Основният показател, който интересува всеки обикновен юзър, е стабилност. За съжаление стабилност не се продава, а се постига с умел подбор на съответните отделни компоненти. Например една графична карта ще разкрие пълния си потенциал само в комбинация със съответното дъно, процесор и оперативна памет. Следващите редове са опит за въвеждане на повече яснота на пазара за хардуер и неговите тенденции.

Процесорът, паметта и дънната платка са ядрото на всеки компютър

от което зависят изключително много скоростта и стабилността му. Процесорът извършва огромен брой изчислителни операции. Дънната платка свързва всички компоненти в едно цяло, поради което има основна роля за стабилността. Специален набор чипове на нея, наречен чипсет, управлява преноса на данни между процесора и другите устройства. Точно той е определящ за ефективността на една дънна платка. Работната памет (RAM) пък е мястото, където постоянно се записва и изтрива информация, пазят се документите, с които в момента работите, и т.н. и оказва значително влияние на скоростта. Съответно различните процесори работят с различни дънни платки (чипсети) и евентуално с различни типове памет. От доста време на пазара за процесори се състезават Intel и AMD. Конкуренцията е жестока с променящо се във времето надмощие, което още повече обърква потребителите. След дълга хегемония на AMD по отношение на скоростта в момента Intel пак са крачка напред от своите конкуренти. Тяхната фамилия процесори Pentium 4 е водена от 3.06 гигахерцовия си флагман, който в почти всички тестове се нарежда пред алтернативата на AMD - Athlon XP 2800+. AMD се забавиха значително с представянето на противник на този процесор, като излизането на AMD Athlon XP 3000+ е обявено за 10 февруари. Те заложиха на разработката на изяло ново поколение 64-битови процесори - Athlon 64 и Operton (за сървъри), които обаче закъсняха и се очакват съответно през септември и април тази година. Въвеждането на новата HyperThreading технология също е основен момент за лидерското място в световен мащаб. Тя повишава производителността, като позволява едновременното извършване на няколко процеса. Intel съвсем наскоро обяви и новия си чипсет Intel E7205 (още известен като Granite Bay), който предоставя възможност за работа с двуканална DDR памет, нещо, което досега можеха само машини с AMD процесори.

На българския пазар положението е малко по-различно, главно поради високата цена на най-добрите процесори на Intel (над 600 долара за Pentium 4 на 3.06 GHz) и AMD (близо 400 долара за Athlon XP 2800+). Фирмите предлагат основно Pentium 4 до 2.4GHz и Athlon XP до 2400+. Именно в този диапазон Athlon не се справя по-зле от Pentium. Даже го изпреварва при моделите около 2GHz, и то на цена, която е значително по-ниска при скорост около 1.7GHz. За сравнение - Intel Pentium 4 на 2.4GH се продава за около 210 долара, а AMD Athlon XP 2400+ - за около 190. При по-бавните модели разликата е драстична - Pentium 4 на 1.8GHz за около 150 срещу двойно по-евтиния Athlon XP 1800+ и даже АthlonXP 2100+, който се продава средно за 100 долара. Това е точно 33 процента по-евтино, а предлага определено по-добра производителност.

Дънните платки

и по-конкретно техният чипсет са не по-малко важни от процесора. При процесорите AMD нещата, както никога досега, са прости - лидерът е ясно изразен. Чипсетът на nVidia nForce2 предлага най-добрата скорост и най-новите технологии на дъната, оборудвани с него - поддръжка на двуканална DDR400 памет (DualDDR), USB 2.0, Firewire, Ultra ATA133 IDE контролер, AGP 8x, добро вградено видео и аудио. Подходящ избор за дъно с този чипсет е Epox 8RDA+ или пък ASUS A7N8X. И двете се котират на цени около 130 щатски долара. Разбира се, можете да заложите и на чипсета на доскорошния лидер в работата с AMD Athlon VIA KT400, но той не успява да достигне нивото на производителност на nForce2, а е и по-скъп. При Pentium 4 чипсетите нещата са по-сложни. Причините за това са няколко. На първо място, двата различни типа памет, с които може да работи този процесор. Първоначално предвиждан за RDRAM, по-късно Intel се обърна към DDR. Първата памет дава наистина максимални резултати по отношение на скорост, но е по-скъпа и не се прие добре от пазара. Най-добрият чипсет за нея е Intel 850Е и в момента комбинацията му с RDRAM и Pentium 4 би ви донесла най-бързата и съответно скъпа система. Нещо, което не е за препоръчване, тъй като 850Е е вече остарял чипсет, а и явно RDRAM няма да успее да се закрепи на пазара за втори пореден път. Чипсетите, които поддържат DDR памет, са значително повече. Те включват куп модификации на серията Intel 845, както и доказалия се като добро и евтино решение SiS 648. С представянето на HyperThreading технологията, която ще е стандартна възможност на всички нови Intel Pentium 4 процесори, става наложителен изборът на дъно с чипсет, което я поддържа. Освен това всички нови Pentium 4 процесори ще работят на 533-мегахерцова шина, така че трябва да имате предвид и това. Най-подходящи се оказват Intel 845PE и 845GE. Разликата помежду им е, че вторият вид има вградено видео. Добри дъна с тези чипсети са решенията на ASUS P4PE и Epox 4PEAE/4GEA+.

При избора си на дъно следвайте принципа, че скъпото излиза евтино. Доброто дъно, поддържащо последните технологии, освен че е стабилно и бързо, гарантира, че няма да има нужда да бъде сменяно твърде скоро. Същото се отнася и по отношение на цялата конфигурация. Ето защо за момента Intel-ската платформа е може би малко по-добрият избор въпреки разликата в цената. Тя е достатъчно производителна, има чипсети, които поддържат новите HyperThreading Pentium 4 процесори, т.е. спокойно можете да закупите такова дъно с по-слаб процесор и да знаете, че може да го смените с някой по-бърз и нов, щом цените паднат. В това отношение AMD правят генералната грешка да не дават достатъчно яснота около новите си продукти. Въпреки това те са достоен противник, особено с разликата в цената на процесорите им на по-ниските работни честоти. Една конфигурация с чипсет nForce2 плюс AMD Athlon XP със сигурност би ви излязла по-евтино. За феновете на AMD този избор е силно препоръчителен, както и за хората с по-ограничени финансови ресурси. Athlon-ите не са толкова назад в представянето си и даже побеждават на моменти лидера Intel.

Графичната карта

На пазара на графичните карти последната година настъпиха промени. За пръв път от години насам лидерът не се казва nVidia, а конкурентът ? - ATI. Канадците представиха много силно поколение с новия си чип R300 и картите ATI Radeon 9700, 9500 и 9000. Освен страхотните им възможности за работа с видео, с които ATI са известни отдавна, те успяха да предложат много добра производителност на сравнително по-ниска цена в сравнение с продуктите на nVidia. Освен това във високия клас ситуацията е същата, както между Intel и AMD - nVdia закъсняват с новата си карта GeFroce FX и в момента на пазара няма реален противник за ATI Radeon 9700. В случай че не ви се дават около 350 долара за него, а искате производителна и бърза карта, можете да изберете и GeFroce 4Ti 4200 8x на ASUS например. Цената ? отговаря на тази на Radeon 9500 Pro - около 170 долара, и е подходяща за геймърите и твърдите фенове на nVidia. Въпреки това изглежда, че ATI засега е правилният избор за цялата година. Особено като се имат предвид лошите отзиви от предварителните прегледи на тестовите версии на GeForce FX. Тя е около 10 - 15% по-бърза от противниковия Radeon, но с цената на голямо количество изразходвана енергия и страхoтен шум. В ниския клас добър избор е Radeon 9000. Купувайки ATI, трябва да знаете, че всъщност Radeon 9000 е „напомпаната“ версия на старата им карта - Radeon 8500. Затова пък струва между 70 и 90 долара в зависимост от количеството памет. Така като краен избор се очертава Radeon 9500 - графичен контролер от средния клас, които обаче дава по-добри резултати от GeForce 4Ti на същата цена.

DVD/CD устройства

След като DVD все повече се утвърждава като преносимата медиа през следващите години, при закупуването на система има смисъл да инвестирате в подобно устройство, което, разбира се, чете и стандартните CD-та. Все повече хора се снабдяват и със записващи CD устройства, тъй като носителите са изключително евтини - на цена между 40 и 90 стотинки. Те предлагат поне 700 MB, на които спокойно можете да запишете все по-разпространените медийни формати или пък да направите архивно копие на ценни документи или файлове. В случай че решите да имате записвачка, добър избор сa комбинираните DVD четящи/CD записващи устройства като тези на фирмите LG или Plextor. Първият вариант е по-евтин за сметка на по-бавните си скорости и струва около 100 долара, докато Plextor е с 30-ина долара по-скъп, но и по-бърз. Обикновените DVD устройства са в диапазона 50 долара, а обикновените записващи CD устройства, които не четат DVD - около 70.

Ако смятате да „клонирате“ множество свои дискове, можете да закупите две отделни устройства, което ще улесни и ускори процеса. На българския пазар все още трудно се срещат DVD записвачки. Причините са две - високата цена и все още съществуващите неясноти около стандартите за DVD запис.

Монитори

Мониторът е може би най-деликатната и важна част от една компютърна конфигурация. Причината е, че с него имате директен контакт през около 100% от времето, когато използвате компютъра си. Мониторът влияе на очите и здравето, затова е и особено важно закупуването на наистина качествена стока. Днес въпросът вече не е колко инча, а по-скоро TFT или модел с кинескоп. Засега два пъти по-високата цена на TFT моделите поддържа интереса към тях по-скоро нисък, въпреки безспорните им качества. Рано е обаче да отписваме вариантите с кинескоп. За около 200 долара днес човек може да си купи перфектен монитор, който ще му предложи както високо качество на изображението, така и известно спокойствие относно здравните аспекти. Няколко са показателите, които са важни при избора на този вид техника. Това са диагонал на видимата площ, поддържаните екостандарти, вид на използвания кинескоп. Спокойно можем да кажем, че 17 инча днес са стандарт. Продавани на цената на 15-инчовите модели отпреди година-две, тези монитори предлагат идеалното съотношение между цена и качество. Деветнадесетинчовите модели са малко по-скъпи от 17-инчовите варианти, но за сметка на това грантират чувствителна разлика в изображението; 21-инчовите модификации продължавата да са твърде скъпи за обикновения клиент и са необходими наистина на малка група потребители. При избора на модел задължително трябва да спрете вниманието си на моделите с плосък екран. Конкурентите им с обикновено заоблено стъкло са с 30-40 долара по-евтини, но за сметка на това са чувствително по-некомфортни за ползване и изкривяват картината. Смята се, че плоският екран по-малко изморява очите. Добрият монитор поддържа стандартите за екологичност MPR II и TCO 99. TCO 99 е по-строгият от двата, като те определят норми на електромагнитни лъчения, които са вредни за здравето в големи количества (друг въпрос е, че все още учените не могат да определят „здравословна“ граница от лъчения).

TFT дисплеите имат много добър фокус и яркост. В сравнение със стандартните CRT монитори отсъства всякакво трептене или грешки на конвергенцията. Течнокристалните дисплеи не трептят, тъй като при тях отсъства електронният лъч, който постоянно да сканира повърхността ред по ред. Макар и за части от секундата отделни части от екрана остават неосветени, докато отново през тях премине електронният лъч. В LCD мониторите всяка точка е светлинен източник, който просто променя постоянно яркостта си според условията. Течнокристалните дисплеи позволяват и работа във вертикален режим. Поради липсата на кинескоп те са и изключително компактни като размер и използват много по-малко електроенергия - 30-40 вата срещу 100 вата при CRT моделите. Ако сте решили да си купите TFT монитор, можете да избирате между различни модели. Важно е да се знае, че дължината на диагонала при този вид дисплеи отговаря на ефективната дължина. Така един 15-инчов течнокристален монитор има активна площ, сравнима с тази на класически 17-инчов монитор. Цената на 15-инчовите варианти е около 400 долара, а на 17- и 18-инчовите - между 600 и 1000 долара. Разликата в цената с обикновените CRT модели е около два пъти.

Принтери

Пазарът на принтери е разпределен преди всичко между три големи компании - HP, Canon и Epson. Съвременните модели на всички производители обаче са по-бързи и с по-високо качество на печат. За съжаление все още е вярно и правилото, че колкото по-евтин е един модел като крайна цена, толкова по-скъпа излиза неговата поддръжка под формата на консумативи след време. Закупуването на принтер зависи и от нуждите на използване. Мастиленоструйните модели са идеални за дома или за малки офиси, където се печата сравнително рядко. Фотопринтерите са идеални за хора, които търсят максимално качество на разпечатката без оглед на крайната цена. Лазерните принтери са най-добрият избор за фирми и потребители, печатащи повече от няколкостотин страници месечно.

През последните две години качеството на печат се повиши чувствително. Причината за това е както увеличената резолюция (днес повечето мастиленоструйни модели поддържат максимална разделителна способност от 1200-1400 точки на инч), така и повишената скорост благодарение на масовото въвеждане на USB портовете. Показателят за резолюция dpi определя колко точки на инч може да отпечата устройството. Колкото повече, толкова по-добре и толкова по-високо качество ще бъде постигнато. USB от своя страна предлага чувствително увеличаване на скоростта и по-голяма стабилност в сравнение с преди това използвания принтерен порт. Производителите на принтери са изправени пред един основен проблем - как да накарат потребителя, закупил през последните три-четири години техника, да я подмени с нова и да го убедят, че тя е по-добра и по-бърза. За целта те повишават атрактивността на своите модели, като добавят допълнителни възможности. Все повече модели разполагат с допълнителен слот за флаш памет. По този начин става възможно разпечатването на цифрови снимки директно, без използването на персоналния компютър. Някои модели пък имат индикатор за количеството на оставащото мастило и сигнализират, когато то привършва.

Ценовият диапазон за новите устройства варира между 50 и 1000 долара. Най-евтините модели - до 150 долара, могат да се окажат значително по-скъпи в бъдеще в сравнение с някой от малко по-скъпите си моделни събратя (до 300 долара). Причина за това са консумативите. По-евтините модели могат да отпечатат с една мастилена касетка много по-малко копия. Ако смятате да използвате принтера само от време на време, тогава ще е без значение цената на копие. Факт е обаче, че компаниите производители печелят най-вече от консумативи. За разлика от конкуренцията моделите на Canon могат да работят и с мастилени касетки, произведени от други фирми. Тяхната цена естествено е малко по-ниска от тази на оригиналните консумативи.