Linux: легендата продължава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Linux: легендата продължава

Linux: легендата продължава

409 прочитания

Няма съмнение - Linux твърдо заема предни позиции в краткия списък на станалите култови технологични продукти. Ценители програмисти, инвеститори и дори големи ИТ компании са привлечени от потенциала на Linux още от 1991 г., когато финландският студент Линус Торвалдс за пръв път публикува кода на Unix-базираната си операционна система в интернет. През 1994 г., три години по-късно, се появява и първата комерсиална дистрибуция на Linux. По данни на IDC днес Linux разполага със сериозен дял от 27% на пазара за сървъри (през 1995 г. операционната система има по-малко от половин процент от този пазар), като повече от 50% от продаваните уеб- сървъри работят под Linux.

За много потребители Linux все още е символ на свободата - както поради независимостта си от монопола на „Майкрософт“, така и заради отворения си код, който позволява на всеки да прави промени и да внася подобрения, стига след това да публикува в интернет направеното. В същото време на Linux залагат и индустриални гиганти като IBM, Oracle, Dell и Intel, които влагат средства в развитието, поддръжката и маркетинга на операционната система. Приблизително 10% от сървърите на Dell Compu­ters например се продават с предварително инсталиран Linux. При подобна подкрепа от страна на сериозни технологични компании други големи купувачи също започват да гласуват доверие на операционната система. Тя се оказва подходяща за всички, които търсят евтин, функционален и гъвкав софтуер, с добра техническа поддръжка. Много фирми заменят Solaris системите си (Solaris е операционната система на Sun Microsystems) с Linux. Така той навлиза и на американския корпоративен пазар - изненадващ факт, като се има предвид мощта на съперниците му - Windows на Microsoft и Solaris на Sun.
Закупилите Linux най-често са мотивирани от намерението да намалят разходите в ИТ сектора на бизнеса си. Поддръжката и осъвременяването на Windows сървър например изискват физическо присъствие на техническо лице при машината. Това автоматично води до отварянето на допълнително работно място за всеки десет или дванайсет сървъра. Освен всичко друго през година или две се налага и инсталиране на нова Windows версия. Работата с Linux в това отношение е много по-удобна и евтина. Техническата поддръжка и обновяването стават от разстояние, решенията се взимат своевременно и от повече хора. Въпреки всичко Linux не се използва на сървъри от висок клас с приложение от критично значение - бази данни например. Тенденцията е по-скоро той да превземе сървърите, които работят със слабо рискови бизнес приложения - електронните пощи, управлението на мрежи, процеса на фактуриране и др.

Към Linux се насочват и много научноизследователски компании. Сред тях са биотехнологичните, на които се налага с мощни компютри да пресяват огромните количества данни, събрани от съвременната биология. Понастоящем IBM и HP се конкурират за поръчки да оборудват именно такива биотехнологични компании.

Поддръжниците на Linux се надяват той да стане популярна операционна система и сред крайните потребители като добра алтернатива на MS Windows. Според анализаторите обаче това са прекалено оптимистични надежди.

Няма съмнение - Linux твърдо заема предни позиции в краткия списък на станалите култови технологични продукти. Ценители програмисти, инвеститори и дори големи ИТ компании са привлечени от потенциала на Linux още от 1991 г., когато финландският студент Линус Торвалдс за пръв път публикува кода на Unix-базираната си операционна система в интернет. През 1994 г., три години по-късно, се появява и първата комерсиална дистрибуция на Linux. По данни на IDC днес Linux разполага със сериозен дял от 27% на пазара за сървъри (през 1995 г. операционната система има по-малко от половин процент от този пазар), като повече от 50% от продаваните уеб- сървъри работят под Linux.

За много потребители Linux все още е символ на свободата - както поради независимостта си от монопола на „Майкрософт“, така и заради отворения си код, който позволява на всеки да прави промени и да внася подобрения, стига след това да публикува в интернет направеното.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ФалITи

ФалITи

Аз, роботът...

Аз, роботът...

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK