аз като дете съм въплъщавала началната фаза на родителската мечта да ме видят някой ден като Одета или Жизел), но оттам нататък се включват едни фуете, плие, релеве и безброй други, на които дори имената не мога да възпроизведа. Отказвам се от идеята да питам за тях и да разбера какво точно означават. Важното е, че момичетата си ги знаят. За Маша е ясно. Изпитът тече, танцуват по двойки, по тройки, всички заедно. Тя понякога ги връща, винаги коментира, спокойно ги изчаква да си починат. Накрая ги разпитва някакви неща от историята на балета. "Не може да не знаят това. Не само защото ще преподават, а и защото това е част от културата на един човек, който иска да се занимава с балет." След изпита в кафето на консерваторията и двете успяваме да се удържим и да не посягаме към страхотните сладкиши, които се предлагат там.

Говорим за преподаването и децата. Маша създава своя детска балетна школа още през 1995. В момента все още репетират в "Лиляна Димитрова", но са пред изгонване. Новата директорка искала само представителни състави. Представителни! А има много малки деца, които наистина искат да учат балет. Някои от тях сигурно са бъдещи прима балерини. Като Ралица например. Ралица е на 11 и ще се явява на първия си конкурс. Маша я готви за него всеки ден в една от залите на операта. Или където намерят. Много красива, много слаба и много малка. Повтаря ли, повтаря едно и също нещо. Отделни елементи. Чудя се как въобще държи крехкото си телце на тези палци. Изглежда ми толкова чудна и ефирна. И истинска балерина. Когато Маша й показва нещо обаче, разликата просто ме блъсва. Виждам всъщност колко много има в Маша – всеки жест, плавно движение на ръката, изнасяне на крака... Докато Ралица си облепва пръстите, преди да обуе палците, Маша ми казва, че в момента има няколко талантливи млади балерини с бъдеще. Може би именно сред тях е и бъдещата Маша Илиева, мисля си аз. Само че те искали навън. Защото тук е много трудно. Казва ми и как навремето, след лятото, като започвала репетициите, пръстите й все били в кръв. На Ралица не са, защото има кой да й казва какво се прави. Маша Илиева много добре знае това. Дисертацията й е на тема работа с деца до 7 години. Предстои да излезе и като книга. "Това са неща, които научих по време на работа... И са много важни. Защото освен за балета трябва да имаш познания по анатомия, детска психология. Книгата е за хора, които ще преподават балет, и те трябва да знаят например защо на определена възраст детето просто не възприема, защо не трябва да се натоварва костната система и т.н." Всъщност книгата е вече трета за Маша. Преди нея са "Чудният свят на танца, или как се стига до магията" и "Моят балет". Репетицията свършва, а на мен страшно ми се иска Ралица да спечели този конкурс. Направо да ги разбие.

Силфида със сърце
Преди няколко години едно от децата на Маша заболява от рак и умира. До последния момент искало да танцува. Всичко друго, казвало, само от балет не ме спирайте. Оттогава всяка година малките балетисти от школата правят благотворителни концерти за онкоболните деца. А днес Маша Илиева отива в отделението, за да им занесе подарък. Мястото е ИСУЛ. В пансиона към отделението, където децата, които са само за терапия и спят с родителите си, е възможно най-неболнично. Обзаведен е изцяло от фондация "Ангелия" – на името на момиченцето, което е танцувало при Маша. От две години тя ходи при децата в онкологията. Днес носи голямо куче. Подарък за занималнята. Пансионът има нови чаршафи, но възглавниците са стари. "Аз ще донеса", казва Маша. Занималнята е с много играчки – коли, компютър с игри и какво ли не. Там е малкият Вики с родителите си, вече здрав. Познават се отпреди с Маша. Тя ги разпитва, те разказват. Видимо щастливи са. Още по-малкият Теди пък е бил на терапия, отива си с майка си, после пак ще идват. Той повече мълчи. Идва и едно по-голямо момиче – тийнейджърка, от Ямбол е, много приятна, ведра и умна. Иска да се снима с Маша. Разбирам, че тя преподава на такива деца безплатно, ако поискат. Деси Балджиева от фондацията ми казва: "Не можеш да си представиш какво прави тя за нас." Сигурно не мога. Затова и разказът ми е кратък. А и самата Маша няма да говори за това. За тези неща не се говори. Те просто се правят. Ако имаш сърце.

Земната Силфида
След сесията на Маша Илиева за списание "Плейбой", която си беше артеротика и нищо надолу, след която се заговори за това какво се случва с българския балет и след която балерините престанаха да бъдат просто едни танцьорки, при това не особено известни, договорът й като директор на Националния балет беше прекратен. "След това като че ли хората останаха с впечатление, че съм уволнена, че не танцувам повече. Отпаднаха ми много ангажименти, което не беше добре. Имаше и хора, които ми казваха, яж си попарата сега. Не съжалявам за това, нищо лошо не съм направила и няма какво повече да добавя. Но много от тях не разбираха какво се случва в балета и още продължават да не разбират."
Маша Илиева е една от тези балерини, които разбират точно какво се случва в балета и продължава да работи за него. И с преподаването си, и с книгите си. А когато не работи, защото тя работи много, обича просто да се помотае из къщи. "Мотая се от точка А до точка Б без никакъв смисъл. Може би трябва да кажа, че чета... но аз вечер го правя. Приятно ми е да се помотая, защото сме от 9 в операта, значи трябва да стана в 7.30 и до края на деня да работя. И ми се иска да нямам подредено време през почивния ден." Като повечето от нас и тя има приятели, които обича, приятел, с когото живее добре и се разбират, обича да пътува, предпочита море пред планина, ходила е на много места в Европа, но не и в Америка.
"Много отдавна не бях ходила в Санкт Петербург, но миналата година през септември, защото аз съм родена на 11 септември, моят приятел ми направи подарък за рождения ден и ходихме. Много ми беше хубаво."
"Искаш ли да кажеш още нещо, което не съм те питала, а ти е важно?" Отново сме в кафето на консерваторията, където пак пием вода и пак не ядем сладкиши.
"Ами... мисля да ходя да работя." Васил Германов/ think tank lab

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София