Кибервойни

За много хора романите на Том Кланси представят сценарии, които са по-скоро измислени, отколкото реалистични. След като един от най-лошите възможни варианти за терористично нападение стана реалност, много хора се замислиха доколко са в сферата на фантазиите и други сценарии. Например каква е вероятността за координирана атака срещу комуникационните и информационните системи на САЩ и западните страни, които да ги извадят от строя, или дори по-лошо - да ги поставят под контрола на разни терористи или обикновени луди. За много от анализаторите дигитален Армагедон не е сценарий на поредния глуповат касов хит - това може да е реалността на утрешния ден. Както заявява Уил Роджър от сп. Interactive Week (www.in teractiveweek.com): "Последната голяма война беше по суша, въздух и вода. Следващата може да бъде върху компютъра ви". Всъщност информационната и технологичната война (ако може да се даде такова определение на кибервойните) се води непрекъснато и мрежата е само едно от местата, където тя намира поле за изява. Банално е да се споменават малките битки, които си организират палестински и израелски хакери, които унищожават противниковите сайтове с настървението, с което сънародниците им се стрелят с танкове и автомати.

Подобни интернет-войни имаше (всъщност те не свършват) между Китай и САЩ през месец май тази година, когато заради сблъсъка между китайски изтребител и американски разузнавателен самолет напрежението между двете страни нарасна.