Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Представете си, че притежавате система, която не изисква от вас постоянно да използвате най-новия хардуер, който да задоволи потребностите ви и да поддържа прилична скорост на работа. Представете си, че тази система не забива постоянно и не поставя на карта свършеното от вас. И че е свръхсигурна в днешния мрежов свят, който се гради много повече на доверието между отделните потребители, отколкото на каквато и да било обективна причина. Това не е фикция. Това е Linux.
Допреди няколко години за Linux се говореше с известно страхопочитание и много неразбиране. За мнозина това беше непонятен софтуер, използван от вманиачени компютърджии с жичкаджийски наклонности, а нуждата от използването на алтернативна операционна система беше по-скоро незабележима. Все пак при появата си преди десет години Linux веднага се сдоби със симпатията и одобрението на повечето тогавашни интернет-потребители, днешните системни администратори и специалисти по сигурността. По-голямата част от тях са хора, които контролират, поддържат и правят интернет по-сигурен. А междувременно Linux вече се превърна в основна операционна система за по-голямата част от сървърите, върху които се гради интернет. Тази алтернатива напредва с бързи крачки и в областта на корпоративните мрежи и се превръща в най-разпространената операционна система в тази област. И всичко това вече е от вчера. Днес Linux печели позиции сред домашните потребители, а утре бъдещето му изглежда по-розово отвсякога - интегриран софтуер за малките преносими устройства.Според едно популярно твърдение в средите на хората, които се занимават с Linux, "Linux е това, което Линус казва, че е". Линус Торвалдс, човекът, който сложи началото преди десет години, се превърна в митична фигура за всички, които искат да се занимават с писане и развиване на софтуерни продукти. Семплият финландец направи нещо много просто - базирайки се на операционната система Unix, по-специално на Minix (още наричана Baby Unix), той създава собствен кернел (ядрото на операционната система) и го прави open source - тоест свободно достъпен за всички, които искат да пишат в програмата. Отвореният код има невероятното предимство, че човек сам може да модифицира своята операционна система спрямо нуждите си. Естествено за това се изисква ниво на компетентност - не всеки краен потребител може изведнъж да направи своя Linux личен и уникален. Началото на идеята за операционна система с отворен код, достъпна за всички и без влиянието на една определена компания, се ражда още в началото на 80-те години. През 1984 г. стартира проектът GNU, чийто автор е Ричард Столман. Целта е абсолютно свободна за достъп операционна система, базирана на Unix. GNU е проект за операционна система, повлиян от твърде анархистичните виждания на хакерските общества. В манифест, прокламиращ идеите и целите на GNU (www.gnu.org/gnu/ manifesto.html), Столман мечтае за добър системен софтуер, който всеки ще може да има, както всеки може да диша въздух. Тези романтични идеи срещат конкретна реализация едва през 1991 г. с работата на Торвалдс.
Възможностите на отворената операционна система
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.