С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 1 окт 2009, 14:04, 3938 прочитания

Темата Питомци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Питомци

Автор: Надежда Георгиева
Because the world is round, it turns me on, because the world is round...

Понеже светът се върти – тя обтрива кожата си, водните капки размекват хавлията, виждам я бяла, даже светнала, голотата издължава бедрата й, от кревата, в който съм хлътнал, искам да обвия с ръце хармоничните виражи на тялото й, да мисли, че съм друг, за да вдишвам млечната й, ваниловата й свежест – тя бързо мушва крака в дантелени пликчета и закопчава широката си пола на цветя.
Не бих й казал – моя е и не позволявам да страда.
Изтръпнал съм – не дишам.
По огледало полепват пръски от мократа й коса, тя сяда на столчето, започва да лакира ноктите си с течни праскови, мълча - боя се да не й кажа и само слушам четчицата.
Когато е готова, ще се огледа, ще свие леко устни, ще вдигне лявата вежда и ще махне с ръка – рано му е на лицето й за стъклопис.
Седя заседнал между лапички на плюшени мечоци, моите крака – изтръпнали всичките. Поемам въздух, а полилеят дрънва – тя ходи в банята да търси кремове, отваря-затваря шкафчетата с показалци, но се връща, че ще се развали лакът, сяда пак на столчето, съжалила, че не е започнала всичко в обратен ред, поглежда пак лицето си и устните, изтръпва – и тя не е дишала, глътва въздух и слуша свободен сигнал. Кога ли ще си сложи блузата, ще ме остави сам, заседнал в плюшените лапички.
Той вдигна телефона си на третото позвъняване, говориха, след това тя се хвърли по гърди на възглавниците до мен, прасковите се разляха – тя плака, плака милата ми.
Стана от леглото си клан-недоклан чак на обяд, не си изми очите, цял ден игра табла с виртуални партньорки, напълни пепелника от Ливърпул с фасове, сумтя, изпи двата пръста ракия и телефонът иззвъня. Помислих, че ако най-сетне реши да стане от този стол, той ще е залепнал за долнището му, ще отиде с него до кухнята, ще отвори-затвори хладилника, ще се върне с кисело мляко, раздрусвайки кофичката, и ще пие на едри, шумни глътки.
Държи се като болен, милият ми. Държи се за главата, несвойствено приведен, проскърцва със зъби, заедно с пантата на вратата.
Тя му звъня – аз се прикрих зад пердето. Той чопли коляното си. Не, не мога днес, зает съм. Опита да чете – не чете. Пусна новините – спря ги. На горния етаж боси деца топуркаха. Излезе, пуши на терасата, три брадата си, пак яде пред компютъра, не си събра трохите, погледна телефона – тя беше, аз надникнах иззад пердето, той като че ли ме забеляза, каза й: "Не, не мога днес, зает съм", затвори, обърна се на другата страна и скри глава във възглавницата.


Because the wind is high, it blows my mind, because the wind is high...


Явно се крие, понеже вдигна телефона си чак на третото ми позвъняване. Играх си с гилзата на червилото. Какъв абсурд: едно негово "да", едно кимане в слушалката и щях да позная, че има нужда от мен, да си сложа само въздушно червило и блузата. Но вероятно вече няма нужда и е повече горд, отколкото съм му мила. Защо? Аз плаках.
Едва след като съседските деца затрополиха отгоре боси, забелязах, че дишам – дишал ли бях? Мишниците ми лепнеха от пот, но не се изкъпах – държа се като болен.
Сигурно ми звъни, за да демонстрира емоционална хигиена след раздялата ни. С никого не излизам, никой не ме интересува, не се впечатлявам – така ще ми бъбри, ще люлее чашата с кафето и ще ме кара да се чувствам тъп и виновен. Тя не ме обича и никога не ме е. Видях един паяк, провесен на пердето – стори ми се, че ме наблюдава. Цапнах го с чехъл – сякаш че изквича.
Дано не съм права (понеже е мой), но откакто се разделиха, той си говори сам и си трие брадата. Значи се чувства сам, това е тревожно: гледа към полилея, който не дрънва, вечер брои щурците под терасата, стои там, следи как тополите правят поклони на малки зелени коли, стърже с пета коляното си и, залепнал за своите ръце, бавно се връща върху стола. Но не ме забелязва или поне дава вид, че ме смята за карфица, за сянка в гънката на пердето. Иска ми се да му кажа, бе я дишай, я излез ги приказвай тия на някоя друга. Запрати по мен домашния си чехъл. Изпищях и се скрих под перваза.
И тази вечер – светът е кръгъл – тя дръпна ципа, полата й падна на пода, намъкна се в червената тениска с бял корморан, хванал водорасло в човката си, и легна рано, на нощна лампа. Чете книга, облечена с вестник, восъчната стая изглеждаше смалена и тя дълго се взира в шуплите по тавана. Бях в краката й, избутан заедно с мечетата, и можех да наблюдавам потрепванията на ноздрите й, малкия зъбен порядък зад устните, как се повдига-сляга чаршафът от дишането й. Не мога да я гледам такава – поне да плачеше. И заплака – сигурно ме чу. Изпитах непреодолим нагон да я утеша, да се наместим скут до скут и заедно да гледаме как се отлюспва восъкът по тавана. Пролазих по чаршафите, но не приведен: ходех уверено, властно, с всички крака.
Тя запищя. Скочи, започна да ме налага с домашния си чехъл, после с малък мечо, с книгата. Изчезнах под леглото й. Оттам, с едно око, изгледах кадрите с ритмично повдигане на чаршафите и плъзгащи се ръце. Притихна. Сълзите й, с прозрачни плувки, се позлатяваха от нощната лампа, обсипваха лицето й с водни овали и тя заспа, миловидна и огряна - мак.


Love isold, love is new. Love is all, love is you.

Купих ягоди, за да не отида с празни ръце. Отвори ми сънена, беше с моята тениска и през нея видях, че настръхва. Подадох ги в ръцете й, тя беше мила, каза "заповядай" и донесе по едно кафе. Позволи ми да пуша. Лакирала си беше ноктите – не съм одобрявал това, но поне е ненатрапчиво. Да го прави, ако ще, свободна е. Мушеше малките прасковени нокти в ухото на чашата, имали нова колежка, ще излиза в отпуск другия петък, моля те, кажи ми едно стихотворение, само едно, може и кратко, моля те. Загръща се, все едно й е студено, разбрала ли е, че вече е лято. Искам ли си тениската - да я задържи, казвам, какво като е от Ливърпул, да спи с нея, ако ще. Тя преглъща, свела очи. Гледам изумен базиликата на сключените й пръсти върху вишневата покривка; какви красиви ръце, добили са цвят, обичал ли съм ги? Да спи с когото си иска, с тази тениска, ако ще, нали е свободна. Но аз нямам - казва ми, - не ставай циничен, аз няма да доведа друг тук, където, знаеш ли каква е разликата, аз имам емоционална хигиена.
Вратата се тръшва от течението. Зная го това – зная ли го? Свободен съм, колкото и тя. Но тя е престанала да бъде тя – друга е. И ако тази друга тя тръгне с друг, дори веднага след ръба на тази чаша кафе, мен това изобщо не ме засяга, да прави каквото си иска, но ако ги видя, това все пак си е изневяра, изневяра си е и още как, тя е с моята тениска, мирише на мен, не смее да ме гледа в очите, милата ми тя.
Целувах всяка ягода, преди да я изям. Поглъщах в себе си опитомени късчета любов. Свършило се е. Нали по-скоро би забелязал паяк на пердето; аз мога да съм друга, той не знае. Изпи си кафето, потри с длани бузите си и излезе от апартамента ми. Легнах на пода, върху хвърлената хавлия и дишах на пресекулки, ягодите се разпръсваха в кръвта ми, сееха се, може би заваля,
може би плаках. Изговорих на глас всичко, което бих искала да му кажа и колко съм друга – дълго стисках очи, валя и плаках. Всичко се въртеше.




Because the sky is blue, it makes me cry, because the sky is blue

Не е съвсем лишен от романтика и затова влезе през прозореца, щом утихна дъждът – прави така, когато има нужда от мен или когато неговата няма нужда от него. Влезе, трепна с четири от краката си, докосна моите и ние дълго мълчахме, полуприкрили очи, докато моят, изхвърлил фасовете, заедно с една вяла, креслива виртуална партньорка по табла, правеха клатушкане на пода. На нас ни стига и по един питомец – в това сме единодушни.
Поканих го да пренощува в моята паяжина – имах уловени две мушици от обяд. Хранихме се, каза, че вкусът им се разлива в него, но малко му се вие свят, заклатушисе, ще се прибира при нея, къпала се е, да не настине, хладно е, между плюшените мечета хлътвал, обеща да не й разказва какви ги е вършил моят. Краката му – изтръпнали, и бавно излезе през прозореца, все тъй се клатушкаше, все тъй се въртеше светът.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 47621 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 16680 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 12086 прочитания

20 сеп 2019, 5665 прочитания

20 сеп 2019, 3061 прочитания

20 сеп 2019, 2163 прочитания

20 сеп 2019, 1995 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Вие, жените

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант