Е-подписът продължава да стои offline
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Е-подписът продължава да стои offline

Е-подписът продължава да стои offline

Наредбите за прилагане на закона за електронния подпис чакат министрите

Петър Гаврилов
635 прочитания

Ако желаете да се сдобиете с електронен сертификат, с който вашите волеизявления през интернет да имат правно валидна сила, включително и в отношенията ви с държавата, това все още е невъзможно. Три наредби, които регламентират регистрацията на доставчиците на цифрови сертификати, дейността по предоставянето им и за алгоритмите на усъвършенстван електронен подпис, чакат да влязат в дневния ред на Министерския съвет. Според пресцентъра на правителството това ще стане през тази или най-късно през следващата седмица и тогава компаниите, които желаят да издават цифрови сертификати, вече наистина ще могат да подадат документи за регистрация пред Държавната комисия по далекосъобщенията (www.stc.bg). ДКД е органът, който ще контролира прилагането и спазването на закона за електронния подпис и електронния документ (ЗЕДЕП) и наредбите към него.

Кой издава сертификати

Засега само Българската стопанска камара (БСК - www.bia-bg.com) и държавната фирма "Информационно обслужване" АД, чийто принципал е Министерството на финансите, (www.is-bg.net) са заявили желание да издават електронни подписи (като те и в момента предоставят сертификати на клиентите си), с които компаниите биха могли да опростят взаимоотношенията си с администрацията, както и да се идентифицират при онлайн-кореспонденция с контрагентите си. Проектът на "Информационно обслужване" (ИО) е за 65 хиляди цифрови сертификата, а фирмата има подписани договори с Global Sign и Ultimaco Safeware, които разработват технологии за сигурен пренос на данни. Това са универсални сертификати, които според изпълнителния директор на ИО Костадин Паев ще са валидни за всички видове волеизявления, за които е нужен подпис. Цената на тези сертификати обаче зависи от това какъв застрахователен риск ще трябва да покрият издателите им. Според Паев ДКД е поискала застраховката да бъде в размер на 600 хиляди лева на сертификат за събитие. Тази цена според него е силно завишена и ще оскъпи е-подписите поне двойно. При положение че застрахователната полица бъде в размер на 50 - 60 хиляди лева, тогава цената на един сертификат ще е около сто лева, заяви управителят на ИО. Изграждането на национална система за цифрови сертификати изисква инвестиция в изграждането на помещение за съхраняване на сертификатите (сървърите, които съхраняват ключовете на всеки подпис) със сигурност на банков трезор, който да бъде на територията на страната. Според Таня Иванова, директор "Цифрови сертификати" в БСК, която продава сертификати и извършва сертификационни услуги от името на Global Sign, в ЗЕДЕП или в наредбите към него няма императивно изискване този "трезор" да се намира в България и БСК съхранява информацията за регистрираните сертификати в подобен трезор в Белгия. Според Иванова пазарът на такива сертификати в България е твърде малък, за да оправдае на този етап подобна инвестиция. Стопанската камара издава два вида сертификати - обикновен и усъвършенстван, на цена съответно 20 и 60 щатски долара. Тези цени са по-високи от цените на Global Sign в други страни, което засега се налага от маркетинговата политика на БСК, казва Иванова. Според нея до момента издадените сертификати са по-малко от хиляда, като тя отказа да уточни колко точно са те.

Клиентите на сертификати с едногодишна валидност

са основно компании с контрагенти в чужбина и един орган на държавната администрация, който ползва цифровите сертификати за вътрешна кореспонденция между различните си подразделения. Според Костадин Паев ИО е предоставило над 100 тестови сертификата на бъдещи клиенти, като очакванията на база направени заявки са до края на годината да бъдат издадени 20 хиляди е-подписа. Половината от заявките са от фирми, големи данъкоплатци, а другата половина идват от държавната администрация. Според управителя на ИО има между 200 и 300 заявки от частни лица, които желаят да имат е-подпис. От двете фирми отказаха да коментират дали имат поръчки от банки, които желаят да предоставят на клиентите си е-подписи като услуга. Според Таня Иванова има банки, които издават на клиентите си собствени сертификати, като например Обединена българска банка за услугата си Home Banking. Това поражда неудобства, като например да имате няколко е-подписа, освен това банката не може да гарантира сигурност на подписа, каквато дава един оторизиран доставчик на такива услуги, допълва Иванова.

От БСК предоставят и друг вид сертификати - Server Sign, които позволяват да се докаже онлайн-идентичността на дадена компания и осъществяване на сигурна комуникация с нейният сървър - това е услуга, която би имала доста добро приложение при пазаруване онлайн, за да бъде потребителят сигурен, че насрещната страна (например онлайн-магазин) е точно тази, за която се представя, а не mirror (огледален) сайт, създаден с цел измама. Друг вид сертификат, Object Sign, e за подписване на софтуер, който се разпространява по мрежата, за да бъде доказана собствеността му. Съществуват и сертификати за WAP-сървъри, както и сертификати, които мобилните оператори могат да добавят като опция в SIM-картите, които издават на клиентите си, но според Иванова нито един от двата GSM-оператора не е проявил интерес да въведе подобна услуга за клиентите си. Безспорно превръщането на закона в работеща система би могло да ги накара да се замислят, както и да направи понятия като онлайн-бизнес и е-администрация нещо повече от думи с чужд произход.

Ако желаете да се сдобиете с електронен сертификат, с който вашите волеизявления през интернет да имат правно валидна сила, включително и в отношенията ви с държавата, това все още е невъзможно. Три наредби, които регламентират регистрацията на доставчиците на цифрови сертификати, дейността по предоставянето им и за алгоритмите на усъвършенстван електронен подпис, чакат да влязат в дневния ред на Министерския съвет. Според пресцентъра на правителството това ще стане през тази или най-късно през следващата седмица и тогава компаниите, които желаят да издават цифрови сертификати, вече наистина ще могат да подадат документи за регистрация пред Държавната комисия по далекосъобщенията (www.stc.bg). ДКД е органът, който ще контролира прилагането и спазването на закона за електронния подпис и електронния документ (ЗЕДЕП) и наредбите към него.

Кой издава сертификати

Засега само Българската стопанска камара (БСК - www.bia-bg.com) и държавната фирма "Информационно обслужване" АД, чийто принципал е Министерството на финансите, (www.is-bg.net) са заявили желание да издават електронни подписи (като те и в момента предоставят сертификати на клиентите си), с които компаниите биха могли да опростят взаимоотношенията си с администрацията, както и да се идентифицират при онлайн-кореспонденция с контрагентите си. Проектът на "Информационно обслужване" (ИО) е за 65 хиляди цифрови сертификата, а фирмата има подписани договори с Global Sign и Ultimaco Safeware, които разработват технологии за сигурен пренос на данни. Това са универсални сертификати, които според изпълнителния директор на ИО Костадин Паев ще са валидни за всички видове волеизявления, за които е нужен подпис. Цената на тези сертификати обаче зависи от това какъв застрахователен риск ще трябва да покрият издателите им. Според Паев ДКД е поискала застраховката да бъде в размер на 600 хиляди лева на сертификат за събитие. Тази цена според него е силно завишена и ще оскъпи е-подписите поне двойно. При положение че застрахователната полица бъде в размер на 50 - 60 хиляди лева, тогава цената на един сертификат ще е около сто лева, заяви управителят на ИО. Изграждането на национална система за цифрови сертификати изисква инвестиция в изграждането на помещение за съхраняване на сертификатите (сървърите, които съхраняват ключовете на всеки подпис) със сигурност на банков трезор, който да бъде на територията на страната. Според Таня Иванова, директор "Цифрови сертификати" в БСК, която продава сертификати и извършва сертификационни услуги от името на Global Sign, в ЗЕДЕП или в наредбите към него няма императивно изискване този "трезор" да се намира в България и БСК съхранява информацията за регистрираните сертификати в подобен трезор в Белгия. Според Иванова пазарът на такива сертификати в България е твърде малък, за да оправдае на този етап подобна инвестиция. Стопанската камара издава два вида сертификати - обикновен и усъвършенстван, на цена съответно 20 и 60 щатски долара. Тези цени са по-високи от цените на Global Sign в други страни, което засега се налага от маркетинговата политика на БСК, казва Иванова. Според нея до момента издадените сертификати са по-малко от хиляда, като тя отказа да уточни колко точно са те.

Клиентите на сертификати с едногодишна валидност

са основно компании с контрагенти в чужбина и един орган на държавната администрация, който ползва цифровите сертификати за вътрешна кореспонденция между различните си подразделения. Според Костадин Паев ИО е предоставило над 100 тестови сертификата на бъдещи клиенти, като очакванията на база направени заявки са до края на годината да бъдат издадени 20 хиляди е-подписа. Половината от заявките са от фирми, големи данъкоплатци, а другата половина идват от държавната администрация. Според управителя на ИО има между 200 и 300 заявки от частни лица, които желаят да имат е-подпис. От двете фирми отказаха да коментират дали имат поръчки от банки, които желаят да предоставят на клиентите си е-подписи като услуга. Според Таня Иванова има банки, които издават на клиентите си собствени сертификати, като например Обединена българска банка за услугата си Home Banking. Това поражда неудобства, като например да имате няколко е-подписа, освен това банката не може да гарантира сигурност на подписа, каквато дава един оторизиран доставчик на такива услуги, допълва Иванова.

От БСК предоставят и друг вид сертификати - Server Sign, които позволяват да се докаже онлайн-идентичността на дадена компания и осъществяване на сигурна комуникация с нейният сървър - това е услуга, която би имала доста добро приложение при пазаруване онлайн, за да бъде потребителят сигурен, че насрещната страна (например онлайн-магазин) е точно тази, за която се представя, а не mirror (огледален) сайт, създаден с цел измама. Друг вид сертификат, Object Sign, e за подписване на софтуер, който се разпространява по мрежата, за да бъде доказана собствеността му. Съществуват и сертификати за WAP-сървъри, както и сертификати, които мобилните оператори могат да добавят като опция в SIM-картите, които издават на клиентите си, но според Иванова нито един от двата GSM-оператора не е проявил интерес да въведе подобна услуга за клиентите си. Безспорно превръщането на закона в работеща система би могло да ги накара да се замислят, както и да направи понятия като онлайн-бизнес и е-администрация нещо повече от думи с чужд произход.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ФалITи

ФалITи

Аз, роботът...

Аз, роботът...

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK