Усещане за жена

Сандра Клинчева: когато стилът има значение

9501 прочитания

Сандра Клинчева е лейди. Не само защото е учила моден дизайн на правилното място - Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон, а защото притежава усет, чувствителност, любопитство, интелигентност. И нещо, което или го имаш, или го нямаш – класа. А класата в тази толкова капризна, аваганрдна и консервативна, променяща настроенията и вкусовете си област, каквато е модата, е просто задължителна. Иначе все нещо няма да ти достига.

И така: стотици сесии за "Егоист", "Едно", "Грация", Playboy, десетки реклами, театрални постановки ("Братя Карамазови", "Куклен дом"), филмови продукции ("Прогнозата", The Tournament, When Nietzsche Wept, The Abandoned и още). Преподавател в Художествената академия. Моден редактор на списание Amica. И нещо, с което може би трябваше да започна, но става и за край: Сандра винаги е толкова красива, че ти спира дъха.

Случва ли ти се да видиш на улицата хора, които са така облечени, че ти спират погледа?

Да. Случва ми се. Може би не толкова често, колкото ми се иска, но ми се случва. Има хора с индивидуалност и характер. Защото просто да си добре облечен, по модата, не е
особено интересно и се постига по-лесно. Да си просто облечен по модата е за хора без въображение и за хора, които не могат да изразят себе си. А аз смятам, че човек изразява нещо от характера си чрез дрехите. Те наистина са послание. Не се ли стига в един момент до някаква рутина, до изтриване на сетивата? Не, напротив. Може да е нещо много малко в човека - изненадващо или не на място –
но то ще ме закове, ще ме накара да се вгледам в него. Това, че се занимаваш непрекъснато с цветове, дрехи, материи, с детайли, комбинации, с мода като цяло – това те прави чувствителен към малките неща, към нестандартното, към оригиналното. За мен са безкрайно любопитни именно човешката природа, характерът. И се опитвам да ги изразя чрез дрехите. Можем ли да кажем, че от заниманията с мода си придобила способността да наблюдаваш по-внимателно, да навлизаш по-навътре в човека, да достигаш до неща, които не са видими?
Да, и това ни връща на темата, че добре облечените хора ни казват: аз съм с чувство за хумор, аз съм странна, аз съм нежна, аз съм романтична или строга, делова, или толкова съм умна, че мога веднага да отговоря на всеки въпрос... Мъже или жени – кои ти е по-трудно да обличаш? За мен по-трудно е мъж. По-трудно е да го откроиш. Първо, защото имаш ограничен набор от дрехи. При мъжете има и едни стереотипи - ако се опиташ да разбиеш, те се притесняват. Има голям ужас - да не ги помислят за гейове, да речем. Освен това нито грим, нито коса... Всъщност аз малко съм правила мъжки сесии. Но във филмите съм имала персонажи мъже. В един филм трябваше да облека 18 мъже - наемни убийци, но всеки от тях трябваше да има индивидуалност и характер, трябваше да бъде различен от другите и това беше голямо предизвикателство. Но пък трябва да си призная, че не съм гледала нито един филм, който съм правила.
Защо? Не ти е интересно киното ли? Разбира се, че ми е интересно. Нека го кажем така: не съм направила филма, който да ме провокира да искам го гледам. Иначе ми се правят неща за киното. И за театъра ми се работи. Там е най-интимната работа. Тясна, свързана с разговори. Поне така работих със Стоян Радев. Процесът беше много личностен, близък, с много разговори. Както сега си говорим с теб, така с актьорите и Стоян сме говорили за всяка сцена, за всеки герой. А мислиш ли как да обличаш [сина си] Виктор?
Аз не бях се замисляла, но детегледачката още на втория ден забеляза и ми казва - ама ти комбинираш чорапите с ризата. То става несъзнателно, но мисля как да го обличам. Избирам дрехи като на големите хора. Не харесвам дрехи със зайци и подобни. Това ме влудява. Как се става стилист? Кажи ми, моля те, ако имаш представа. Когато си учил моден дизайн - това е една силна основа. Придобиваш познания за стиловете, за историята им. Придобиваш и познания за материите, а това е много важно. Много добра платформа, на която да стъпиш. Може да имаш усет, да си креативен човек, но ако не знаеш какво е крепжоржет например, всъщност си бос. То е като да си журналист, а да не знаеш къде се слага пълен член. Трябва и едно безкрайно любопитство към хората. Да попиваш всичко, което се случва. Днес. И да търсиш. Ето пиша си аз за списанието един мъничък текст и обяснявам за хусарското сако. Виждам избраните дизайнери какво са правили и си казвам: я да видим кога се е появило, и намирам снимка на Джими Хендрикс с хусарско сако и дънки. Невероятно сако: и това е в края на 60-те и началото на 70-те! Нищо не е случайно. Всичко, което сега е актуално, някой някога го е направил. Някакви хора са показали характер. И модата непрекъснато черпи от това. И ти също трябва да си непрекъснато кликаща машинка и да черпиш от това. И като правиш стайлинг, можеш да правиш препратки на всякакви нива. Това е креативност. Стилистите не създават нещо с ръцете си, не са дизайнери, боравят с вече измислени и направени неща, но комбинацията, съчетаването, пресъчетаването върху правилния човек в правилния момент е изкуство само по себе си.
Какво друго е важно освен историята? Движението. Обичам да се движа. За мен движението е пътуване освен и извън работата в киното, театъра, рекламата, списанието. То е начин да си включа тялото в контакта. Ню Йорк е мястото, в което искам да се върна. Има всичко, но то не те уморява, не натежава. Там можеш всичко - да се криеш, да се показваш... Ужасно ми харесва. Харесвам и Лондон. Не само като сантимент. Уютен ми е. Има старо, ново, странно, нормално, всичко. А в България – ужасно харесвам морето на север... Този равен пейзаж, малко a лa Нормандия. Хоризонтът е друг, светлината е друга... Безкрайно много ми хареса Лисабон. Мисля, че бих живяла там. Има една суровост и същевременно ужасна топлина. И португалският език – много е секси. А къде би искала да отидеш?
В Аржентина. Ама цялата Аржентина. Имам фикс идея на тази тема. Напоследък имам подобна и на тема Нова Зеландия. Имам чувството, че природата там е магическа. Също и Занзибар. Много искам да отида в Занзибар. Малко ми е странно, че въобще не споменаваш място в Азия?

Навремето, след като се дипломирах, отидох в Азия. Имах тръпка към нея и исках да проверя дали е моето място. Заради мъдростта, културата, другостта. Бях в Сингапур, Хонконг, Индонезия. Е, не беше моето място, но човек трябва да провери. Може би не попаднах на правилните места. Не попаднах на места, където е мъдростта. Имаше култура, беше безкрайно цветно, миришеше различно... Но знаеш ли, тогава разбрах, че съм европейка. Че начинът, по който искам да протича всекидневието ми, да живея живота си, няма нищо общо с азиатския. Да си позволиш да живееш леко декадентски, леко упадъчно, да прекарваш достатъчно време, пиейки кафе, пушейки цигара, въобще европейският усет към храна, пиене, към вкуса като цяло – това не са неща, с които искам да се простя.

Сандра Клинчева е лейди. Не само защото е учила моден дизайн на правилното място - Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон, а защото притежава усет, чувствителност, любопитство, интелигентност. И нещо, което или го имаш, или го нямаш – класа. А класата в тази толкова капризна, аваганрдна и консервативна, променяща настроенията и вкусовете си област, каквато е модата, е просто задължителна. Иначе все нещо няма да ти достига.

И така: стотици сесии за "Егоист", "Едно", "Грация", Playboy, десетки реклами, театрални постановки ("Братя Карамазови", "Куклен дом"), филмови продукции ("Прогнозата", The Tournament, When Nietzsche Wept, The Abandoned и още). Преподавател в Художествената академия. Моден редактор на списание Amica. И нещо, с което може би трябваше да започна, но става и за край: Сандра винаги е толкова красива, че ти спира дъха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    добро интервю, като разговор между приятели, открито и истинско, без фалш и заучени фрази. пишете повече за такива хора.

  • 2
    holaray avatar :-|
    holaray

    Чудесна Сандра Клинчева!

  • 3
    gv avatar :-|
    gv

    красив миг

  • 4
    nikolakrastev avatar :-|
    nikolakrastev

    ZUMZ: Изкушавах се да напиша някоя глупост от типа на "Ех, блазе му на тоя който ... тази Сандра", но всъщност нека само се присъединя към казаното от другите, хубава Сандра, хубаво интервю.

  • 5
    Avatar :-|
    аз

    наистина, страшна жена, но не писахте ли за нея пак голям материал преди по-малко от година. сори, ама ми писна да рециклирате само едни и същи хора през няколко броя, колко пъти сандра, веси сариева, р.парушев. просто малко писва да пишете само за приятелите си до втръсване. нищо против тях и вас, ама изглежда все едно сте се изчерпали откъм идеи.

  • 6
    gothamist7 avatar :-|
    gothamist7

    че защо? куп нова плява видя бял свят. да не кажа, всичката плява. ето, даже енея четохме. следва асктишо.

  • 7
    Avatar :-|
    pesho

    Кога Сандра е работила за Егоист?! Не може ли да си копае лехата без да се кичи с история, сьздадена от други хора!

  • 8
    Avatar :-|
    Crispy

    Само снимките ми харесаха, другото е лексикон между непознати.

  • 9
    Avatar :-P
    Blagoev

    Браво вуйчо!

  • 10
    gothamist7 avatar :-|
    gothamist7

    страшновата си е каката, верно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход