DVD-записвачки - мисия невъзможна

Записващите CD-устройства се превръщат в стандарт и благодарение на все по-ниската си цена скоро те съвсем сигурно ще изместят обикновените и добре познати на всички (само) четящи устройства. Не така оптимистично изглежда обаче ситуацията при DVD-записващите устройства. Все още твърде високата им цена трудно може да се нарече стимулираща потребителския интерес, а наличието на четири различни стандарта за записване, несъвместими един с друг, допълнително спъва развитието в сектора. Пазарното покритие на DVD-записвачки е крайно ниско, а всеки от стандартите се появява по различно време за отделните пазари. Все още е трудно да се каже кой от четирите стандарта в крайна сметка ще се наложи като водещ за индустрията.

В края на 1994 г.

Компаниите Sony и Philips представят нов оптичен носител с капацитет от 3.4 гигабайта с името MMCD (MultiMedia CD). В началото на 1995 г. Hitachi, Matsushita, Mitsubishi, Victor, Pioneer, Thomson и Toshiba от своя страна демонстрират т.нар. Super Disc (SC), който е с капацитет от 4.6 гигабайта. Тези две разработки поставят основата на техническата реализация на дълго търсената алтернатива на класическата лента и обикновения компактдиск като средство за пренос на звук и картина. В резултат филмовата и компютърната индустрия постигат консенсус и приемат т.нар. DVD-ROM-формат за стандарт. В началото на 1996 г. в Япония се появяват първите DVD-устройства. И докато по отношение на стандарта за четящи устройства производителите за две години успяха да изградят единен стандарт, по от

ношение на записващите стандарти нещата все още изглеждат объркани. В общи линии може да се каже, че обединенията на фирми преди изготвянето на стандартизацията за DVD-ROM са се запазили същите. Така още през 1996 г. Matsushita, Toshiba и Hitachi представиха своята концепция DVD-RAM. В актуалната към момента втора ревизия на този стандарт дисковете са с капацитет от 9.4 гигабайта. Pioneer разработва свой собствен стандарт, DVD-R и вариант с възможност за презаписване DVD-RW. Sony и Philips, автори на ММСD, заедно с Hewlett-Packard, Yamaha, Mitsubishi, Ricoh и Thomson разработиха стандарта DVD+RW. Той е с дискове от три гигабайта, които се оказаха несъвместим не само с останалите записващи устройства, но и с четящите. Затова беше взето решение да се направи ревизия с капацитет от 4.7 гигабайта, колкото са и стандартните дискове.

Да си запишем диск

Три от четирите стандарта за запис върху DVD-диск използват технологията phase change recording (запис с промяна на етапите) - DVD-RAM, DVD-RW и DVD+RW. DVD-R използва друга технология - Organic Dye. Използваният от Pioneer DVD-R-метод използва същата технология, прилагана и при нормалните CD-R-устройства. Разликата между отделните стандарти е в подреждането и организирането на данните върху диска. По отношение на капацитета на диска нещата са що годе стандартизирани, като той възлиза на 4.7 гигабайта. Всъщност възможните за запис са само на 4.37 гигабайтa. Причината за това разминаване е стара като света - подобно на производителите на твърди дискове и DVD-индустрията изчислява дисковия капацитет с коефициент 10. По този начин изведнъж се оказва, че в един килобайт има 1000 байта, а не реалните 1024. Този козметичен трик обаче негласно е превърнат в стандарт.

Съвместимост

Общото между четирите стандарта е тяхната пълна несъвместимост. С най-висока съвместимост могат да се похвалят DVD-R и DVD+RW. Те постигат това благодарение на приликата си по физически показатели с DVD-ROM-дисковете и по този начин е възможно да бъдат прочетени и от обикновени DVD-устройства. Въпреки това не всички такива устройства могат да се справят с тях. Съвместимостта на DVD-RW-дисковете е по-ниска. Причината - те имат сходни отразителни характеристики с DVD-9-дисковете (дискове със запис от двете страни), поради което устройството безуспешно се опитва да открие втората пътечка със запис. Ситуацията с DVD-RAM като че ли изглежда най-неясна - комбинацията от начина на записване и ниска степен на отражение, както и специалното секториране на дисковата повърхност прави тези дискове просто нечетивни за повечето DVD-устройства.

Защита против запис

Филмовата индустрия успя да наложи единна система за защита против запис. Всички типове дискове не са пригодени за запис на защитен DVD-диск. Нужният за декодиране ключ се намира в т.нар. control data area (област за контрол на данните) в началото на диска. Тази област за контрол не може да бъда копирана, защото е ограничена предварително при производството. Всъщност това не е такъв голям проблем. В крайна сметка нищо не пречи да запишете копие на интересуващата ви видеоинформация, чиято защита вече е била разбита посредством DivX-декодера.

Цените

По отношение на цените нещата не изглеждат много добре. Все още са ви нужни минимум 1000 долара за закупуването на такова устройство. DVD-записващите устройства намират приложение преди всичко във високотехнологични среди, където се използват като алтернативен метод за съхранение на данни. За всички останали потребители все още остава надеждата, че подобно на пазара на CD-записвачки и този сектор ще намери своя правилен стандарт и до една-две години ще можем да се насладим на неограничените възможности за запис, които ни предлага DVD-устройството.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал