Глас в пустиня 2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Глас в пустиня 2

Глас в пустиня 2

Солено езеро, открита къпалня, каубои, комари и други неочаквани неща във втората част на пътешествието през Тунис

2568 прочитания

© Любомир Попйорданов


Продължава от миналия брой

27.09, Дуз

Въздухът мирише така, все едно правя дишане уста в уста на стара чайка. От двете страни на шосето до хоризонта се вижда само вода – въпреки че сме по средата на пустинята. Водата е дълбока не повече от трийсет сантиметра и солена като супа в китайски ресторант. Спрели сме в соленото езеро Хот Ел Джерид – понижение на релефа по пътя от Тозьор за пустинния град Дуз, което през няколко месеца от годината се превръща в плитък воден басейн, а през останалото време е напечена бяла повърхност, напукана като стара боя. Тук-там от водата стърчат самотни хълмчета, които предприемчиви търговци са накичили със статуи от сол – камили и бедуини. Когато спрете на банкета, за да ги снимате, можете да си купите вода или кафе от навеса и да размените няколко думи с продавача. Иначе тишината започва да тежи.

Следващата туристическа забележителност е охлаждаща станция за вода. Подпочвените води извират с температура над 60 градуса, която не става за поливане, и затова първо преминават през въпросната станция: нещо като метална скара, голяма колкото жилищен блок, в която водата се охлажда от въздуха. Когато излезе от другия край, за да поеме по тръбите за напояване, вече е трийсетина градуса и горе-долу става. Със сигурност става за къпане, защото по земята покрай станцията се търкалят празни опаковки от паста за зъби и шампоан, а двама местни жители с хавлиени кърпи през рамо срамежливо се отдалечават, като си подсвиркват и поглеждат през рамо, за да видят кога ще си тръгнем и ще могат да продължат с тоалета си.

Град Дуз е изходна точка за всякакви пустинни пътешествия и приключения. Пазарният му площад е забележителен сам по себе си – квадрат с дължина на страните около петдесет метра, плътно застроени с дюкянчета. Всяко от тях има външна площ, на която са изложени обичайните сувенири, и по един млад, ухилен до уши продавач, който на няколко езика ви обяснява, че всъщност истинските съкровища се крият вътре в магазина, само трябва да влезете да ги разгледате. Поне три от магазинчетата се казват "Малкият принц". Единственото убежище от настоятелните оферти на продавачите предлага кафенето по средата на площада – няколко маси със столове от ковано желязо под сянката на едно огромно дърво. Туристите пият вода и си показват един на друг сребърните бижута, шаловете и камъните, с които са се сдобили току-що, а местните кафеджии благо ги наблюдават с полуотворени очи и пафкат наргилета.

Освен това Дуз е и нещо като гара разпределителна за камилски кервани. Докато обикаляме с джиповете, се разминаваме с десетина различни туристически групи, съставени от половин дузина камили с водачи и същия брой видимо изгорели от слънцето ездачи с характерните несигурни усмивки, които неизменно се появяват на лицето на всеки турист, който за пръв път се качва на гърба на двуметрово ездитно животно.

В интерес на истината, язденето на камила се оказва доста лесно – далеч по-лесно от кон, защото гърбът на камилата е по-тесен и не изисква толкова стискане с коленете, а освен това камилата не друса толкова нагоре-надолу, а по-скоро се поклаща наляво-надясно. Преходът с камилите продължава около час направо през дюните. Предполагам, че сме се отдалечили на не повече от два километра от покрайнините на Дуз, но пустинята изглежда съвсем необитаема, когато спираме за нощувка.

Организацията е безупречна: преходът завършва точно по залез слънце, във възможно най-ефектния момент от вечерта, а в лагера вече ни очакват опънати шатри (една за вечеря, една за мъжете и една за жените) и дори един бедуин, който свири на някакъв местен духов инструмент за по-автентично. Стъмва се бързо и окончателно – с един идиотски четвърт час, след като слънцето е залязло, но преди да излезе нощният вятър, през който сме изядени от блиц атака на хиляди комари. (Комари в пустинята?! Човек се учи, докато е жив.) След това обаче започва да духа и комарите изчезват, като ни оставят в компанията на пясъка. Пясъкът е ситен като брашно и влиза навсякъде – в ушите, в очите, под дисплея на мобилния телефон. (Между другото, въпреки усещането за безвремие и дюните, които се простират до хоризонта във всички посоки, има идеално покритие – звъннах на една приятелка и дори нямаше характерното забавяне по линията, което обикновено се появява на такива екзотични дестинации.) През нощта се събуждам и излизам от палатката, за да намеря вода. Никога не съм виждал толкова много звезди.

28.09, Зрауа - Матмата - Тамезрет - Ксар Ел Халуф - Татауин

Това е най-дългият преход в цялото ни пътуване, който протича така: качване в джипа и бой с мухите, които са успели да влязат при отварянето на вратите; пътуване през напечен от слънцето пейзаж; спиране за снимки и/или за храна; качване в джипа и бой с мухите, които са успели да влязат при отварянето на вратите. Докато приближаваме Татауин в късната вечер, дори вечно усмихнатите ни шофьори са толкова изморени, че карат ненужно бързо по последните завои към хотел "Санго". Ето какво съм запомнил:

- Зрауа е изоставено берберско селище, идеално за провеждането на някакъв титаничен пейнтбол турнир или снимки на филм за улична война някъде в ислямския свят – стотици пусти къщи без покриви и една джамия без поклонници, които покриват един живописен хълм.

- Матмата е поредният обект на ЮНЕСКО, където посещаваме троглодитно жилище (нещо средно между обитаема пещера и землянка), пием чай и ядем хляб, току-що опечен от една много мила жена, която май наистина си живее там.

- Тамезрет... ами, не помня какво точно беше Тамезрет, но сигурно е бил едно от онези градчета по склоновете на планините, които изглеждат особено симпатично под определен ъгъл по залез слънце, стига да не влизате в тях.

- Ксар Ел Калуф е първият ксар, който посещаваме (ксар означава малко фортифицирано селище на берберите, което датира от втори век. Съставено е от миниатюрни помещения с една врата и един прозорец, в които може да се съхранява зърно, да се затварят животни и дори да живеят хора, ако не се изправят твърде рязко; идеята е, че хората по принцип си живеят в истинското село в подножието на планината, но когато има опасност да ги нападнат, се качват в местния ксар и се отбраняват оттам; в Тунис има общо 17 запазени ксара, като един от тях е родното място на Люк Скайуокър, но за това по-късно).

- Татауин (съвпадението с името на родната планета на Люк Скайуокър не е случайно, но за това също по-късно) е град в югоизточен Тунис.

29.09, Ксар Улед Султан

След препускането от предишния ден решавам, че имам сериозна нужда от късна, продължителна закуска и малко спокойствие край басейна на хотела. Наоколо цари свръхестествена тишина – всички гости на хотела са се изнесли с автобусите и джиповете, за да разглеждат бункерите на фелдмаршал Ромел в скалите над града или находищата на динозавърски скелети в хълмовете наоколо. Над водата в басейна се стрелкат яркосини и яркочервени водни кончета.

Два часа по-късно отново сме в джиповете и пътуваме към Ксар Улед Султан – ксарът на ксаровете, в който младият Джордж Лукас е снимал "Нова надежда", както и някои сцени от новите епизоди двайсет години по-късно. Водачът ни показва как пейзажът наоколо много напомня за Далечния запад (ако махнете палмите, остават ефектни червени хълмове, осеяни с ниски храсти), така че тук още преди Лукас са снимали много каубойски филми.

Сърцето ми започва да бие малко по-бързо, когато виждам първата табела с надпис Guerre des Etoilles ("Междузвездни войни" на френски). Още с влизането го познавам – куполите на блокчетата от по 4-5 етажа, ето този ъгъл, дори палмовото храстче по средата на площада е същото като в сцената, в която Люк се връща от работа в пустинята и се прибира в дома на осиновителите си. Чувството наистина е страхотно: киното е първата ми любов, а току-що съм пристъпил на снимачната площадка на вероятно най-великия филм, правен някога. (Поне докато не отида в Нова Зеландия.)

Излизам обратно навън, на обикновения градски площад в съвременен Тунис, където седят мъже и плякат домино. Батерията на фотоапарата ми току-що падна, а нямам зарядно; вече пиша от вътрешната страна на кориците на черния ми репортерски Moleskinе, защото не са ми останали празни страници; скоро ще ми остане само да гледам и да слушам.

30.09-01.10, записки от кориците

"...хотелската архитектура е troglodite faux – честно казано, малко прилича на семейство Флинтстоун..."

"...плакат на местния Графа – изглежда така, все едно може да изяде Графа за закуска..."

"...водещият на търга на рибния пазар в Хумт Сук се познава по белия карамфил зад ухото..."

"...в музея Бардо в Тунис има адски много мозайки (пренесени от Картаген) и най-старият артефакт на света (40 000 години)... 40 000 години?! да проверя дали тогава изобщо е имало хора..."

"...по закон нито един хотел в Джерба не може да е по-висок от палма."

със съдействието на "Зиг Заг холидейз" (www.zigzagbg.com) и Националния туристически офис на Република Тунис

Продължава от миналия брой


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    cassini

    Хубав пътепис :))

  • 2
    vegano avatar :-|
    Vegano

    zigzag.com е сайт на марка пури, а не на Зиг Заг холидейз.

  • 3
    Avatar :-|
    ---

    ако сме съвсем точни: сайт за хартия за ръчно свити цигари :)

  • 4
    vegano avatar :-|
    Vegano

    екстра.

  • 5
    Avatar :-P
    острото око

    "Със съдействието на "Зиг Заг холидейз" (www.zigzagbg.com)"
    Какви пури, какви ръчно свити цигари :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Упадък?

Упадък?

Гара за всички

Гара за всички

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.