Българска уеб еволюция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българска уеб еволюция

Българска уеб еволюция

Еленко Еленков, Петър Гаврилов
737 прочитания

Прогнозите за интернет, както и прогнозите за времето напоследък, рядко се оказват верни. В случая с българския интернет нарастването на потребителите (макар конкретният им брой да продължава да е спорен) не доведе до същото като качество и обем нарастване на съдържанието в българското уеб пространство. Положителното е, че развитие все пак има - все повече са стоките и услугите, които българският нет-сърфист може да купи в мрежата, все повече е интересната, съдържателна и специализирана информация, която се появява в родното пространство. Макар отстъплението на така наречените free-сървъри да е по-скоро символично и всъщност тяхното съдържание като че ли все още най-много привлича вниманието на потребителите - музика, филми, игри и софтуер. Ниската цена на жълтите компютри и софтуерните аномалии в страната свалят цената на компютрите и катализират процеса на тяхната употреба в интернет. Повечето големи фирми са изградили сайтовете си и голяма част от тях започват да се съобразяват с потребителите си, да прилагат онлайн-маркетинг стратегии и да заделят бюджети за онлайн-реклама. Администрацията също минава от нарцистичния етап "имаме си сайт" към прагматичния, в който този сайт трябва да върши работа на хората. По метода на странна асиметрична спирала, българският уеб първо нараства обемно, после качествено, после обемът му спада, понякога заедно с качеството, но сборът им никога не остава константа. Може би и затова няма задълбочени проучвания за нета у нас - той е в непредвидима фаза на развитието си.

Публиката вече приема за нещо обичайно неща като е-магазините, възможността за купуване на компютри на лизинг, рекламите по телевизията на услугата VoIP (пренос на глас през интернет). Българският потребител освен това донякъде започна да приема платените онлайн-услуги и придоби културата да плаща, за да получи поддръжка за тях. Предплатените услуги и плащането при доставка се предполага в скоро време да еволюират до една добре работеща дебитно/кредитна система на нормално функциониращ интернет. И въпреки че е пропита с пиратски софтуер, бавна и относително скъпа, българската мрежа с всеки изминал ден дава все повече възможности на местните потребители.

Връзката към мрежата

Dial-up връзката си остава най-разпространеният начин за достъп до интернет. Еволюцията на тази услуга при интернет-доставчиците се изразява в това, че те премахнаха тромавия метод за абонамент и в повечето супермаркети и видеотеки се появиха предплатени интернет-карти. И понеже при Dial-up достъп до мрежата ресурсите са ограничени (никой провайдър не може да гарантира, че ще поеме вълната от 2000 души, които са решили да си купят карта и да влязат едновременно), повечето доставчици конкретизираха пиковите часове и поставиха намаления в различни цени през тези времеви зони. Най-евтин (и най-бърз) си остава достъпът през нощта и в извън бизнесвреме (19-22 ч). При интернет-картите се появиха и комбинирани карти, например e-card, които предлагат няколко доставчика, чиито услуги са комбинирани в една карта. Мобилните оператори в България все още не са в час с интернет-достъпа, който се предлага на Запад, но пък и изискванията на българския потребител все още не са достигнали до масова нужда от мобилен интернет. Интересният момент ще настъпи, когато GloBul изпълнят плана си за пускане на GPRS достъп до интернет и двата мобилни оператори започнат да се конкурират с цените си.

Кабелният интернет се очертава като услуга, която би трябвало да замести dial-up, когато БТК цифровизира всичките си линии и телефонните сметки надхвърлят цената на самия интернет-достъп. Засега основна пречка е цената на кабелния модем. Всеки абонат на кабелна телевизия (засега само тази на "Евроком" в София) може да получи интернет-достъп по кабела си на качество и цени, доста по-приемливи от dial-up или наета линия, ако се вярва на обещанията на мениджърите на двете компании, които засега активно рекламират тази услуга - "Нет Ис Сат" и "Кейбъл БГ" (http://cable.netissat.bg и www.cablebg.net). Цените на услугата варират между 15 и 60 лева при "Нет Ис Сат" за 64 до 128Кb/s скорост на достъп и месечен трафик от 150 МВ до неограничен трафик. Разкъсването на българския пиъринг (високоскоростна вътрешна мрежа) повлия зле както на крайния потребител, така и на интернет-доставчиците. Трафикът на българските сайтове вече премина през външните им линии, освен ако нямат специална уговорка помежду си. За доставчиците това означава по-големи разходи, а за потребителите - по-бавен интернет.

Бумът на интернет/гейм клубовете

Единственият локален вариант на това статукво си остават вътрешните мрежи между интернет-клубовете, които съществуват, за да могат интернет залите да си разделят ресурси. Жълтите компютри и “либералният” софтуерен режим (особено при игрите) са предпоставка в България да се развият компютърни клубове с много игри. Другата предпоставка за бума на интернет/гейм клубовете е високата такса, която всеки нов потребител трябва да плати при първоначалната покупка на компютър, както и телефонната сметка и интернет таксата. При цена от 60-80 стотинки за ползване на интернет на час това е разбираемо. Интернет-клубовете се модернизират и се превръщат в източник на забавление. В много клубове вече съществуват филмови зали, където срещу два лева всеки потребител може да гледа филм от богатата колекция от DivX - заглавия. Според администраторите на голям столичен интернет-клуб - в част от седмичните им задължения се включва даунлоуд на филми, които все още не са дошли в България, и редовно опресняване на текущата колекция от каталога с DVD-филми на "Александра филмс", освен кино-видео функцията, услугите при интернет-клубовете еволюират до сканиране, хостинг, членски карти, цена на услугата, променяща се спрямо броя на посетителите, и богати интернет-страници с форуми, дискусии, правила на игрите и подробна информация на български език.

Интернет-активности

От гледна точка на потребителя по-евтините условия за реализирането на уебсайт или услуга се развива до такава степен, че българският интернет все повече се превръща в среда за връзка между хората, а сайтовете на компаниите вече просто си съществуват. Jobtiger.bg, Imoti.net, Okazion.bg предлагат на потребителя не само да разглежда информация, но и да се свърже с други потребители. Министерствата и държавните институции изграждат (всъщност преизграждат в духа на новото време) своите сайтове, а новият сайт на българския парламент (www.parliament.bg - виж стр. 8) е само поредното потвърждение за това. Тук прави впечатление данъчната администрация и финансовото министерство, чието присъствие в интернет е от полза дори и за потребителя данъкоплатец. Няколко комисии (за регулиране на далекосъобщенията например - www. stc.bg) и агенции също са осъзнали смисъла от това да дават информация на официалните си сайтове.

Онлайн-версиите на магазините

предлагат доставки на почти целия си асортимент, при това с плащане при получаване на стоката. Тук проблемът се явяват случаите, когато стоката присъства онлайн, но липсва офлайн. Освен някои интернет-книжарници почти няма онлайн-магазин, който да поддържа складови наличности, освен ако не притежава и обикновен магазин, както примерно са някои сайтове за продажба на козметика. Повечето магазини.bg поръчват стоката при дилъра, когато пристигне поръчка за нея. Големите вносители на техника в България (www.kkelectronics.com е добър пример) изграждат своите сайтове, където всеки може да се ориентира за цената на продукта и другите налични продукти в тази категория.

Грижата за потребителя също се проявява като черта на българските сайтове. Докато преди година беше трудно да се намери телефон или e-mail за контакти, в момента повечето сайтове се грижат за това. При рекламни кампании, както и при сложна структура на сайта, създателите му редовно прибягват до регистрации, както и до събиране на контакти.

Друга сфера, която бележи напредък, е онлайн-банкирането. Много банки и застрахователни дружества имаха доскоро сайтове с по-скоро информационна насоченост, която те смело рекламираха като е-banking. Всъщност за реални банкови услуги през нета може да се говори едва от последната половин година насам - много финансови институции реконструираха уебприсъствието си и под натиска на потребителите си въведоха и издаване на кредитни карти, управление на сметки, плащане за комунални услуги и т.н.( www.ingbank.bg, www.fibank.bg, www.dskbank.bg, www.ubb.bg).

Прогнозите за интернет, както и прогнозите за времето напоследък, рядко се оказват верни. В случая с българския интернет нарастването на потребителите (макар конкретният им брой да продължава да е спорен) не доведе до същото като качество и обем нарастване на съдържанието в българското уеб пространство. Положителното е, че развитие все пак има - все повече са стоките и услугите, които българският нет-сърфист може да купи в мрежата, все повече е интересната, съдържателна и специализирана информация, която се появява в родното пространство. Макар отстъплението на така наречените free-сървъри да е по-скоро символично и всъщност тяхното съдържание като че ли все още най-много привлича вниманието на потребителите - музика, филми, игри и софтуер. Ниската цена на жълтите компютри и софтуерните аномалии в страната свалят цената на компютрите и катализират процеса на тяхната употреба в интернет. Повечето големи фирми са изградили сайтовете си и голяма част от тях започват да се съобразяват с потребителите си, да прилагат онлайн-маркетинг стратегии и да заделят бюджети за онлайн-реклама. Администрацията също минава от нарцистичния етап "имаме си сайт" към прагматичния, в който този сайт трябва да върши работа на хората. По метода на странна асиметрична спирала, българският уеб първо нараства обемно, после качествено, после обемът му спада, понякога заедно с качеството, но сборът им никога не остава константа. Може би и затова няма задълбочени проучвания за нета у нас - той е в непредвидима фаза на развитието си.

Публиката вече приема за нещо обичайно неща като е-магазините, възможността за купуване на компютри на лизинг, рекламите по телевизията на услугата VoIP (пренос на глас през интернет). Българският потребител освен това донякъде започна да приема платените онлайн-услуги и придоби културата да плаща, за да получи поддръжка за тях. Предплатените услуги и плащането при доставка се предполага в скоро време да еволюират до една добре работеща дебитно/кредитна система на нормално функциониращ интернет. И въпреки че е пропита с пиратски софтуер, бавна и относително скъпа, българската мрежа с всеки изминал ден дава все повече възможности на местните потребители.

Връзката към мрежата

Dial-up връзката си остава най-разпространеният начин за достъп до интернет. Еволюцията на тази услуга при интернет-доставчиците се изразява в това, че те премахнаха тромавия метод за абонамент и в повечето супермаркети и видеотеки се появиха предплатени интернет-карти. И понеже при Dial-up достъп до мрежата ресурсите са ограничени (никой провайдър не може да гарантира, че ще поеме вълната от 2000 души, които са решили да си купят карта и да влязат едновременно), повечето доставчици конкретизираха пиковите часове и поставиха намаления в различни цени през тези времеви зони. Най-евтин (и най-бърз) си остава достъпът през нощта и в извън бизнесвреме (19-22 ч). При интернет-картите се появиха и комбинирани карти, например e-card, които предлагат няколко доставчика, чиито услуги са комбинирани в една карта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ФалITи

ФалITи

Аз, роботът...

Аз, роботът...

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK