Войната на чиповете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната на чиповете

Войната на чиповете

602 прочитания

Пазарът на микропроцесорни чипове расте с ускорени темпове, а привличането на нови клиенти все повече започва да прилича на ожесточена битка между хардуерни гиганти. Чипът се превръща в религия за цели армии учени, бизнесмени и рекламни агенти, които измислят стратегия след стратегия с една-единствена цел - придобиване на по-голям пазарен дял.

Производителите на процесори са едва няколко, но основната част от пазара се пада на Intel и AMD, които оспорват правото върху всеки нов потребител. На сцената периодично се появяват нови играчи, но освен производителите на чипове за тежкотоварни сървъри, които държат относително малка, но сигурна част от пазара, все още не се е намерил достоен съперник на двата хардуерни гиганта от гледна точка на броя продажби. Сега, с появата на най-новите AMD процесори (Athlon XP) и предстоящото навлизане на пазара на 64-битовите чипове на двата производителя, конкуренцията се изостря, а ситуацията става все по-непредвидима. Още повече след като се включи и маркетинговата машина на Intel - най-малкото с масираната реклама и спонсорирането на Европейските награди на MTV. Развитието на процесорите не следва общоприета схема и изборът на правилния чип за определен тип задачи се превръща в сложен ребус, при решаването на който трябва да се вземат предвид множество фактори. Intel срещу AMD се превръща в нещо като традиционно дерби, в което обаче правилата не са ясно регламентирани. Дали от това ще успеят да се възползват няколкото нови играча, които тепърва трябва да печелят позиции?
Ако пуснете търсене в Google по следните ключови думи: Intel AMD battle (битката между Intel и AMD), най-добрата търсачка в света ще извади като резултат стотици статии по въпроса с дати от последните няколко години. Повечето от тях правят сравнение между новите процесори за съответен период и все пак отдалече си личи, че между двата процесорни гиганта се води не просто битка, а война на живот и смърт. Тази битка става особено жестока сега - с появата на Athlon XP, Pentium 4 и предстоящите премиери на новите 64-битови процесори на двете компании. Като производител на чипове AMD отдавна не е онази компания, която просто копира дизайна на процесорите на Intel. Вече става дума за реален конкурент, който макар да не е спечелил все още напълно доверието на потребителите, държи сериозен пазарен дял. Компанията обаче е изправена пред нелеката задача да поддържа темпото, с което представя нови процесори, и то без право на грешка. Въпреки че в няколко от обявените в последните пет години Intel-процесори бяха открити дефекти, това все още не оказва голямо влияние върху продажбите на Intel. Хардуерният гигант е предпочитаният избор на мениджърите в големите компании - Intel-процесорите все още се смятат за по-сигурни. AMD има силни позиции сред крайните потребители, за които основният фактор се оказва цената на чиповете. За разлика от Intel AMD успяват да поддържат агресивна маркетингова политика, при която процесорите с еднакво ядро, но различна тактова честота имат сходни цени (както и би следвало да бъде, при положение че разликите в дизайна са минимални). Факт е, че почти винаги досега най-скъпият процесор на AMD е бил приблизително с 30% по-евтин от този на Intel. Балансът цена/производителност обаче се разглежда по съвсем различен начин от мениджърите на големите корпорации, където броят закупени чипове се измерва с хиляди.
Intel отдавна участва в партньорства с Hewlett Packard, Dell и други големи производители на компютърни системи. AMD все още има проблеми с взаимоотношенията си с тези компании, което пречи на честата поява на продуктови линии с AMD процесори. Въпреки това относително скоро се появиха добри laptop-и с AMD Duron процесори, което е голяма стъпка напред, като се има предвид, че в този сектор Intel дълго бе със статут на монополист. На пазара на микрочипове приблизително по веднъж всяка година се появява по един много добър процесор, който, доближавайки се максимално до оптималното съотношение между цена и производителност, успява да спечели вниманието на потребителите. Пример за такива процесори са Celeron и K6/3. Веднъж утвърдили се, подобни процесори държат дълго време фронта, макар съответните компании да представят по няколко по-нови модела.

Въпросът Intel или AMD

Съвсем не е лесен и отговорът може да се даде по-скоро в контекста на целите, за които ще се използва съответният процесор. Те са много, но най-общото разделение е за офисприложения и за мултимедия. AMD са традиционно силни в тестовете с офисприложения, докато Intel-процесорите са предпочитаният избор за геймър. Със започналата наскоро битка между Pentium 4 и Athlon XP тази максима ще трябва да бъде проверявана наново. Athlon XP е първият AMD-процесор, в чието име има и числа - те подсказват кой продукт на Intel ще бъде конкуриран - съответно 1500+, 1600+ и т.н. (наскоро се появи 1900+, който работи на 1.5ghz). Процесорите от Athlon XP линията работят на тактови честоти по-ниски от тези на съответните процесори от Pentium 4 линията, но производителността им при повечето задачи е същата като на Pentium 4, а при някои от тестовете дори по-добра.

Intel от своя страна извършиха хитър ход с обявяването на процесор на 2ghz. Често потребителите нямат време да правят детайлни проучвания на характеристиките и най-важният параметър се оказва тактовата честота. Комплектуван с по-скъпата RDRAM и подходящо дъно Pentium 4 на 2ghz остава ненадминат при системите за 3D рендъринг (изчисляване на тримерни обекти). Вероятно с появата на нови игри процесорът на Intel ще покаже истинската си сила. При процесорите от по-нисък клас Celeron на 1200 (с Tulatin ядро) и Duron на 1000 също са се хванали за гърлата. Въпреки че Intel-ският процесор е произведен по 0.13 микронна технология на повечето двата процесора се представят еднакво добре. Разликата в цената е минимална - естествено в полза на Duron на AMD.

VIA и Cyrix

През 1997 г. компанията Cyrix се обедини с National Semiconductors (www.national.com), за да получи достъп до някои определени Pentium II технологии. Това обаче развали партньорството на Cyrix с IBM, които бяха основният производител на процесорите Cyrix до този момент. По онова време тези процесори бяха най-евтините, като едновременно с това предлагаха добра производителност на цена приблизително три пъти по-ниска от тази на Intel. През 1999 г. известният производител на chipset-и VIA (www.viatech.com) купи от National отдела за разработка на Cyrix-процесори. Приблизително по същото време VIA се сдобиха с още една придобивка - IDT Centaur. IDT влязоха в историята с неуспешен опит за продажба на евтин, не много бърз процесор на име Winchip, който остана да диша праха от състезанието между AMD и Intel.

Резултатът от тези два стратегически хода позволи на VIA да разработят собствен процесор и чипсет подобно на Intel. Засега в относително новата продуктова гама на VIA влизат Cyrix MII и Cyrix C3, като единствено вторият представлява интерес. C3 се произвежда по 0.13- и 0.15-микронна технология, като най-бързият модел в момента работи на 833mhz. Макар VIA да твърдят, че C3 може да се използва еднакво добре за работни станции и сървъри, за никого не е тайна, че почти всеки процесор на AMD на същата скорост ще надбяга C3. От друга страна, C3 е най-малкият процесор като размер на платформата - само 52 mm (за сравнение Celeron e с размер 100 mm) и като резултат идва съвсем ниската температура, до която се нагрява чипът. Освен това е напълно съвместим с всяко Celeron дъно, което има поддръжка за 1.3 V и цената от около $30 го прави добър избор при работа с офисприложения и малки web-сървъри. VIA е една от компаниите, които Intel меко казано ненавижда. От една страна, защото VIA са основният поддръжник на AMD, а от друга, защото дъната с VIA-чипсет често са предпочитани заради по-ниската си цена. Макар тези дрязги да не са от вчера, през последните няколко месеца Intel предприеха и юридически атаки срещу VIA, които приличат повече на военни действия. Процесорният гигант е завел дела в Германия, Англия и Хонконг за нарушени патентни права при разработка на новия Pentium 4 чипсет P4X266 на VIA. VIA от своя страна заведоха иск срещу Intel в Teксас, в който се твърди, че при разработката на Pentium 4 са използвани технологии от C3 процесора, собственост на VIA и Centaur.

Бъдещето

За първи път в историята Intel и AMD поемат по коренно различен път с дизайните на 64-битовите си процесори. Като се изключи 64-битовата адресация, общото между двата е съвсем малко. Itanium обаче е вече факт, a до появата на процесор с новото Hammer ядро на AMD ще трябва да се почака още поне половин година и поне година до започване на усвояването му на пазара. Въпреки това тепърва предстои да бъде създавана софтуерна база за новия Intel процесор. В този смисъл Itanium допълва GeForce 3 - видеокартата на Nmidia, която въпреки впечатляващите си възможности все още не може да разгърне пълния си потенциал.С Itanium Intel представя съвсем нов набор от инструкции, създадени специално за постигане на хиперпаралелизъм при изпълнението на конкурентни процеси. Новите инструкции са комплектувани с допълнителна информация, която позволява лесното предвиждане и предварителна обработка на програмата. Itanium се цели в пазара на свръхмощни изчислителни станции и сървъри и поради този факт би могъл да работи без проблем в мултипроцесорна среда с до 512 чипа. Съвместимостта на Itanium с x86 процесорите става с помощта на хардуерна транслация на инструкциите (което, разбира се, ще донесе елемент на забавяне)

Новото ядро Hammer на AMD макар все още в процес на дизайн и тестове запазва добрите постижения на K7-архитектурата (например математическите блокове) и разширява x86 инструкции с допълнителни 64-битови такива. Ще поддържа SSE и SSE2 (допълнителни набори от инструкции), което автоматично го прави конкурент на Pentium 4 след започване на по-широкото използване на разширения пакет машинни инструкции. За разлика от Itanium процесорите с Hammer ядро няма да залагат чак толкова на паралелната обработка, колкото на по-добра схема за предвиждане на изпълнението на програмния код. Освен това в Hammer се използват технологии за подобряване на производителността при работа с многозадачни ОС-и, заимствани от съвременните RISC процесори.

Пазарът на микропроцесорни чипове расте с ускорени темпове, а привличането на нови клиенти все повече започва да прилича на ожесточена битка между хардуерни гиганти. Чипът се превръща в религия за цели армии учени, бизнесмени и рекламни агенти, които измислят стратегия след стратегия с една-единствена цел - придобиване на по-голям пазарен дял.

Производителите на процесори са едва няколко, но основната част от пазара се пада на Intel и AMD, които оспорват правото върху всеки нов потребител. На сцената периодично се появяват нови играчи, но освен производителите на чипове за тежкотоварни сървъри, които държат относително малка, но сигурна част от пазара, все още не се е намерил достоен съперник на двата хардуерни гиганта от гледна точка на броя продажби.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ФалITи

ФалITи

Аз, роботът...

Аз, роботът...

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK