С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Снимка
 
 Фотограф: Тихомир Рачева/ No Frame Studio

Вълшебна нощ

4992 прочитания На цял екран

Веселина Сариева за петата "Нощ на музеите и галериите"

"Нощи има много, но първата е направена в Берлин през 1997", уточнява Веселина Сариева в късната сутрин след една друга нощ, в която е работила върху юбилеен вестник. Заради петия рожден ден на галерия "Сариев"  създателите й Катрин и Веселина Сариеви приготвят извънредно печатно издание, финализират ремонт, организират парти и планират официалното представяне на първата арт работа в реновираната галерия. Поводът за тази дългоочаквана среща обаче е друг: предстои петата "Нощ на музеите и галериите" в Пловдив. Инициатор и двигател на събитието отново е неизчерпаемата Веселина Сариева - същата, която направи възможно за една нощ всяка година от 2005 насам галериите и музеите в родния й град да са отворени дълго след края на работното време. Тя е родена в ранния януари на късните седемдесет години. Завършва "Славянски филологии" и за малко е преподавател в университета, пише предимно поезия, създава галерия "Сариев", организира "Нощта" в Пловдив, а междувременно грабва няколко награди за литература и за личност и събитие, раздвижили художествената среда и вдъхновили Пловдив. Същата Веселина сега се стреми да превърне изкуството в начин на живот, прави artnewscafé, нощите й често са будни, а някои от тях - особено специални.

Първата нощ
"Ами, как стана всичко..." В късната сутрин тя леко се смъква на стола, за да се настани удобно върху възглавницата, и отпива мляко с какао от бяла чаша с кръгла дръжка. После изключва телефона си, за да не я прекъсва на всеки седем минути, и започва да разказва на един дъх. "Отидох на гости на един приятел в Германия. Там видях една книжка, която много ме впечатли - за нощта на музеите в Дюселдорф, пълна с много информация и събития. Казах си, че това е перфектно за Пловдив, нашият формат - музеи, галерии - всичко да живее!" След още няколко немски нощи Веселина Сариева "хал хабер си нямала" какво трябва да направи, но се върнала под тепетата и започнала да действа.

Нашата нощ
"Сега бих казала, че хората, които участваха в "Нощта" в началото, го направиха и заради уважение към баща ми. Никой не ме познаваше и през цялото време бях повече дъщерята на Веселин Сариев, отколкото каквото и да било друго. Ако това е окей за една година обаче, на следващата няма да стане." Тя изглежда леко развълнувана, когато си припомня нощите на 2005. Говори за хората, които й подават ръка на старта, с признателност и е в състояние дълго и подробно да разказва за тях, да ги назовава по малки и пълни имена, да цитира реакциите им, да благодари за срещите си с тях и за последвалите приятелства.
Естествено тя съвсем ясно си спомня и за забележките на онези съграждани, които услужливо се опитват да я приземят, за да не си мисли, че като е направила една галерия, може да направи и "Нощ на музеите и галериите". "Добре, отвръщала Веселина на скептиците в галериите, музеите и останалите институции, аз ще направя, каквото мисля, че трябва да се направи, а вие вложете минимални усилия. Оттам нататък, каквото стане - стане, правим го и ще видим. По този начин започнах – с доказване."

Една вечер
...преди "Нощта", докато вечеряли, майка й изведнъж просто така изстреляла: "Дай да направим една галерия!" Двете решили да използват освободеното от наематели помещение (което само по себе си също е цяла фамилна история) и да пренесат в него духа на Веселин Сариев: "Той беше човек, който умееше да случва нещата около себе си, имаше много приятели художници и наистина живееше в този пловдивски ритъм - на града на художниците." Новото артистично пространство се концентрирало около керамиката, но заедно с него се родила и идеята, че естетическите вкусове трябва да се възпитават. Така галерията се посветила и на всички останали външни проекти с кауза, като най-грандиозният межу тях бил кръстен "Нощта на музеите и галериите". По това време Веселина работела като двоен агент с ясното съзнание, че галерията и най-вече "Нощта" трябва да докажат потенциала си още в първата година, защото след това ще бъде късно.

Дългата нощ
В точното време и на точното място, в нощта на 30 септември 2005, Веселина била в собствената си галерия заедно с "леко иронична изложба" за оптимистичната и песимистичната представа за "Нощта", концерт отпред и усещане, което сега описва като "цяла нощ не знаех къде се намирам, беше наистина нещо небивало... Младите хора дойдоха и събитието се получи. В Музея на Съединението например влязоха толкова хора, колкото иначе за половин година, и то от принудителни групи (примерно заведени по задължение ученици)". В резултат на следващата година се появили нови желаещи, а тенденцията се задълбочавала с времето и досега няма отказали се участници. "С годините "Нощта" започна да придобива популярност, дейностите станаха много и се наложи да направим фондацията "Отворени изкуства", за да може тя да поеме организацията и да събира средства. Иначе в първата година буквално взех парите от едното място и отидох в печатницата, без да знам дали ми стигат или не. По-нататък направихме и програмна схема – разделихме програмата на музеи, галерии, живи градски места, театър и т.н."

Нощта на нощите
Сега, пет години след първата, Веселина отново е непоклатима: "Това, което исках да направя и да кажа с "Нощта на музеите и галериите", е следното: ние ви каним да се забавляваме, да видите и да влезете. Абсолютно съм убедена, че всеки човек може да съпреживее и да усети изкуството, особено ако в ролята на куратор имаме човек, който умее да преведе езика на изкуството на езика на посетителите." Няколко години по-късно ехото от тези думи отеква и в други български градове, последователи на инициативата, в които "Нощта" постепенно мигрира.

Но...

в един мощен момент Веселина Сариева осъзнала, че само нейната енергия не е достатъчна, за да промени културната обстановка толкова, колкото би й се искало: "Това, което се случва в един Берлин по време на "Нощта", не може да стане в един Пловдив. Най-малкото тук не може да бъде показано подобно изкуство, защото ги няма тези музеи, галерии, политики. Въпреки че имах огромни очаквания за "Нощта", аз самата установих, че със собствените си сили не мога да променя толкова средата, че изведнъж всичко да стане. Затова решихме да направим нещо по-малко." Този извод преобърнал ентусиазма й в нова посока и така се появил поредният проект – artnewscafé. Година след като е реализирала и него, докато си пие какаото, Веселина оценява, че тъкмо това място й носи много по-голямо удовлетворение от всичко останало: "Ето, най-общо казано, ние сме едно локално кафене, обаче издаваме арт бюлетин, който е насочващ. Младите хора се приобщават към изкуството и тук наистина виждам реалните резултати - мъничките резултати в малка аудитория от хора... Спрях да се хвърлям на много голямото."

Ощ
Това е заглавието на една от стихосбирките на поетесата Веселина Сариева. Равносметката на галеристката обаче сега звучи така: "Зарязах цялата си академична работа, работата с книгите и текста, които много, много ми липсват, за да развия и създам ситуация тук." В онази сутрин след нощта, посветена на вестника, и преди да си разкажем за всички останали нощи, срещаме Веселина в утрото да крачи по нейната улица с един хляб в ръка. Носи го у дома за закуска и най-гостоприемно ни кани с нея. Масата вече е подредена, водата за чай е гореща, няколко мейла трябва да отлетят между две филийки с масло, а телефонът започва да звъни все по-често. "Как протича един мой ден? Ето така." Отнякъде се появяват пет квадратни листчета - всяко със задачи за деня по теми: "парти", "нощ", "Истанбул" за предстоящото й пътуване на биеналето и още две за по-късно. Следва бързо пресмятане на часовете и в следващите два Веселина успява да провери резултатите от ремонта, да пропусне десетина обаждания и да ни накара да очакваме с нетърпение следващата "Нощ". Затова ни начертава цял маршрут, по който да се движим, и без да спира да изяснява концепции, продължава да доказва как "изкуството трябва да бъде показвано, да бъде разкривано като тайнство пред публика - като да влезеш в друг свят, извън ежедневното и извън рационалното".

НОЩТА НА 2009

Тъй като е практически невъзможно да обиколим всички културни пространства на алтернативната столица от вечерта на 2 октомври до 03:00 на 3-ти , предлагаме една примерна селекция от Веселина Сариева:
Старият граде много вдъхновяващ за разходка – изкачвайте се и слизайте по калдъръма, влизайте в музеите наоколо и почивайте на въздух в близките градини. Обърнете внимание и на откритите прожекции.
Спуснете се до Историческия музей, където събитията винаги са хубави. Този път са посветени на Япония, а след това можете да се слеете по най-съвременния начин със сънародниците си на площад "Съединение" при скейтърите.
Вижте светлинната инсталация на Римския стадион, танцовия пърформънс в Античния театъри прекарайте колкото можете повече време в Баня Старинна.
В Природонаучния музей можете да се потопите в интересна експозиция от сладководни риби и растения. След това пийнете нещо отвън.
Не пропускайте изложбата на Иво Хаджимишев в Къща Георгиади, където е силно вероятно да засечете и самата Веселина Сариева.
Иначе в галерия Сариевсе очаква да стават чудеса след концептуалната промяна - изложби, пърформанс, акция в градска среда и, ако всичко върви по вода, една ледена скулптура ще се топи цяла нощ пред входа. В съседство е аrtnewscafeс още по-интересна изложба и литературно четене.
Задължително се отбийте в Капана, където са някои от най-известните пловдивски клубове и ателиетата на художниците, за да почувствате истинския дух на айляка в Пловдив.

Цялата програма можете да видите на www.gallery-night.info/09
Тихомир Рачев/ No Frame Studio

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Дългото сбогуване на Меркел

Слабостта на германския канцлер отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и Макрон става все по-непопулярен във Франция

Кои са горещите ICO на есента

Няколко интересни проекта, които ще се опитат да съберат десетки милиони чрез блокчейн технологията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Албания - балканска приказка

Красота и изненада отвъд клишетата на 600 км от София

Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете